Вицове за умрели
В тази категория има 890 вица, разпределени в 60 под-страници.
Комшията (на 86 години) ми каза:
- Комшу, живей си живота докато си млад, че после няма. Ей го на, вчера се излегнах на тревата в парка, и веднага някой се обадил на 112, че има умрял.
Бригадирът дава задача на бояджиите да боядисат стената и им изписва две баки с боя. Тия обаче ги мързи да работят - искат да пият. Решили да продадат едната бака, но за да имат оправдание с нещо намазали с боя муцуната на стоящия наблизо кон.
Вечерта идва бригадирът, тия пияни и стената не боядисана до края.
- Защо стената не е боядисана?
- Боята не стигна.
- Как така не стигна? Аз ви дадох повече, и за оградата щеше да стигне!
- Конят я изпи! Виж му муцуната - цялата е в боя.
- Още ли не е умрял тоя гад? Миналата седмица цял палет с тухли изяде!
Студенти отиват на посещение в моргата. На масата лежат три трупа на мъже и всичките усмихнати. Една студентка пита патолога:
- А бе тва тука да не е цирк. Що се смеят всичките?
Патолога:
- Не, бе. Първият ходил в казиното, изгубил всичко, с последните си пари купил един жетон и играл на ротативката. Спечелил джакпота. Като му донесли един милион долара взел че умрял от щастие...
- А втория, какво?
- А, тоя пък през целия си живот бил примерен съпруг, трийсет години убеждавал жена си да сменят позата в с*кса. Накрая я убедил и на върха на екстаза получил инфаркт и така...
- А, добре, а третия що се смее?
- Този пък го ударила мълния...
- Е кво смешно пък е видял в мълнията?
- Абе тоя глупак до последно мислел, че го снимат...
Свекърва буди снаха си:
- Айде, снахо, ставай, твоите приятелки отдавна са будни и шетат.
- А твоите като са умрели отдавна, аз давам ли ти зор?
Умрял един митничар. Свети Петър го пита:
- Къде искаш? В рая или в ада?
- Някъде на границата между тях, ако може...
Една немска овчарка, един доберман и една котка умрели и попаднали в рая. Стоят тримата пред Господ, а той - любопитен да разбере в какво вярват животните, пита всеки един:
- В какво вярваш, немска овчарко?
- Вярвам в обучението, в лоялността и подчинението към моя господар.
- Браво, седни от дясната ми страна. А ти, доберман, в какво вярваш?
- Аз вярвам в обичта и грижата, която дължа на господаря си.
- Много добре, ти ще седиш от лявата ми страна. А ти, котко, в какво вярваш?
Котката го изгледала и отговорила:
- Вярвам, че ти си ми седнал на мястото.
Австрийският физик-теоретик Шрьодингер много обичал българските народни приказки. И особено изразите: "горе-долу", "напред-назад", и най вече "ни жив, ни умрял".
Телефонно обаждане в сервиза за компютри:
- Ало, сервизът ли е? А бе, компютърът ми не ще да се включи... Свалих кутията, там има някакви проводници, микросхеми и един умрял паяк. Аз не разбирам много от техника... сега какво... нов паяк ли трябва да купя?
Аз и викам, че умирам за нея... А тя ми вика:
- На мен умрял мъж не ми трябва...
- Чувам, мъжът ти умрял?!?
- Да.
- Дълго ли се мъчи?
- Не! Бяхме женени само от една година.
Само българин може да пийне за здраве така, че после 3 дни да е ни жив, ни умрял.
- Скъпа, аз умирам! Не оставай сама, омъжи се пак!
- Кой ще ме вземе такава стара?! Да беше умрял преди 10 години.
Само българинът може да пие за здраве така, че после 3 дена да е ни жив, ни умрял.
От бира още никой не е умрял. Виж водата е друго нещо! Колко народ се издави!
Умрял един мъж и хайде към небето. Свети Петър го спрял:
- Чакай да видим първо дали си грешил и дали си за ада или рая.
- Ох, Петре, много съм грешен.
- Защо бе?
- Ми женен съм пък опраших съседката.
- Е как стана тая работа?
- Ми тя е много готина , дойде да иска захар назаем, заприказвах я и от дума на дума...
- Ясно. Е щом е готина простено ти е.
- И друго има Петре: Оправих дъщеря ѝ.
- Е това пък как го направи?
- Ми дойде да иска някакъв учебник от мойта дъщеря, заприказвахме се и от дума на дума...
- Ясно. Е видял си младо не си устоял - простено ти е.
- Да ама и друго има Петре...
- Какво още?
- Ми оправих и комшията.
- Какво?
- Ми дойде да гледаме мача, заприказвахме се и от дума на дума...
Свети Петър се почесал и казал:
- Знаеш ли какво? Я си хващай пътя към рая, че нещо май много се заприказвахме...