Вицове за университети
В тази категория има 423 вица, разпределени в 29 под-страници.
Четирима студенти имат изпит в понеделник, но в неделя се събират "на по бира" и се напиват здраво. Понеделник закъсняват за изпита с 2 часа. Въпреки това отиват до университета и с обясненията, че са пътували от провинцията и по пътя са спукали гума, молят професора да ги изпита в друг ден. Професорът се съгласява и им дава нова дата следващия понеделник. Този път те се явяват навреме. Професорът ги посреща с усмивка:
- Колеги, изпитът днес ще е само с един въпрос и ако отговорите правилно, ще вземете изпита, но при 1 условие - да сте в различни стаи!
- Страхотно! - съгласяват се студентите и отиват в четири различни стаи.
Професорът им раздава билетчетата, на които им е написал само един въпрс:
- "КОЯ ГУМА СПУКАХТЕ?
Петка се жали на Чапаев:
- Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон.
- Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.
Изпратили Чапаев да се учи в университета. В една от ваканциите, той се върнал и естествено среща Петка. Петка го пита как върви учението и Чапаев казва:
- Кво да ти кажа, задават ни едни гатанки.
- Добре де, кажи една да видим и аз колко знам - помолил Петка.
- Добре. Без прозорци, без врата, пълна къща с деца. Що е то?
- Чапаев, това трябва да е гъз - казал Петка след дълго мислене.
- Как ще е гъз, бе Петка? Това е краставица. Слушай сега друга гатанка: Две остриета с две търкалца на кръст. Що е то?
- Чапаев, това вече е гъз - доволен казва Петка.
- Как ще е гъз, бе Петка. Това е ножица. Много още трябва да се учиш.
Петка започнал умислено да върви по плаца. Насреща му идва Будьони и пита:
- Петка, какво си се умислил?
- Абе, Чапаев нали е много учен ми задава едни гатанки и аз не можах да му отговоря. Слушай сега и ти: Без прозорци, без врата, пълен гъз с краставици. Що е то?
Будьони се размислил и казал:
- Петка, това трябва да е гъз.
- Абе и аз му викам на Чапаев, че е гъз, а той ми вика, че е ножица.
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история.
Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия.
Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея.
Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта.
Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
Изпит по наказателно право в Софийския университет. Професорът пита:
- Въпрос за отличен - как се казвам?
Гробно мълчание сред студентите.
- Въпрос за много добър - какъв цвят е учебникът?
Пълно мълчание.
- Въпрос за добър - по какво сте на изпит?
От задните банки се чува приглушен шепот:
- Какъв цербер, само! Един лесен въпрос не зададе до сега!
Американските университети са мястото, в което руски евреи преподават математика на китайците.
Четирима студенти имали изпит в понеделник, но в неделя се събират "на по бира" и се напиват здраво. Понеделник закъсняват за изпита с 2 часа. Въпреки това отиват до университета и с обясненията, че са пътували от провинцията и по пътя са спукали гума, молят професора да ги изпита в друг ден. Професорът се съгласява и им дава нова дата следващият понеделник. Този път те се явяват навреме. Професорът ги посреща с усмивка:
- Колеги, изпитът днес ще е само с един въпрос и ако отговорите правилно ще вземете изпита, но при 1 условие, да сте в различни стаи!
- Страхотно! - съгласяват се студентите, и отиват в четири различни стаи.
Професорът им раздава билетчетата, на които им е написал само един въпрс:
- КОЯ ГУМА СПУКАХТЕ?
Лекция в университета.
Професорът:
- А сега колеги, бихте ли ми казали пример за лошо стечение на обстоятелствата? Иванов!
- Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви жена с прекрасен задник. Идва автобуса и тя се качва в него, преди да успееш да направиш каквото и да е...
Професорът:
- Чудесно, Иванов! Петров...
- Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви мъж с прекрасен задник. Идва автобуса и той се качва в него, преди да успееш да направиш каквото и да е...
Професорът:
- Добре, Петров! Колев...
- Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Зад теб върви Петров, а скапаният автобус не идва и не идва...
Почетният доктор на Пловдивския университет Христо Стоичков решил вече да не псува. Когато старият навик му идвал отвътре, той започнал интелигентно да казва:
"Алма ти матер! Доктор ти хонорис кауза!"
Младият Манго свири на цигулка в подлеза на Университета. Пред него спира минувач, впечатлен от музикалната му дарба:
- Ама ти си гений бе, ти си виртуоз - истински Паганини! Роден маестро!
Манго го погледнал учудено и казал:
- А ти па си мноо убаф!
В наши дни. Някъде в Източна Европа. Министър-председателят има рожден ден. Един от министрите произнася тост:
Искам да поздравя от все сърце нашия многоуважаван Премиер - но не затова, че има няколко стотин хиляди в книжка - ние също сме сложили по нещо настрана;
- и не затова, че има Мерцедес последен модел - ние също не ходим пеш;
- и не затова, че децата му учат на Запад - нашите също учат в престижни училища и университети;
- и не затова, че има триетажна къща в престижен район - ние също не живеем на улицата;
- а затова, че е истински демократ!
В университета започнала лекция на тема психология:
- Здравейте колеги, днешната лекция ще е на тема човешката психика: изненада, раздразнение и гняв. Ще ви демонстрирам един пример.
Професорът извадил от джоба си телефон и набрал случаен номер:
- Здравейте, търся Васил?
- Тук няма Васил.
- Ето, - усмихнат казал професорът - само лека изненада.
След това, преподавателят отново набрал същия номер:
- Здравейте, Васил прибра ли се?
- Казах, че тук няма Васил.
Протривайки ръце, професорът конспиративно намигнал на студентите.
- Клъвна! А сега... трето звънене.
- Там ли е Васко?
- Ма*ната ти!
- Е, колеги, надявам се, че разбрахте примера. Нека да пристъпим към теоретичната част.
От първия ред се чул гласът на студент:
- Извинете, професоре, но сте забравили четвъртия етап.
- Какъв е този етап?
- Етапът на "пълен ши*аняк".
- Колега, покажете ни този етап!
Студентът отишъл при професора, взел му телефона и набрал същия номер.
- Добър ден. Обажда се Васил. Някой да ме е търсил?
В университетска библиотека момче пита момиче:
- Имате ли нещо против да седна до Вас? Момичето отговаря на висок глас:
- НЕ ИСКАМ ДА ПРЕКАРАМ НОЩТА С ТЕБ!
Всички студенти в библиотеката започнали да гледат право към момчето и той наистина се почувствал смутен.
След няколко минути тя тихо се приближила до масата на момчето и казала:
- Аз уча психология и знам какво мислят мъжете. Предполагам, че се почувства смутен. Права ли съм?
А момчето отговорилo на висок глас:
- 1000$ за една вечер? Това е прекалено скъпо!
Всички хора в библиотеката шокирани изгледали момичето.
Тогава момчето прошепнало в ухото ѝ:
- Аз уча право и знам как да накарам някой да се чувства виновен.
Жената е като университет - зорът е, докато влезеш. После все някак си ще свършиш.
Белгийско семейство отива в Камбоджа, да за си осинови камбоджанче. Бебето е на три месеца. Пристигайки обратно в Брюксел, направо от летището семейството отива и се записва на вечерни езикови курсове в университета.
- Защо искате да научите камбоджански - пита служителят.
- Токущо осиновихме камбожанче на три месеца. Скоро ще почне да говори, и искаме да разбираме какво казва - обясняват щастливите осиновители.