Вицове за университети
В тази категория има 423 вица, разпределени в 29 под-страници.
Най-важното нещо, което научаваш в университета е, как да пиеш, без да умреш!
13
Въпрос във Техническият университет:
- В какво се измерва силата на тока?
Същият въпрос в професионална гимназия:
- Силата на тока се измерва А) Във волтове, Б) В ампери?
Във военно училище:
- Силата на тока се измерва в ампери А) Да, Б) Не, В) Тъй вярно!
14
Фотоалбум на бабата:
1969 - тръгнала на училище, 1 снимка.
1980 - завършила училище, 4 снимки.
1985 - завършила университет, 2 снимки.
1986 - омъжила се, 8 снимки.
Фотоалбум на внучката:
19:38 - влязла в кафенето, 38 снимки.
19:41 - донесли менюто, 44 снимки.
19:52 - донесли поръчаното, 62 снимки.
19:59 - отишла до тоалетната, 139 снимки.
20:08 - срещнала приятелка на излизане, 87 снимки.
20:49 - донесли сметката, 33 снимки.
16
Тече лекция по руска литература в Софийският университет. По средата на лекцията, красива руса студентка става и възмутено се обръща към професора:
- Извинявайте професоре, обаче стига с този Гогол! Казва се Гугъл!
11
Медицински университет. Лекция по Гастроентерология. Влиза стар, престарял професор:
- Колеги, знаете ли защо пътят от устата до г*за на човек е 12 метра, а колеги?
- ...
- Не-е колеги, не. За да не си изгорим г*за когато ядем гореща супа, колеги!
9
С Мимето бяхме в една група в детската градина, в един клас в училище, една и съща група бяхме и в университета... Онзи ден поглеждам профила й във фейсбук - тя е на 33, а аз на 44!
15
Студент от Франция от зоо-ветеринарен университет идва на стаж у нас в някакво затънтено село. Ден, два, седмица... И нали е свикнал на орална любов, а тука нЕма, взел да ползва един от доилните апарати за тази цел. По едно време търси СТОП бутон, няма. Няма и няма, а апарата не спира. Почва да боли. Набира по GSM преводачката.
- Как се спира доилният апарат?
- А-а, не се тревожи, той е руска направа и спира сам като се напълни гюма...
8
Пациент при психолог:
- Струва ми се, че никой не ме разбира: гледат ме с празни очи, с безразличие на лицето и абсолютно нежелание да ме слушат...
- С какво се занимавате?
- Преподавам квантова физика в университета.
11
Новият "Зрънчо" с награда - Диплома от университет...
15
- Здравейте, обаждаме се от детската градина. Детето Ви е одобрено!!!
- Благодаря... но синът ми вчера влезе в университета...
12
След стрелбата в квартал Стрелбище се очаква още:
1. Студ и лед в квартал Хладилника...
2. Винпром в квартал Лозенец...
3. Завод за захар в Захарна фабрика...
4. Нов университет във Факултета...
5. В Белите брези да се изрежат всички останали дървесни видове...
6. В Сухата река каналът да пресъхне...
7. Всички пенсионери да се изнесат от Младост...
19
На пазара.
- По колко са краставиците?
- 4,50.
- Ееееегати краставиците, наври си ги отзад!
- Не мога. Там вече са доматите по 6,90 и дипломата от университета!
17
Лекция по психология в университета.
Професорът:
– Днес ще ви покажа три ключови стадия на вълнение в човешката психика: учудване, раздразнение и гняв.
Взима телефона си и набира случаен номер:
– Здравейте, търся Христо!
– Имате грешка.
– Ето! - усмихва се професорът, прекъсвайки връзката.
- Тук говорим за леко учудване.
След това отново набира същия номер:
– Ало, Христо върна ли се вече?
– Тук няма такъв, нали ви казах!
– А това колеги, вече е раздразнение.
Потривайки ръце, професорът заговорнически намига на аудиторията си и за трети път набира номера:
– Христо още ли го няма?
– А бе ти 'що не си е*еш майката!? - гласът отсреща вече крещи.
– Ето студенти, това вече е гняв!
Тогава от аудиторията един студент вдига ръка:
– Професоре, забравихте последния стадий.
– И какъв е той?
– Пълно озверяване.
Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера:
– Здравейте! Обажда се Христо. Някой да ме е търсил?!
14
Наши момчета студенти, след упорит дългогодишен труд, най-после стигнали до дипломиране в Оксфорд. Кланси, синът на Кире от Горно Цурене, бил първи. Той излязъл пред комисията, разгънал табла със статистически графики, окачил на дъската чертежи, заредил апарат с диапозитиви, наслагал на масата пред комисията различни реалистични макети и започнал с плам в душата и блясък в очите да доказва научният си труд на темата „Църцорене на вода от пробита тенджера“. След един час и половина пламенна защита, време през което в залата царяла мъртва тишина, човека избърсал потта от челото си и приключил защитата си. Залата се изпълнила с бурни овации и откъслечни викове - „Браво“, всички скочили на крака, а лорд Брисбейн ректора на университета, с мъка успокоил публиката и просълзен казал:
- Уважаеми колега, приятелю, тук е Оксфорд - сърцето на науката. Ние всеки ден разглеждаме научни трудове, но това което вие представихте днес е КОСМИЧЕСКО!!! Ние толкова гениалност на куп не сме виждал - почерпен опит от миналото, анализ на настоящето, поглед в бъдещето… накратко казано, вашият труд е просто брилянтен. Но има един проблем, не можем да ви дадем научна степен с това просташко заглавие - „Църцорене на вода от пробита тенджера.“
- Мога ли да го сменя? - попитал българина.
- Може, разбира се, но да не се отклонява от темата. - отговорил лорда. Нашият помислил три минути и се върнал с новото заглавие:
- „Неравномерно изтичане на флуид, от стоманен цилиндричен съд с отвор в основната част“.
Заглавието веднага било прието и българският учен получил научна степен и място на стената на славата в Оксфорд. След него - защитавал Джордж - /Гошко синът на Пеше от Долно Цурене/, но той не се забавил толкова много и след около един час излязъл с научната степен в джоба. Вечерта, по стар български обичай, новите ни оксфордски лауреати седнали в кръчмата да отпразнуват и да се докарат до състояние „тармък“ от уиски и мезета. По едно време, този който защитавал втори, казал:
- Колега, добре, че видях как те разиграват за заглавието на дисертацията, та прибягах и набързо смених и моето, че да не ме занимават с глупости.
- И какво е заглавието, колега? - заинтересувал се първият.
- „Духовната потребност на духовенството от духова музика.“ - с гордост отговорил колегата.
- Не, бе, кажи работното заглавие.
- Аааа, работното ли? Ами работното беше „За чий х*й му е на калугера цугтромбон“.
11
Разговор между деца:
- Важното е, че ни вкараха в детската градина!
- Да, чувам нататък било лесно. Особено влизането в университета.
15