Вицове за Уотсън
В тази категория има 146 вица, разпределени в 10 под-страници.
Шерлок Холмс и д-р Уотсън тръгват сутринта за работа. На паркинга Холмс възклива:
- Уотсън, някой ни е пипал колата!
- Как позна?
- Елементарно, Уотсън - няма я!
Шерлок Холм и др Уотсън отиват на излет. Слънчево време през целият ден. Приготвят си палатката с радост се настаняват да спят през нощта.
По някое време Уотсън се събужда.
- Погледнете Холмс колко красива е гледката към звездите в планината. Ах каква красота!
- Елементарно Уотсън! Задигнали са ни палатката.
- Шерлок Холмс, с вашия талант можеше отдавна да сте вкарали зад решетките всички лондонски престъпници? Защо досега не сте го направили?
- Елементарно, Уотсън! Ако го направя, то от кой ще си купувам опиум за любимата лула?
Ние с Гогата сме експериментатори.
Нещо като Амундсен и Скот по полюсите или като професор Кох по коките. Аз съм по-идейния обаче. Дори обичам да го потискам като перефразирам една култова фраза на Еминем от "Bleed, bitch, bleed!" на "Бледней, пич, бледней!".
Казах му :
- Гога, имам зла идея. Искам да си ми дясната ръка.
- Като д-р Уотсън за Холмс?
- Не, като икономката му.
- Като Годжи за Слави?
- Хм...по-скоро Ванката
- Добре де, кажи за какво става дума
- Виж сега! Ние с теб като сме правили с*кс с жени не сме употребявали лубриканти, нали? Не сме! Та питам те няма ли да си отидеш от този свят с отворени очи ако не опиташ това? Дай да вземем едно момиче и много лубриканти пък да видим какво е. А?
- Е, добре, а аз какво да правя?
- Ти вземи лубрикантите, а аз ще се погрижа за момиче!!
...
След 3 часа
...
- Гога, момичето е в другата стая... 50 лв на час... направо я сложих в леглото да легне и да ни чака... Аз ще съм първи... Абе каква е тази кофа?!?!
- Лубрикант, майна. Сещаш ли се за онзи киргизки професор дето живее в гръцката махала? До военноморския музей? Е, той на времето забегнал от Съюза с някаква тайна смазка. С нея нямало грам съпротивление. Та ми даде малко. Трябва да сме осторожни, така се изрази той.
- Една кофа ли е малко?!?
- Той има още много. Така. Виждам, че си вече гол. Ами... мажи се...
- Ще взема да се намажа целия... струва ми се с*кси
Влизам при нея, тя се кокори все едно гледа ходещ декор от Пришълеца или Джеф Голдблъм преди да стане Мухата. Посмя се. После й казах, че е лубрикант и да застане стойка партер. Успокоих я, че лубриканта е толкова добър, че нито любовна игра нито нищо трябва. Реших да го направя красиво. Все пак съм гледал "Кънки с остър връх". Засилих се и скочих върху нея. Няколко килограма смазка продължиха да летят след мен и се размазаха на стената. За миг влязох, но никой не е по-силен от законите на физиката. Предадох инерцията си на нейното тяло, а аз зарих нос в чаршафите и след това в стената. Болка. 3 секунди кома. Свестих се. Стая? Checked! Aз? Checked! Ерекция? Checked! Лубрикант? Checked! Момиче? Липсва!!!!
- Ехо? Госпожице?
Няма я. Така ми пулсираше челото от болка, че не бих я търсил ако не трябваше да я връщаме и всеки час не ни струваше още 50 лв. Имаше обилна следа от смазка по земята. По нея си личеше, че не е ходела, а се е плъзнала на някъде. Тръгнах по нея. Грешен ход. В момента, в който стъпих и направих троен аксел. Падайки направих карамбол с няколко ръба в стаята и в устата си усетих вкус на сол. Ревеше ми се. Не можех да стана. Протегнах се, докопах прахосмукачката, махнах тръбата и около нея увих един потник. Почнах да бърша земята за да мога да стъпя. Показа се Гогата.
- Майна, аз те пратих да таковаш, а ти репетираш кърлинг на паркет? А къде е ...?
- Гога, не мога да стана, вним...
ТРАС!!!
Гогата, който преди това се беше съблякъл гол за да не губи време и само мобилния му телефон с вибрираща батерия беше единственото нещо с което не го бе родила майка му, се сгромоляса. Присвих съчувстващо очи...
- Ооох, майна, баси смазката... Ще се претрепем... А? Къде ми е телефона...?
- Ще звънна от моя и ще разберем..
Доплувах някакси до нощното шкафче и го набрах... чу се съъъъвсем глухо... А Гогата се опули. После се усмихна. После лицето му придоби много меки черти. Стана ми ясно. Беше паднал по дупе върху мобилния си и смазката е улеснила съвсем проникването на телефона... Но защо е толкова доволен? Включи се гласова поща. Лицето му изтрезня. Аха.... Трябваше да потърся момичето. Почнах да лазя по следата. Водеше към банята. Вече я виждах. Беше се спряла в коша за пране и припаднала в него. Станах радостно и се опитах да прекрача Гогата. Миг невнимание и...
- Майна? Извинявай, но... може ли да те помоля нещо?
- Да, Гога?
- Би ли си изкарал члена от ухото ми?
- Оу, без да искам, смазката... просто... извинявай...
- Няма проблеми, човешко е. Но защо всичко днес? Толкова зор, приготовления, а накрая... тази гласова поща...
Оставих го и продължих да лазя към банята. Напълних кофи, легени с вода и ги люснах. Действаха. Смазката е на биооснова и се разтваря. Изкарах кофата със смазката пред апартамента. Измих момичето преди да се е свестила и се обадих на фирмата й да я приеберат. Когато се свести
ме изгледа с такива очи като кончето на другоселеца след като си му търкал корема с плява след преяждане. Звънна се. Някакъв мачо. Взе си я. Аз на изпроводяк:
- И внимавайте да не ритнете коф...
ТРЯС...
Понесоха се двамата по стъпалата.
Чу се тътен... Счупени буркани с компоти. Стана ми ясно къде са акустирали.
Представям си какво им е.
А ние двамата с Гогата си пием кафе.
Шерлок Холмс чете сутрешния си вестник. И изведнъж - какво да види - собствения си некролог! Шашнат, звъни на д-р Уотсън:
- Скъпи ми Уотсън, чете ли днешния вестник?
- Да, Холмс... Каква трагедия! Вече казах на г-жа Уотсън, много е разстроена от смъртта ти. Между другото, откъде се обаждаш?
Доктор Уотсън се срещнал със стари приятели и решили да пийнат, за да полеят срещата.
Унесени в спомени, се натряскали здраво и решили да хванат баскервилското куче и да го изнасилят. Речено-сторено, отишли в блатото, хванали баскервилското куче и го изнасилили.
На другата сутрин го цепи яко главата, слиза в кухнята да пие кафе, а там го чака Шерлок Холмс
- Драги Холмс, няма да повярваш какво правих снощи...
- Срещнал си стари приятели, напили сте се и сте ходили да изнасилите баскервилското куче.
- Холмс, ти ме изумяваш. Как разбра?
- Да си виждал куче да пуши лула, идиот такъв?
Доктор Уотсън се срещнал със стари приятели и решили да пийнат, за да полеят срещата. Унесени в спомени, се натряскали здраво и решили да хванат баскервилското куче и да го изнасилят. Речено-сторено, отишли в блатото, хванали баскервилското куче и го изнасилили.
На другата сутрин го цепи яко главата, слиза в кухнята да пие кафе, а там го чака Шерлок Холмс
- Драги Холмс, няма да повярваш какво правих снощи...
- Срещнал си стари приятели, напили сте се и сте ходили да изнасилите баскервилското куче.
- Холмс, ти ме изумяваш. Как разбра?
- Да си виждал куче да пуши лула, идиот такъв?
Шерлок Холмс и доктор Уотсън излизат даразследват случай и отиват на паркинга. Изведнъж Холмс замислено казва:
- Някой е пипал колата ми.
- А, как познахте, Холмс?
- Елементарно бе, Уотсън, няма я.
- Коя е приятелката на Шерлок Холмс?
Отговор:
- Елементарно - Уотсън!
- Уотсън, не е ли малко топло за зимно бельо?
- Господи, Холмс, как познахте?!
- Елементарно, драги ми Уотсън, не сте си обули панталоните!
- Щеше да е хубаво. Холмс, ако се намери средство, което да променя престъпниците. Взимаме един крадец, закоравял престъпник и баммм! Става честен човек, опора на обществото...
- Но, Уотсън! Честните демократични избори не вършат ли същата работа?
- Холмс! Вчера късно на двора ме изнасили един долен гаден брадат мръсник!
- Знам, Уотсън! И даже, че ви е харесало?
- По дяволите, Холмс! Но как се досетихте?
- ХА-ХА-ХА- залива се от смях Холмс, изваждайки от джоба си една брада.
- Защо не се ожените, Холмс?
- Защото, Уотсън, това създава купища проблеми. Ето ви например една логическа задача: на едната врата на къщата ви лае кучето и иска да го пуснете, а на другата чука жена ви, която си е забравила ключа и иска да й отворите. Кого ще пуснете в къщата по-напред?
- Ами жена ми.
- Неправилно, Уотсън. Трябва да пуснете кучето, защото то ще спре да лае като влезе.
Седят си Шерлок Холмс и д-р Уотсън в един бар и пийват уиски. След малко в бара влиза млада жена и сяда в едно отдалечено сепаре. Холмс казва:
- Драги Уотсън, хващам се на бас за 100 лири, че младата дама, която влезе току-що, не носи бельо.
Уотсън обаче не вярва, става, отива при госпожицата и след малко се връща изумен.
- Как познахте, Холмс?
- Елементарно, Уотсън - усмихнал се Холмз - По обувките й имаше пърхут...
Доктор Уотсън много се тревожеше, че Шерлок Холмс пуши твърде много и реши да го откаже от този навик. Една сутрин той взе любимата лула на Холмс, завря си я отзад, извади я, и я остави на мястото й. Холмс дойде, взе лулата и я запали, все едно, че нищо не е забелязал.
И така се случи няколко пъти… Холмс така и не се отучи да пуши, но пък доктор Уотсън вече не може без утринната си лула.