Вицове за управители
В тази категория има 229 вица, разпределени в 16 под-страници.
Седи мутра в ресторанта. Идва при него управителя:
- Вие застреляхте нашия келнер!
- Не се притеснявай, пиши го в сметката.
Светльо – Светулката
Светулката му викаха, защото като видеше пиячка очите му светваха, а не заради рожденното му име. Педесе и три годишен, дребен на вид, но жилав, бивш миньор, родом от Дупница. След като се пенсионира жена му се спомина, а след нея леля й, която остави два апртамента в Младост 4.
Неочаквано му се подредиха на Светулката нещата – пренесе се от Дупница в София, даде единия апартамент под наем и заедно с пенсията си осигури доход, който покриваше ежедневната нужда от гориво. Светулката рядко се бръснеше, лицето му беше покрито с остра четина, вече побеляла на бакенбардите, косми извираха и от разкопчаната до гърдите му риза, палеше цигара, посягаше към чашката и очите му светваха.
Мястото на което се събираха наричаха „Барчето“.
„Барчето“ не е никво барче, ами един преграден вход, стопанисван от Бай Герасим. Има четри пластмасови маси и табела - „Кафе, коктейли, сокове“.
Постоянните посетители на „Барчето“ засядаха от два-три следобяд на биричка, шляпаха белот и си подмятаха шеги. Основната тема на шегите – кой е по-стиснат, кой не иска да почерпи, на кой жена му не му дава пари за ракия... Партньор в белота и най-близък приятел на Светулката е Грипа.
Грипа
Петко Георгиев Петков – Грипа, леко прегърбен, косата му беше заметната на една страна за да прикрива плешивото теме. От няколко месеца се беше сдобил с холивудска усмивка, зъботехничката му беше направила най-снежно белите кастанети на света, устата му с тях се превърна в нещо средно между жребец подушил кобила и машинка за трошене на орехи.
Прякора Грипа дойде от навика му като се лепне за някой, разказвайки му безкрайните си истории, да не го пуска да си тръгне от „Барчето“. Често беше склонен да почерпи някоя и друга мастика, само и само да не загуби слушателя си.
Естествено Светулката, като негов най-добър слушател си беше изработил схема за муфтене – на най-интересната част от разказа, ставаше да си ходи....
Грипа беше добър човек, благ и усмихнат, той усмихнат винаги си е бил, но от едно време насам доста...
Другата негова особеност беше, че не пиеше, но това го знаеха само Светулката и Бай Герасим. Грипа винаги си взимаше голяма мастика или ракия със содичка, но никога не успяваше да я изпие. Участваше във всички наздравици, често вдигаше чашата си, но само топеше устните в нея. Алкохола не му понасяше, а и предпочиташе да е с бистър ум, ако се наложи.....
Доктора
Илиян завърши медицина, отиде в казармата, жена му го заряза. Когато една отпуска прибирайки се в апартамента си, усети тежка миризма на мърша се уплаши. В следвашия миг разбра всички истини накуп – Христина се беше изнесла и то доста отдавана, но не беше взела със себе си Чарли. Така че тригодишния сетер се беше разложил брутално, или тотално...
След казармата два месеца неможа да намери себе си, нито в дълите разходки, нито в любимите книги, нито в новите филми... После майка му почина и света опустя. Първата усмивка от много месеци се появи на устата му, когато се качваше по стълбичките на самолета за Камбоджа.
Там се пречупи, от човек способен да пише нежна поезия се превърна в човек ненавиждащ чувствата. От тих и вглъбен стана агресивен, започна да харесва болката. Харесваше му когато някой я изпитва, започна да му харесва и да я причинява..
Там откри и уискито и жълтите ку*ви....
Когато се прибра започва няколко пъти работа, но гледаше на работата си единствено като източник на пари за уиски, скоро спестяванията свършиха и мина на... на всичко – ракия, джин, мастика, водка.
Годините се търкаляха и Илиян намери своя пристан в Бърза помощ. Работата му допадна поради редица неща – работното време, на смени, даваше възможности за дълги запои, близките на пациентите често черпеха. Срещаше болката и смъртта ежедневно в най-натуралния им вид.
Илиян не понасяше когато близките на умрелия плачеха, караше им се и им казваше, че трябва да приемат смъртта и че нищо особено не се случило...
Освен плача и мрънкането Илиян не понасяше и пенсионерите на ъгъла на неговиа блок. Мразеше шляпането на картите и вбесяващите зарчета на таблата. Няколко пъти събуждайки се от алкохолна дрямка излизаше на балкона и крещеше - „Ше ви е*а майката нещастна, ше ви е*а, ше ви избия сичките до един....“ Харесваше му, че старчета уплашено се разотиваха.
Старшината
Старшната всъщност не беше старшина, пенсионира се като майор. За себе си говореше като Старшина и обичаше така да се обръщат към него. Работеше охрана в Бизнес парка. Реда и дисциплината бяха важните неща в живота, изискваше ги от всички и знаеше единствения метод, според него, да ги налага – „Два шамара и че влезе у ред“
След работа Старшината се отбиваше в бирария „Кестен“. Всеки ден в 19.30 сядаше на първата маса пред бара. Това беше неговата маса. Нейните преимущества бяха безброй – там седеше управителя, който, ако имаше няква нужда от помощ се обръщаше към Старшината, после черпеше биричка. Когато го няма управителя можеше да се бъзика с барманчетата, щото е приятел на управителя. Поради същата причина сервитьорките слушаха дебелашките му шеги. Когато имаше клиенти, които чакат поръчка за вкъщи сядаха на първата маса, Старшината подвикваше да не се мотат в кухнята и да опаковат хубаво храната, естествено очаквайки некоя биричка...
В 10.30 си тръваше от нерагламентираното си работно място, придавайки си важност питаше сервитьорките дали нямат някои проблемен клиент, щото Страшината, че го вкара у ред...
28 септември
На Светулката му беше криво, че цял ден загуби в „Брумата“ и неможаха да му дадат изравнителната сметка. От спирката направо отиде в барчето. Нямаше го Грипа, нямаше го и Бай Герасим. Зад тезгяха беше нямото момче от съседния вход, което на всичкото отгоре не искаше да му сипе ракия. Светулката сам си сипа и пусна монетите в чинийката, седна отвън и отпи жадно. След десетина минути се появи Бай Герасим, пременен, с костюм и вратовръзка, като лигавник. Обясни, че затваря, защото отивал на годеж на малкия си син.
След минута се появи Грипа, приседна до Светулката, а като разбра каква е работата с усмивка и дълги пожелания честити на Бай Герасим, който за да не си измачка костюма даваше указания на нямото момче как да прибира масите.
Грипа и Герасим станаха и с бавна походка завиха зад ъгъла на блока. Със същата бавна походка продължиха, пресякоха булеварда и без да са се уговаряли краката им сами ги заведоха в бирария „Кестен“
Бирарията беше вече пълна, на повечето маси клиентите вечеряха, Грипа и Светулката се почудиха къде да седнат, но барманчето им кимна с ръка към първата маса. Поръчаха си и Светулката взе да разказва перипетиите си от деня, преди Грипа да е взел думата.
Старшината влизайки през вратата на бирария „Кестен“ първото, което видя, бяха двамата на неговата маса. Настани се при тях, поздрави поименно целия персонал и започна да слуша разговора на натрапниците. След втората бира започна да прави коментари и вметки.
Старшината напипа болните места на двмата и започна да ги провокира, след час Светулката беше разкопчал още едно копче от ризата си и се тупаше в косматите гърди.
Светулката - „Той на мене ше ми говори за работа, кой си ти бе алонкоолу бе, аз имам триесе години под земята бе, с тия две ръце една планина съм изкопал...“
Старшината - „Ако не беха комунистите, къде щеше да си сега бе, още щеше да пасеш овцете.“
Грипа - „Абе има Господ за всеки, на всеки му е отредена работа“
Старшината - „Така е, ама вас ви хрантути държавата, цел ден да пиете“
Светулката - „Тоя не може да вдене, че аз съм си изработил мойто, вас военните ви е хрантутила държавата, щото за пет стотинки работа не сте свършили..."
Времето летеше с него и ракиите на Светулката, Старшината си остана с двете бири и облизваше пресъхналите си от говорене устни, обземаше го яд, че тия двамата бяха разрушили подредения му свят. Грипа се опитваше да баланисира, но се страхуваше, виждаше че Страшината е агресивен и си търси повод да се заяжда, но го беше яд и на Светулката, че се напи и отговаря на всяка провокация. На шестата ракия Светулката си говореше сам и псуваше ядно.
Старшината си тръгна, Светулката плати сметка с помоща на Грипа и пак с негова помощ излезнаха заедно от заведението.
Вървяха в тъмното и се спъваха, Светулката продължаваше да псува целио свет, а Грипа да го държи да не падне.
Нито един от двамата не разбра какво стана, нещо изсвистя покрай ухото на Грипа и се спря в главата на Светулката, после още два пъти много бързо. Светулката се свлече, а Грипа видя отдалечаващия се гръб на Старшината, които мърмореше - „Ше псува той, едно време лагери имаше за тия....“
Грипа се наведе, видя кръвта по главата на своя другар и му прилоша. Огледа се и тръгна към спирката, там помоли едно момиче да се обади на Бърза помощ и веднага се върна при Светулката, който нито светеше, нито мърдаше.
След десет минути Светулката, прояви признаци за живот, взе да пъшка, да плюе и едва разбираемо да псува. Когато доиде линейката го завари седнал с окърваени ръце и ридаещ.
Грипа се суетеше и се опитваше да обясни какво се случило.
Доктора попита рязко:
- Кво му е на тоя бе?
- Един от оная кръчма дойде с един винкел...
- Кажи му да спре да циври, да не го накарам аз....
Грипа се взря в лицето на Доктора и промълви:
- Аз те знам тебе, ти си оня ненормалния...
Не можа да изговори последната гласна, защото получи смаразяващ ъперкът от който седна земята. След това силните ръце на Доктора го зграбчиха, вдигнаха го и в секундата в която се олюляваше получи нов удар в корема, след него имаше още но Грипа нез наеше...
Когато се освестиха Грипа и Светулката бяха под навеса на спирката, наоколо имаше хора, в лицата им се отразяваше светлината от полицейската лампа.
Червендалест и дебеловрат полицай се приближи и пита:
- Кво стана бе? Кой ви би?
Светулката дигаше рамене и мърмореше несвързано. Грипа вдигна ръка и посочи Доктора.
Сред сейрджиите се понесе тих смях и шушукане...
Полицая се приближи с усмивка до Доктора:
- Кво да ги праим тия двамата?
- Да ги караме в изтрезвителното, напили се и се сбили, дее*а алкохолиците... - каза Доктора и си дръпна от цигарата.
Един мъж отишъл да си търси работа! Управителят на фирмата го поканил да седне и започнало интервюто:
- Кажете ми нещо за себе си - помолил го управителят!
Мъжът започнал да разказва, да се хвали, колко е работен и умен и сръчен и накрая казал, че има само един единствен недостатък т.е. имал само едно м*до!
Управителят му отговорил веднага:
- Можем да те вземем на работа, но само на половин работен ден!
- Защо! - възмутил се мъжът...
- Ами, нашите работници до обяд си вкарват и вадят лявото м*до в левият крачол, а следобяд си вкарват и вадят дясното м*до в десният крачол! А ти няма да има, какво да работиш следобяд...
Мутра седи в ресторант. Идва управителя:
- Вие застреляхте нашия келнер!
- Не се притеснявай, пиши го в сметката.
На един борец му казали, че е много доходно (пък и представително) да си влагаш парите в изкуство. И естествено, още на следващия ден, той веднага отишъл в една галерия и започнал да разглежда…
Гледа - от едната му страна всички картини имали цени в стотици хиляди левове, а тези от другата страна били значително по-евтини - само по няколко хиляди лева. Озадачен, той повикал управителя на галерията и се поинтересувал защо има такава голяма разлика в цените?
Собственикът му обяснил, че картините от ляво са на стари художници - класици, които вече не са между живите, и затова са толкова скъпи. А пък тези от дясно са на млади художници, които тепърва се утвърждават.
Тогава борецът казал:
- Дайте ми картините на младите художници, и от утре ги бройте и тях класици…
Влиза мъж в банката и пита служителката:
- Мога ли да си вкарам шибаните кинти в скапаната ви банка?
- Господине, моля, дръжте се възпитано! В банка сте?!?
- Кво ми дреме, ма! Искам един шибан влог в смотаната ви банка.
- Не може така, господине! - възмутила се служителката и извикала управителя.
- Какъв е проблемът тук? - попитал сдържано управителят. Колежката ми каза, че не знаете как да се държите в банката? Да повикам ли охраната?
- Не бе... пич! - отвърнал мъжът. Спечелих некви шибани милиони от скапаната лотария и искам един шибан влог в еб*ната ви банка.
- И к`во? Тъпата пу*ка не ще да ви обслужи!?!
Влиза една блондинка в един бар и си поръчва 5 уискита. Изпива ги до дъно и се трупясва на масата. Станало време заведението да затваря и управителят казал на един от сервитьорите да я изхвърли. Обаче сервитьорът я поогледал и си казал , абе що да не пробвам да я оправя тази , и без това е пияна - нищо няма да разбере. Оправил я той , даже викнал колегите - 5 човека и те я оправили , дори на управителят му излязъл късмета. После извикали полиция и двете ченгета и те я натегнали...
На другата вечер същата блондинка влиза в бара и казва:
- 5 водки моля!
- А няма ли да пиете уиски като снощи? - попитал сервьора с надежда.
- Не, щото като пия уиски и ме боли п..та на сутринта...
Възмутен гост на хотел се обръща към управителя:
- Това е безобразие! Покривът ви тече и дъждът цяла нощ капа по леглото ми! Мога ли да ви попитам, докога ще продължава това безобразие?
- Че аз, откъде да знам? - лениво отвръща управителят. - Случайно да ви приличам на метеоролог....
В Москва откриват нов театър - "Александър Сергеевич". Озадачен посетител пита управителя:
- Извинете, защо театърът не е кръстен направо Пушкин?
- О,той не е кръстен на А.С.Пушкин а на А.С.Малинович!
- Не съм чувал за този писател,какво е написал?
- Той написа чекът...
Баща води децата си в зоопарка.
Стигат до клетката на мечките и бащата вижда ,че мечките се шибат във всички пози от кама сутра.
Възмутен , бащата извикал управителя /мечкаря/ и му се скарал :
-Не ви ли е срам - тука мечките се чукат , а децата гледат !
- Ееее вие така се възмущавате, сякаш децата се чукат , а мечките гледат.
Мутра влиза в магазин за лампи. Започва да разглежда полюлеите и пита продавачката:
- Това какво е????
Тя: - полюлей!
Той: - А това другото какво е?
Тя: - И това е полюлей.
Той: - А ей това най в края какво е?
Тя: - ПОЛЮЛЕЙ!
И така 20 мин., докато накрая на продавачката и писва....
Той: А това там какво е?
Тя: Това е ГЪЗ!
Той: Много е хубав този гъз - дайте ми един!
Продавачката му опакова един "полюлей" и мутрата си тръгва.
На другия ден в магазина се изсипват 10-ина мутри! Продавачката с ужас ги запитва какво искат.
Те: Искаме ГЪЗ!
Продавачката отива при управителя и му обяснява какво искат мутрите. Управителят помислил и й обяснил че друг начин НЯМА освен тя да им се отдаде - иначе - лошо!
Отива продавачката при мутрите и се съблича.
Те: Ама не такъв гъз! Ние искаме гъз с висулка!
Продавачката се връща при шефа доволна и му вика
- ШЕФЕ, ТЕБЕ ТЪРСЯТ!
Управител - гей назначил нов секретар. Той бил млад, умен, красив и внимателен.
Един ден, докато слушал да му диктува писмо, забелязал, че ципът на шефа му е паднал. Като напускал стаята, той му подхвърлил:
- Г-н Управител, знаете ли, че портала на казармата ви е отворен!?
Управителят не разбрал намека на секретарят, но после в тоалетната видял каква е работата. Решил да си направи стереотипна шега със секретаря и му казал:
- Между другото Джон, видя ли през портала на казармата изправеният мирно войник?
Секретарят, който (мъдро) не си падал по шефа си го прерязал:
- Не, господине, видях само един сакат ветеран, полегнал върху две раници.
Семейство обикалят Истанбул. По едно време жена много огладняла и започнала да мрънка на мъжа. Влезнали и седнали в един ресторант. Нахранили се, но се оказало че нямат пари. Сервитьора викнал управителя. А той като разбрал каква е ситуацията казал:
-Няма как. Ще трябва да си изработите сметката.
-Ами няма проблем. Ще мием чинии-казал мъжът.
-Ааа, тук не става дума за чинии. Става дума за с*кс.
-Ами щом трябва ще се прежали жената.
А управителя вика:
-Не жената, ти ще трябва да се потрудиш.
Човека като видял че няма накъде и се съгласил. Води го турчина в една стая, дава му една голяма кутия с вазелин и му казва да си намаже задника, а той щял да се върне след малко. Връща се след 10 минути, гледа човека си търка гърдите с вазелина и му вика:
-Абе, аз тоя вазелин ти го дадох да си намажеш задника.
-Той задника ще издържи, ама сърцето няма!
Бос на голяма фирма се връща след двуседмична командировка и секретарката му докладва:
- Шефе, има две новини - лоша и добра.
- Започвай с лошата!
- Имаме данъчна проверка, до този момент са засекли 10 милиона, жена ти започна да се чука с управителя, рекетьорите подпалиха две фабрики.
- А добрата?
- Ще си имаме дете скъпи.
Влиза мъж в банката и пита служителката:
- Мога ли да си вкарам шибаните кинти в скапаната ви банка?
- Господине, моля, дръжте се възпитано! В банка сте!
- Кво ми дреме, ма! Искам един шибан влог в смотаната ви банка.
- Не може така, господине! - възмутила се служителката и извикала управителя.
- Какъв е проблемът тук? - попитал сдържано управителят - Колежката ми каза, че не знаете как да се държите в банката! Да повикам ли охраната?
- Не бе... пич! - отвърнал мъжът - Ский ся - спечелих некви шибани милиони от скапаната лотария и искам да си открия един шибан влог в еб*ната ви банка.
- И к`во? Тъпата пу*ка не ще да Ви обслужи, а!?!