Вицове за усмивките
В тази категория има 701 вица, разпределени в 47 под-страници.
Искате ли да се любувате на загадъчната усмивка на Мона Лиза, без да ходите до Париж? Попитайте жена си, къде са парите!
Вие сте ерген? И искате да сключите щастлив брак? Няма проблеми!
Просто, следвайте тези два лесни съвета:
1. Намерете някоя добра, мила, усмихната, слънчева, спокойна и психически уравновесена жена.
2. После се оженете за нейната дъщеря!
В лекарския кабинет влезли възрастен мъж и млада жена. Медикът попитал:
- Какво ви води насам?
Дядката обяснил:
- Двамата отскоро сме женени.
Преди сватбата, Мими беше весела и усмихната. Но малко след като подписахме - тя рязко се промени! Загуби апетит, мъчи я безсъние, често плаче без причина... Да не би да е болна от нещо сериозно?
Докторът бил врял и кипял любовчия. И веднага се досетил, че жената всъщност е незадоволена!
Усмихнал се хитро и започнал:
- Виж сега, приятелю... Няма смисъл да тровим булката с разни лекарства Ще ти покажа един народен лек тъкмо като за нея. Трябва да и разтриваш катеричката редовно с кисело мляко!
Старецът се зачудил:
- Ама, как така?!
Мъжът с бялата престилка обяснил:
- Ей, сега ще ти покажа нагледно. За щастие, имам в хладилника - кофичка кисело мляко. Госпожо моля, съблечете се, легнете на кушетката и си разтворете краката. Гледай сега, приятел... Топвам си пениса в киселото мляко. После го вкарвам в катеричката на жена ти. И енергично разтривам напред-назад. Ето, пак - топвам, вкарвам, разтривам...
Ще ти го покажа много пъти, за да го запомниш добре!
И така, в края на сеанса - младата жена сияела от радост! А дядката възкликнал трогнато:
- Да си жив и здрав, докторе, че върна усмивката на лицето на Мими! Само едно нещо - малко ме притеснява. Ако не беше киселото мляко - това си беше живо еб*не, бе, братче!
Една млада жена си вървяла и изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, и други диви и не толкова животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял първият праисторически човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса, навремето дори имал и колело. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка:
- К’ва си ти, ма?
- Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера – примолила му се девойката.
- Мах’са от тука, ма – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас.
- Моля те, моля те – ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб.
- Не, разкарай се. Не ми трябваш.
- Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама!
Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си: „За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
Лекторът във факултета по психология обяснява на студентите, че половата активност влияе благотворно на психиката чрез увеличаване нивото на ендорфините. Като доказателство за тази теза, решава да проведе бърза анкета сред присъстващите 200 студенти.
- Колко човека правят с*кс ежедневно?
- Сто човека вдигат ръка.
- Колко човека правят с*кс веднъж седмично?
- Седемдесет човека вдигат ръка.
- Колко човека правят с*кс веднъж месечно?
- Двадесет и девет човека вдигат ръка.
- Колко човека правят с*кс веднъж годишно?
- Само един млад усмихнат студент ентусиазирано вдига ръка.
- Колега, не разбирам как може да сте толкова възторжен при това положение на нещата?!? - учуден пита лекторът.
Студентът радостно възкликва:
- Утре, утре, професоре, утре!
Един шериф влязъл в бара. Там видял две готини мацки. Започнал да се чуди с какви лафове да почне да ги сваля.
Мислил, колебал се, двоумил се и накрая взел решение. Измъкнал светкавично колта от кобура. И гръмнал едната хубавица право между очите!
После се приближил към втората, свалил си шапката в знак на уважение и казал с галантна усмивка:
- Защо такава прекрасна дама е съвсем сама тази вечер?
Първи учебен ден. В училище влиза гиздав ром, водейки за ръка синът си - още по нагизден фърфалак. Усмихната учителка пита:
- Вие за кой клас сте?
- За втори и шести.
Приятели отиват на почивка и ще спят в бунгала, но никой не искал да спи в едно бунгало с Иванчо, защото много хъркал. Нямало друг начин и се разбрали да се редуват. Първата вечер Петър отишъл в бунгалото при Иванчо. На сутринта излязъл сънен, разчорлян, подпухнал.
- Абе, Пешо - к'во стана?
- Ами верно е, Иванчо много хърка. Легнахме да спим и той още третата минута включи "дъскорезницата". Цяла нощ не съм мигнал.
На втората нощ било ред на Митко. На сутринта и той изглеждал като Пешо.
- К'во ме гледате? Като си легнахме и Иванчо веднага захърка. Бутах го, обръщах го, той си спи и хърка. Толкова силно, че щеше да събори тавана. Не можах да мигна.
Изредили се да спят в бунгалото и Стефчо, и Младен и Васко. Всички, сутрин изглеждали уморени.
Накрая дошъл ред и на Димо. Влязъл той в бунгалото при Иванчо, а на сутринта изглеждал усмихнат, сресан, щастлив. Всички се изненадали.
- Абе, к'во стана при вас?
- А, нищо особено... Целунах Иванчо за лека нощ и си легнах. Аз спах, а той стоял на тръни и ме гледал.
В магазина продавачката пита с усмивка:
- Какво ще обичате?
- Ами и и аз обичам бира, водка, уиски, ама съм дошъл за хляб.
- Ти си момичето на моите мечти! Красива, усмихната...
- Говориш така само, за да спиш с мен!
- А и освен това си и много умна!
В киното. Момиче се навежда към майка си, която седи до нея и казва:
- Мамо, отдясно има мъж, който опипва бедрата ми!
- О, перверзникът!. Чакай! Двете ще си сменим местата!
Майката заема мястото на дъщеря си.
След малко тя се навежда към съседа си отдясно с подканяща усмивка:
- Хайде, господине, нали няма да се цупите през целия филм!
Един самолет се движел по пистата на път да излети. Не щеш ли по някое време рязко спрял, докато все още не се бил отделил от земята. След малко се появила стюардесата и съобщила с усмивка:
- Драги пътници, има малък проблем. Пилотът се притеснява от някакъв странен шум в един от двигателите. Моля, запазете спокойствие и проявете търпение!
Минал час, два, три... Най-накрая същата стюардеса съобщила:
- Драги пътници, проблемът е решен. След малко излитаме. Благодаря на всички за проявеното разбиране!
Тогава един от пасажерите попитал:
- Ама, какво му имаше на двигателя? Ще ни кажете ли нещо за оня странен шум, от който пилотът толкова се притесняваше?
Стюардесата отвърнала:
- А, за шума в двигателя нищо не се разбра, господине. Обаче намерихме друг пилот, на когото изобщо не му пука.
Група професори бяха поканени да се возят в самолет. Когато се настаниха, вратите бяха затворени и самолетът се готвеше да излети. Те бяха информирани, че този самолет е направен от техни ученици.
Тогава те се втурнаха вкупом към вратите на самолета, опитвайки се да слязат.
Само един професор остана седнал без капка притеснение.
Някой го попита: "Защо не избяга?"
Той отговори уверено: "Те са наши ученици."
Друг го попита:" Сигурен ли си, че си ги научил добре?"
Той отговори с усмивка: "Сигурен съм, че няма да излети..."
Един скъперник отишъл на бардак. Сводникът му казал с усмивка:
- Добре дошъл, господине! Тука имаме млади и красиви момичета. Само за сто лева на час!
Скръндзата се намусил:
- Еееей, много скъпо, бе!
Веднага последвала втора оферта:
- Тогава - дами на средна възраст. Само за петдесет лева на час!
Пинтията казал кисело:
- А, бе - и това не ми е много изгодно!
Собственикът на бардака подбелил очи:
- Освен да Ви предложа една бабичка. За нея няма голямо натискане. Но пък тарифата е двайсет лева на час!
Скъперникът подхвърлил:
- Случайно - да предлагате нещо за един лев?
Отначало, сутеньорът мислил да му тегли една майна. Но после - решил да си направи майтап:
- Ами, за тая цена мога да Ви предложа една дъска с дупка!
Клиентът обаче се съгласил на драго сърце:
- Защо пък не? Дайте я насам!
След което си направил кефа и си тръгнал доволен. На другия ден, скръндзата дошъл пак. Извадил един лев и казал:
- Обичайното, моля!
Това продължило цяла седмица. И ето, че скъперникът се появил отново. Обаче, този път, сутеньорът му донесъл дъска БЕЗ дупка! Клиентът се опулил:
- Ама, какво става тука?!
А сводникът се захилил мазно:
- На редовните клиенти - осигуряваме девственици!
В някакъв офис имало един изтрещял работохолик. Той идвал рано сутрин и си отивал късно вечер. Бачкал всеки Божи ден, включително - през уикенда, Коледа и Нова година. Не ползвал обедна почивка.
Обличал се супер консервативно - костюм, риза и вратовръзка. По мрачното му лице никога не се появявала дори бегла усмивка...
Но ето, че един прекрасен ден се случило нещо неочаквано!
Нашият герой дошъл в офиса след десет сутринта. Влязъл вътре с танцова походка и си подсвирквал весели мелодии! Бил облечен с хавайска риза, бермуди и джапанки. Поработил малко като често гледал през прозореца мацките по тротоара. По пладне излязъл да обядва и се забавил два часа. А към четири следобед затворил лаптопа и се усмихнал широко:
- Стига толкова за днес! И утре е ден!
Един колега смаяно го попитал:
- Ама, какво става с теб? Направо не мога да те позная!
А работохоликът отговорил:
- Ама ти - не знаеш ли? Взех си един ден платен отпуск!