Вицове за усмивките
В тази категория има 701 вица, разпределени в 47 под-страници.
Смехът е здраве... сънят е здраве... с*ксът здравословен... плачът отровен - извод - усмихнат с*кс за здрав сън, за да няма после сълзи!!!
Един мъж се записал в много специално нудистко общество. В първия си официален ден човекът пристигнал на уреченото място, съблякъл си дрехите и започнал да се разхожда, за да опознае привичките. В един момент покрай него минала разкошна блондинка. Мъжът, разбира се, веднага се възбудил. Жената забелязала промяната, дошла при него и казала:
- Повикахте ли ме?
Мъжът леко притеснен отговорил:
- Не, кккакво имате предвид?
- О, вие сигурно сте нов. - казала красавицата - Сега ще ви обясня. Тук имаме правило. Когато някой мъж има ерекция, това значи, че ме вика.
Усмихвайки се, мадамата го хванала за ръка и го завела до огромен басейн. Там разгънала голяма мека кърпа, легнала върху нея и двамата правили с*кс.
След известно време мъжът пак се разхождал и решил да влезе в сауната. Като седнал обаче, пръднал. След по-малко от минута един огромен, космат мъж влязъл в сауната, озъртайки се.
- Повикахте ли ме? - попитал косматият.
- Не, какво имате предвид? - отговорил нашият човек.
- О, вие сигурно сте нов. - казал дебелакът - Тук имаме правило, че ако някой пръдне, значи ме вика.
Огромният тип се доближил до мъжа, нежно го обърнал и съвсем професионално го оправил. След известно време новодошлият, залитайки, отишъл на рецепцията, където бил посрещнат от усмихната рецепционистка.
- Здравейте, с какво мога да ви помогна?
Мъжът се развикал:
- Връщам си членската карта. Вземете си тъпия ключ и си задръжте и тъпата членска такса от 500 долара!
- Но, господине! - отговорила дамата - Вие сте тук само от няколко часа, още не сте видял всички услуги, които предлагаме!
Мъжът отговорил:
- Вижте, госпожо. Аз съм на 68 години - получавам ерекция веднъж в месеца и пърдя по 15 пъти на ден...
С*ксът е като миенето на зъбите... Практикувайте го често, за да имате хубава усмивка!!!
Един шаман бил осъден на смърт чрез разстрел:
- Не ме убивайте! Аз мога да повдигам предмети с поглед! – казал шаманът.
- Я да видим как ще повдигнеш тоя стол!
Шаманът се помъчил и най-накрая успял да го повдигне. Но в същото време някой свирнал и столът паднал.
- Я повдигни е тая маса!
Шаманът пак се помъчил и повдигнал масата, но някой пак свирнал и масата паднала:
- А бе, я вдигни пениса на тоя старец!
Шаманът вдигнал пениса на стареца. Усмихнат до уши старецът извадил два пистолета и викнал:
- А някой е свирнал, а съм му е*ал майката!
В съда тече дело. Пред съдията стои кльощавичък интелигентен мъж с очилца и широка усмивка.
Съдията:
- Кажете, подсъдими, защо убихте тъща си с чук?
Мъжът, разливайки се в още по-широка усмивка:
- Всеки сам кове своето щастие.
С*ксът е като миенето нa зъбите... Практикувайте го често, за да имате хубава усмивка!!!
Тираджия се прибира загорял след яка и дълга кирия и от вратата награбва булката, а тя се дърпа и не му пуска.
- Ко стаа ма, кви са тез пинизи?
- Глей сега Йовчо, на Мимето мъж и е пилот, кога се върне я съблече, па я дигне у въздуха и фию насам, фию на там, па пикират у ниското и скачат шланга да заредят гориво! На Пепа мъж и е моряк, кога си дойде пълнят джакузито, туря той 1 кило сол и тя вече готова да налапа шнорхела! А ти, ти кво?
И ааа да ревне. Гледа я Йовчо 1 минута, мисли после усмивка озарява лицето му:
- Ей, що не речеш, че искаш да е РОМАНТИЧНО!!! Събличай се, дииибидюс те искам. Паркирай се сега на четири гуми, тъй, сега дръж тия две огледала! Дръпнал се Йовчо метър и половина назад, изул гащи, и и вика:
- Такаааа, гледай сега у огледалата и давай назад, требва да се скачиш с прицепа!!!
Старец се оженил за млада девойка. След една година я води в болницата да ражда.
- Ама вие можете?! – учуден пита доктора.
- Моторът винаги трябва да работи! – гордо заявява дядката.
След още една година пак я води в болницата да ражда.
- Ама вие още можете! – пак се чуди докторът.
- Моторът винаги трябва да работи! – пак гордо отвръща дядката.
След няколко часа докторът излиза от родилното и с доволна усмивка
казва:
- Е, деденце, трябва да смениш маслото – черно се роди!
10 известни писатели разказват Червената шапчица...
1. Уилям Шекспир
Да изядеш или да не изядеш, туй е въпросът?
2. Ги Дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я огледа с онзи особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, опитваща се все още да създаде впечатление на невинна. Но той вярва в нейната невинност не повече от самата нея и вече си представя как тя се съблича, как полите ѝ падат една след друга и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото ѝ.
3. Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на Бабата и почуква. Вратата беше правена в средата на XVII век от неизвестен майстор. Той я беше издялал от канадски дъб, беше ѝ придал класическа форма и закачил на железни панти, които на времето може и да си били здрави, но сега скърцаха ужасно. На вратата нямаше орнаменти и фигури, само в долния десен ъгъл се виждаше драскотина, за която казваха, че е оставил със шпората си самият Селестен дьо Шавард — фаворит на Мария-Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на Бабата на Червената шапчица. Иначе си беше обикновена врата, на която можеше да не се придава особено значение.
4. Джек Лондон
Но тя бе достойна дъщеря на своята раса, в жилите ѝ течеше силната кръв на белите покорители на Севера. Затова, без да ѝ мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му съкрушителен удар, който веднага подкрепи с класически ъперкът. Ужасен от страх, вълкът побягна. Тя гледаше подире му и се усмихваше с очарователната си женска усмивка.
5. Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен. - каза Вълкът.
Червената шапчица наля в две чашки коняк и седна до него на леглото. Те вдишваха познатия аромат на коняка. В него имаше и тъга и, умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Разбира се. - каза тя.
- Не ни остана нищо, на което да се надяваме. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
6. Габриел Гарсия Маркес
Щяха да минат много години и Вълкът, изправен до стената в очакване на разстрела, щеше да си спомни далечната вечер, когато Бабата изяде толкова отрова за мишки, поставена в тортата, колкото би стигнала за изтребването на огромно количество плъхове. Но като че ли нищо не се беше случило. Тя измъчваше рояла и пя до полунощ. След две седмици Вълкът и Червената шапчица се опитаха да взривят палатката на ненавистната старица. Със замрели сърца те гледаха как синьото огънче пълзи по шнура към детонатора. Двамата си запушиха ушите, но напразно, защото не последва никакъв грохот. Червената шапчица се осмели да влез в палатката, като очакваше да намери там мъртвата Баба. Видя я в цветущо здраве с разкъсана риза и обгоряла перука да снове насам-натам и да гаси огъня с одеяло.
7. Харуки Мураками
Когато се събудих, Червената шапчица още спеше. Изпуших седем цигари една след друга и отидох в кухнята, за да варя юфка. Винаги готвя юфката много внимателно и не обичам да ме разсейват. По радиото пееха Пинк Флойд. Докато заливах юфката със сос, някой звънна на вратата. Тръгнах към входната врата и пътьом надникнах в стаята. Червената шапчица още спеше. Полюбувах се на ушите ѝ, едното беше осветено от утринното слънце. През живота си не съм виждал такива уши... Отворих вратата и видях Вълка. В паметта ми веднага изникна Овцата...
8. Ричард Бах
- Аз съм чайка! - каза Вълкът.
- Това е илюзия. - отговори Червената шапчица.
Под крилото на самолет „Чесна-152" с хоризонтален четирицилиндров двигател Lycoming O-235-L2C с обем 3.8 л и мощност 1 × 110 к.с. при 2550 оборота в минута и размах на крилете 10.17, се нижеха сините върхове на вълшебната гора. Самолетът се приземи до иззиданата от бял камък къщичка на поляната.
- Виждаш ли къщичката? - попита Червената шапчица, усмихвайки се хитро.
- Ние сами притегляме в живота си къщички и баби - въздъхна Вълкът.
.
9. Сергей Лукяненко
Ставам. Цветната виелица на дийп-програмата затихва. Наоколо е жълто-сивата, скучна и мокра гора. Пред мен има само едно ярко петно – червена шапчица на главата на малко, седем-осем годишно момиченце. То ме гледа уплашено и пита:
- Ти Вълк ли си?
- О, едва ли. - отговарям, като се оглеждам, дали не съм се превърнал във вълк.
Hе, като че ли не. Съвсем обикновен гол мъж, който закрива срамотиите си с брезова метличка за баня.
- Отивам при баба. – съобщава ми момичето.
– Hося ѝ питчици.
Вероятно съм попаднал в някой детски сървър...
- Ти човек ли си или програма? – питам момиченцето.
- Баба ми е болна. - продължава то.
Всичко е ясно. Програма е, освен това от примитивните. Преставам да обръщам внимание на момиченцето, оглеждам се. Къде ли е изходът?
- Защо ти е толкова дълга опашката? – пита детето.
- Това не е опашка! – отговарям и се изчервявам.
- Hе се ласкай. Говоря ти за проследяващите програми, които са на твоя канал. - любезно уточнява момичето.
Гласът ѝ рязко се променя, сега пред мен стои жив човек.
10. Ръдиард Киплинг
- Ние с теб сме от една кръв! - извика Червената шапчица подир Вълка.
- На слука!
Малко момиченце влиза в зоо магазин. Усмихва се мило на продавача и казва с най-нежният си глас:
- Искам да си купя едно зайче.
Продавачът нежно пита:
- Искаш да си купиш, това малко, сивичко, с огромни печални очички зайче или пък, това пухкавичко и мързеливичко бяло зайченце?
Момиченцето с усмивка отговаря:
- На моя питон, честно казано, му е все тая…
АКО БЯХА БЪЛГАРИ?
- Ако Архимед беше българин, никога нямаше да открие прочутия си закон. Кога ще видиш българин във вана! Пък и ако случайно легне във вана, нашенецът разсъждава върху съвсем други научни концепции. Например дали ако пръдне, ще излязат мехурчета. “Дайте ми лост и опорна точка и ще повдигна земното кълбо” казвал старият Архимед. А българинът казва: “дай ми свински пържоли и червено вино, па ме чакай да умрем”.
- Ако Нютон беше българин, още нямаше да е открит законът за гравитацията. Ако на българин му падне ябълка на главата, той ще псува два часа, след което ще вземе една брадва и ще отсече ш*баното дърво. Не може некви скапани плодове да му падат на главата, ше се изтрепеме тука.
- Ако Шекспир беше българин, световният театър щеше да изглежда по съвсем различен начин. По сцената щяха да се разхождат хора с анцузи и татуировки и да си почесват топките.
- Ако Колумб беше българин, нямаше да открие Америка. Щеше да лежи на плажа в Китен, да играе белот и да дъвче варена царевица. Къде ше ходи да гони Михаля по чужбината, тук си му е идеално.
- Ако Галилей беше българин, изобщо нямаше да се интересува от астрономия. В астрономията нема кинти, това всеки го знае. Пък и на кого му пука върти ли се земята, или не се върти. Важното е да сме живи и здрави. Ае наздраве!
- Ако Моцарт беше българин, щеше да пише чалги за “Пайнер”. И да е женен за някоя силиконова певица. Салиери щеше да му е спонсор и да чука жена му.
- Ако Дарвин беше българин, щеше да открие, че еволюцията върви в обратна посока. Щото в България хората се превръщат в маймуни. А по празници – в свине.
- Ако Леонардо беше българин, Мона Лиза нямаше да е усмихната, а вечно кисела. Ц*ците ѝ щяха да са много по-големи и щеше да е с надупени устни, тип duck face.
- Ако Гутенберг беше българин, в печатницата му нямаше да се печатат книги, а фалшиви бюлетини. И жълти вестници.
- Ако Ван Гог беше българин, щеше да реже ушите на други хора.
- Ако братята Люмиер бяха българи, изобщо нямаше да си говорят. Щяха да са се изпокарали за некъв наследствен имот.
- Ако Лионел Меси беше българин, щеше да е царят на кючека в чалготеките. Футболната му кариера щеше да е трагична, но на него изобщо нямаше да му пука. По време на мачове щеше постоянно да храчи по тревата, да псува съдията и да си изкарва безсмислени червени картони. В интервюта щеше да казва “пак казвам”.
- Ако Робеспиер беше българин, нямаше да има френска революция. Щеше да има ежедневни разходки с тъпани и свирки пред Бастилията и скандирания “Кой предложи Луи XVI?” После всички щяха да се приберат вкъщи и тихо да псуват пред телевизорите.
Тираджия, металист и програмист решили да се надпиват с бира. Пили каквото пили, тираджията се отказал. Програмиста и металиста продължили, ама в един момента се оказало, че и двамата не могат повече, но са изпили по равно. Металиста се напънал, изревал "МЕТАЛ ФОРЕВЪР" и гаврътнал още една халба. Той погледнал към програмиста с усмивка, доволен от победата си, и казал:
- Ами сега?
Програмиста отговорил:
- Сега включвам виртуалния стомах. Барман, дай още една каса!
Младеж и девойка седнали в парк извън светлините на града под обсипаното от звезди небе.
Гледат се един друг с усмивка и младежа поглежда към небето, посочва на горе и казва:
- Виждаш ли тази ярка звезда ей там?
А девойката:
- Да виждам.
- Това си ти! - казва младежа.
Девойката очарована и изпълнена с емоции ахва. След продължително гледане един друг доближавайки се, опирайки раменете си, младежа пак поглежда на горе като слага нежно ръка на раменете ѝ.
- Вижждаш ли тези две звезди близко една до друга ето там.
Девойката в трепет:
- Да виждам ги!
А той с лека възхита казва:
- Еех, това съм аз, с мотора.
Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари... Народът вътре спи или поне се опитва да подремне. И в този момент, на поредната спирка, залпово се вмъква мъж, доволен колкото цяло стадо слонове. Пльосва се на седалка до строга жена с вид на учителка, вади от джоба си мобилен и дишайки шумно се потапя в оживен диалог.
- Ало, Пеше! Спешно ми продиктувай телефона на Минка! Каква жена само, каква жена! Да, благодаря, че ни запозна!
И всичко това в продължение на три минути, с детайли, емоции... Маршрутката започва да се оживява. Тези, които още не са си досънували ококорено се вглеждат в мъжа. "Учителката" на съседната седалка предизвикателно изсумтява и се обръща с гръб, към прозореца. Мъжът си взима довиждане с Пешо и незабавно започва да избира номера на въпросната Минка.
- Алоу, Миме! Здрасти! Много ми хареса какво натворихме с тебе! Искам те пак! Даа, досега никой не ми беше правил така... Тъй ли? Можеш и по-добре? Ехааа, разкажи ми по-подробно, палавнице моя!...
Учителката на съседната седалка се обръща към мъжа и го моли да говори по-тихо, понеже ръмженето му вече яко дразни педагогическия и слух. Мъжът нетърпеливо маха с ръка и отново се потапя в беседата.
- Толкова ме възбуди, че си голичка отдолу! Разбираш ли, на жена ми не мога да и кажа да направи това, веднага ще разбере, че съм и изневерил... Да, да, налага се да търпя, какво да се прави...
Маршрутката вече е разбудена напълно и с интерес се вслушва в подробностите. Шофьорът поглежда в огледалото и също внимава, затаил дъх. Недоволна е само "учителката" и просто кипи от трудно сдържано възмущение. Точно в този момент на мобилния му се чува второ повикване. Той прекъсва, победния му тон стихва и почти със шепот съобщава на Минка.
- Прощавай, ама повече не мога да говоря, че жена ми звъни! После ще ти се обадя пак, става ли? Хайде, чао!
И после набира номер и със съвършено друг глас започва да припява в слушалката:
- Да, скъпа... Ох, така се напихме снощи с Пешето, така се напихме! Ами ти го познаваш, не можах да му откажа, какво да правя... Сега ми е лошо, цепи ме главата... Да, да, ще пия хапче. Ще гледам да се върна по-рано, да. Въпреки, че имаме много работа. Слънчице, извинявай, добре, наистина ще се опитам да се прибера по-рано.
И в този момент настъпва звездния час на "учителката". Тя се навежда към мобилния му и много ясно започва да говори право в микрофона:
- Ми-иличък, къде се бавиш, вече се уморих да те чаакам... студено ми е, идвай по-бързо, скъъпи!
Челюстта на мъжа пада. Трескаво изключва телефона под дружния смях на пасажерите. Шофьорът бие по спирачките и гризе волана. Мъжът подвива опашка и натиска звънеца за спирка по желание. Цялата маршрутка се скъсва от смях. Вратата хлопва. Учителката се обръща към прозореца с доволна усмивка.
Българинът като види някой успял човек или усмихнат веднага казват:
- Той е крадец или е луд!