Вицове за усмивките
В тази категория има 707 вица, разпределени в 48 под-страници.
След с*кс тя пита:
- Ти да не си таен агент?
- Защо? - пита той с широка усмивка.
- Знам ли? Влезе, излезе- нищо не усетих!
Бисери от любовни романи:
- Ах, тази негова загоряла кожа! Ах, това тяло с бицепси, трицепси и други мъжки мускули!
- Само глупачка можеше да повярва на това, че той я целуваше благодарение на устните и!
- Какво искаше тя? Просто с*кс или нещо по-дълбоко?
- Без да се обръща, той се огледа.
- Бен я искаше. По всички известни му начини. А още няколко могат да си измислят и сами.
- Когато близнаците се върнаха от училище, обгърнаха Еми с вниманието си. Те я завлякоха със себе си в басейна, където Еми порази всички: плуваше като риба. Явно осемнайсете месеца живот в пустинята и бяха създали някои навици за оцеляване.
- В неговият блестящ мозък винаги нещо кипеше.
- В неговите целувки нямаше никаква неувереност. Той знаеше точно как да намери устните и.
- Вътре в нея се събуди жената, която дотогава спеше в нея, и отвори очи.
- Грейс почувства, че зърната и набъбнаха. Това беше нова стъпка в техните отношения.
- Джейк застана на колене, смъквайки джинсите и и откри пред нея гледка към залива.
- За мен няма по-голяма наслада от тази да бъда първият във вас! - прошепна той в ухото и и мравките затанцуваха по цялото тяло на Еми..
- Неговият език, нахлул в устата и, неистово правеше това, към което се стремеше друга част от тялото му.
- Плътта и се разтвори в неговото тяло. Той упорито се плъзгаше със своя език по устните и като повтаряше формата им.
- Искаше и се да умре, но вместо това заспа.
- Желанието го стресе чак до петите.
- И нейната усмивка показа, че тя е напуснала този свят и се е отправила на небесата от щастие.
- Тяхното удоволствие беше доста взаимно.
- Коул с цялото си тяло се опъна върху нея като я покри цялата, даже повече.
- Мъжките пръсти гладеха голата и кожа. Като го хвана за кръста, Еми откъсна ръцете му.
- Нервни мравки полазиха нагоре по гръбнака. Тя се превърна в една огромна мравка и каза: - Да!
- Той мачкаше гърдите и с длан, изпитвайки пълно мъжко наслаждение.
- Той започна да се качва по стълбата, притиснал устни към нея.
- Тя въздъхна и потри меката си буза по острите косми на неговия пубис.
- Тя тихо извика, когато техните тела стигнаха толкова близко едно до друго, та чак се докоснаха.
- От мъжкия му мирис на Линда и се изправиха пръстите на краката.
- Приложил главата и към своите гърди, Коул я прегърна. От него миришеше на мъж. Той започна да я целува. А имаше много за целуване – тя цялата!
- С*ксуална усмивка опъна страните му чак до ушите.
- Селина стенеше, без да си напряга мозъка.
- Сълзите струяха по страните и, а очите и горяха от гняв. Лаура решително ги изтръска от лицето си.
- Сега тя вече нямаше да бъде най-добрия му приятел. Той щеше да бъде мъж на Лиза, за чието съществуване самата тя почти не знаеше.
- Би трябвало да си уморен от пътя, Травис. Защо не се порaзходиш?
- Усмивката на устата и ставаше все по-широка с всяка секунда на приближаване на оргазма.
- Хали леко задиша на косматата му къдрава гръд..
- Чейз я хвана за ръцете. Нещо топло заструи между тях.
- Еми можеше да се закълне, че той виждаше през тънката тъкан на банския и втвърдяващите се крайчета на гърдите и и освен това той чувстваше спазмите дълбоко вътре в нея, в горещите и тъмни места.
- Еми премина към изследване на пулсиращата топка мускули между краката му.
- Аз вече не съм глупачка, бързо се уча... - промълви тя като зае седяща поза.
- Аз те обичам! – прошепна Хали. Бен издаде нисък, протяжен стон и бавно влезе в нея. И замря от изблика на нахлулите чувства. Наслаждение. Топлина. Хали. Най-накрая си е вкъщи!
Корабокрушенец едва доплувал до брега на самотен остров и със сетни сили се проснал на пясъка. След няколко часа, отваряйки очи, що да види, над него наведени шест знойни красавици с изваяни тела.
- Попаднах в Рая!
Зарадвал се на късмета си. Но не мислел така след няколко месеца. Не можел да смогне на с*ксуалните желания на всяка хубавица, коя от коя по-претенциозна! От понеделник до събота горкият човек се "трудил" неуморно... Една неделя (единственият почивен ден от седмицата) стоял на брега, заровил поглед в безкрайната морска шир... и що да види - Корабокрушенец!
- Ето го спасението! - помислил изтормозеният човечец.
- Ще си поделим дните от седмицата. И аз доволен и той доволен, и жените доволни! Издърпал сала на брега и погледнал към новия другар. Мъжът отворил очи и с пърхащи клепачи и нежна усмивка на уста прошепнал:
- Ей, хубавецооо...
- Айдееее, отиде ми и неделята...
Пернишка дискотека. Самотна девойка скучае, никой не танцува с нея. Изведнъж се приближава не́какъв тарикат и я кани на танц.
Тя:
- Вие от Перник ли сте?
- Аха.
- А защо не съм ви виждала до сега?
- Бях в затвора... 15 години.
- Така ли? За какво?
- Утрепах жена си. С брадва.
Тя си оправя кокетно прическата и пита с усмивка:
- Значи не сте женен?
Събрала Айшето малко пари за ютия, дала ги на Асан и поръчала:
– Да ми купиш ютия и не изпивай парите, че ще ти счупя главата!
Асан това и чакал. Отишъл в кръчмата и изпил всичките пари. На връщане застанал пред витрината на малкото магазинче и се загледал в ютията. Продавачът застанал на вратата и го попитал:
– Асане, ютия ли ще купуваш?
– А бе, щях да купувам, ама изпих всичките пари!
– Няма проблем! - казал продавача.
- Ще измислим нещо.
– Какво? - пита Асан.
– Слагам ютията на рафта, ти удряш по рафта с надървения си чл*н, и ако подскочи ютията - твоя е!
След пет минути Асан излязъл с широка усмивка и ютия в ръка. Вечерта Айшето се прибира от джобпазар и 'що да види, Асан го надървил и блъска с него по мебелите.
– Какво правиш, бе? Ти луд ли си? Че ми строшиш мебелите!
– Трай ма, тренирам за еЛ Си Ди телевизор...
Гражданин отива в община да се жалва за някакъв дерт.
Отива до гишето човечецът, общинарката го вижда и тутакси го пита:
- А вие свидетелство за раждане имате ли?
И вярно нямал човекът. Какво да се прави. Тръгнал по инстанции борил се и си изкарал с триста мъки. Отива пак в общината. Общинарката пак щом го видяла и му задала следващия въпрос:
- А вие свидетелство за кръщене имате ли?
И вярно нямал човекът. Какво да се прави. Тръгнал по инстанции, борил се и си изкарал с триста мъки. Отива пак в общината. Носи две свидетелства...
Общинарката щом го забелязала му задала следващия въпрос:
- А вие свидетелство за основно образование имате ли?
И вярно нямал човекът. Какво да се прави. Тръгнал по инстанции, борил се и си изкарал с триста мъки. Отива пак в общината.. Носи три свидетелства.
Общинарката щом го забелязала му задала следващия въпрос:
- А вие свидетелство за средно образование имате ли?
И вярно нямал човекът. Какво да се прави. Тръгнал по инстанции, борил се и си изкарал с триста мъки. Отива пак в общината. Носи четири свидетелства.
Общинарката щом го забелязала му задала следващия въпрос:
- А вие свидетелство за отбита военна служба имате ли?
И вярно нямал човекът. Какво да се прави. Тръгнал по инстанции, борил се и си изкарал с триста мъки. Отива пак в общината. Носи пет свидетелства...
Общинарката щом го забелязала му задала следващия въпрос:
- А вие свидетелство за правоуправление на МПС имате ли?
И вярно нямал човекът. Какво да се прави. Тръгнал по инстанции, борил се и си изкарал с триста мъки... Отива пак в общината... Носи шест свидетелства...
Общинарката щом го забелязала му задала следващия въпрос:
- А вие диплома за висше образование имате ли?
И вярно нямал човекът. Какво да се прави. Тръгнал по инстанции, борил се и си изкарал с триста мъки. Отива пак в общината. Носи седем свидетелства...
Общинарката щом го забелязала му задала следващия въпрос. И т. н. и т. н. докато накрая човечецът уморен, прегърбен и повехнал събрал де що може документ и свидетелство да се събере и отива в общината и носи цяла дебела папка с документи... Като го видяла така съсипан с триумфална усмивка общинарката му казала:
- Извинявайте господине, ама работното ни време свърши!
Дядо ветеран си кара 412-ка - москвич. От дясно се опитва да го изпревари рокер с немска каска. Дядото рязко кривва надясно. Рокерът е в канавката.
Усмихнат се обръща към бабата:
- Ей точно като през 43-та при Сталинград.
Фризьорски салон, влиза господин и пита фризьорката с данни 90/60/90:
- Колко струва подстригването?
- 50 лв.
- ?!? Е защо е толкова скъпо?
- Защото в цената влиза и полов акт! - отговаря без много да му мисли засуканата фризьорка.
Господинът ободрен от офертата сяда, подстригват го и пита:
- Ами половият акт?
Фризьорката с широка усмивка се обръща към двуметровия камерунски студент с бялата престилка разкекерен на дивачето:
- Ела, моето момче - имаш клиент!
Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари... Народът вътре спи или поне се опитва да подремне. И в този момент, на поредната спирка, залпово се вмъква мъж, доволен колкото цяло стадо слонове. Пльосва се на седалка до строга жена с вид на учителка, вади от джоба си мобилен и дишайки шумно се потапя в оживен диалог.
- Ало, Пеше! Спешно ми продиктувай телефона на Минка! Каква жена само, каква жена! Да, благодаря, че ни запозна!
И всичко това в продължение на три минути, с детайли, емоции... Маршрутката започва да се оживява. Тези, които още не са си досънували ококорено се вглеждат в мъжа. "Учителката" на съседната седалка предизвикателно изсумтява и се обръща с гръб, към прозореца. Мъжът си взима довиждане с Пешо и незабавно започва да избира номера на въпросната Минка.
- Алоу, Миме! Здрасти! Много ми хареса какво натворихме с тебе! Искам те пак! Даа, досега никой не ми беше правил така... Тъй ли? Можеш и по-добре? Ехааа, разкажи ми по-подробно, палавнице моя!...
Учителката на съседната седалка се обръща към мъжа и го моли да говори по-тихо, понеже ръмженето му вече яко дразни педагогическия и слух. Мъжът нетърпеливо маха с ръка и отново се потапя в беседата.
- Толкова ме възбуди, че си голичка отдолу! Разбираш ли, на жена ми не мога да и кажа да направи това, веднага ще разбере, че съм и изневерил... Да, да, налага се да търпя, какво да се прави...
Маршрутката вече е разбудена напълно и с интерес се вслушва в подробностите. Шофьорът поглежда в огледалото и също внимава, затаил дъх. Недоволна е само "учителката" и просто кипи от трудно сдържано възмущение. Точно в този момент на мобилния му се чува второ повикване. Той прекъсва, победния му тон стихва и почти със шепот съобщава на Минка.
- Прощавай, ама повече не мога да говоря, че жена ми звъни! После ще ти се обадя пак, става ли? Хайде, чао!
И после набира номер и със съвършено друг глас започва да припява в слушалката:
- Да, скъпа... Ох, така се напихме снощи с Пешето, така се напихме! Ами ти го познаваш, не можах да му откажа, какво да правя... Сега ми е лошо, цепи ме главата... Да, да, ще пия хапче. Ще гледам да се върна по-рано, да. Въпреки, че имаме много работа. Слънчице, извинявай, добре, наистина ще се опитам да се прибера по-рано.
И в този момент настъпва звездния час на "учителката". Тя се навежда към мобилния му и много ясно започва да говори право в микрофона:
- Ми-иличък, къде се бавиш, вече се уморих да те чаакам... студено ми е, идвай по-бързо, скъъпи!
Челюстта на мъжа пада. Трескаво изключва телефона под дружния смях на пасажерите. Шофьорът бие по спирачките и гризе волана. Мъжът подвива опашка и натиска звънеца за спирка по желание. Цялата маршрутка се скъсва от смях. Вратата хлопва. Учителката се обръща към прозореца с доволна усмивка.
Седя в луксозен ресторант. На съседната маса адски готина мадама. Престраших се и попитах:
- За 10 лв. мога ли да погаля глезена ти.
Получих разрешение.
- За 20 лв. мога ли коляното да погаля.
Отново разрешение. 50 лв. дадох за помилване по бедрото. За гърдите предложих 100 лв., и те бяха в ръцете ми. 200 лв. дадох за целувка. Срам, неудобство, но предложих с*кс и попитах за цената.
Тя ми отговори тихо, нежно и с усмивка:
- Както обикновено - 30 лв.
Много кифленски муцки, нито една усмивка из селфитата - тия хора или не си харесват зъбите, или никога не свалят маската...
Из семейният архив:
- Не е лошо да следиш политическата обстановка, от догодина ще можеш да гласуваш.
- Следя я. Ще изберат бесния кукумицин и ще се простя с Щатски университет...
- Не тази, а в нашата страна.
- Тази страна е спряла още преди да се родиш, тате.
Отговорих с унила усмивка, сега той ми се усмихва унило. Ех, винаги има какво да научим от децата си...
Има едни такива момичета, които сутрин стават с красиви усмивки без пластмаси в тях. Изправят си косите, но нямат снимки с известни фризьори. Слагат си черна очна линия, защото само това могат. Обличат се напук на модата. Чакат колата да загрее, старичка е. Отиват на работа и ядат салати в пластмасови кутии без да ги снимат. Прибират се и сипват чаша вино, четейки класика, но пропускат да си снимат краката. Рядко излизат по заведения и не оповестяват къде са, нямат нужда от внимание. Моета не им е вкусен. Плейн не им е важен. Вие не сте им важни. Те са за обичане. Те се бият достойно. А другите, другите са прекрасни за егото и губенето на време.
Катаджия спира кола и вижда, че шофьорът е пъхнал две книги под мишниците си.
– Какви са тези книги? - пита той.
– Законът за движение по пътищата и Наказателно-процесуалния кодекс.
– Ха, а това дето виси на врата ви, какво е? - пита старшината.
– Микрофон, нашият разговор се записва в момента.
– Аха, а видеокамера да имате включена в момента? - пита служителя на реда.
– Не! Видеокамера, нямам.
Катаджията с широка усмивка му показва среден пръст.
– Ами, приятен път тогава...
Един професор по математически анализ се прибрал и видял че крана на мивката в кухнята му капе. Извикал водопроводчик. Водопроводчикът затегнал една тръба за 5 минути работа и кранът спрял да капе. Професорът се зарадвал, но усмивката му бързо увехнала, когато видял сметката.
- Боже, това е една трета от месечната ми заплата! - възкликнал на глас той.
Е, все пак платил и прибирайки парите, водопроводчикът му казал:
- Пич, ясна ми е твойта работа. Професор по математика. Не взимаш много пари. По-добре стани водопроводчик и ще 'зимаш много повече. В наш'та фирма си търсим нови. Заповядай. Само като кандидатстваш за позицията, пиши че си завършил само седми клас, че там не се кефят много на умници.
Професорът така и направил. Работата била лесна. Парите добри. Позамогнал се и започнал да живее нормално.
Един ден директорът на фирмата решил, че не е много културно всичките му работници да нямат даже и основно образование и решил да ги прати на вечерна гимназия та поне да имат завършен осми клас. Професорът, за да не се издаде, също трябвало да ходи. На първия час по математика, учителят решил да изпита някои от водопроводчиците, за да се запознае с познанията им. Първият му въпрос бил за лице на окръжност и по случайност посочил нашия професор. С усмивка на лице професорът понечил да я каже, но за негов ужас се усетил, че я е забравил. "Е", помислил си той, "това не е толкова фатално. Все ще мога да я изкарам". Започнал да пише по дъската постепенно я напълнил с интеграли, диференциали и формули и накрая получил: -pi*r^2. Този минус, обаче въобще не му харесал и започнал да пише още интеграли и да смята... но пак получил същото. С отчаяние се обърнал към останалите водопроводчици и ги видял всички да му подсказват със знаци и шепнене:
- Размени границите на интервала на интеграла!