Вицове за усмивките
В тази категория има 707 вица, разпределени в 48 под-страници.
- И какви сме ние сега? - попита тя, скланяйки глава и прегръщайки коленете си. Приятели? Гаджета?
Той стоеше до прозореца и мълчеше...
- Какъв искаш да бъдеш? - попита отново тя.
Той погледна през прозореца звездното небе, усмивка озари лицето му и замечтано отговори:
- Космонавт!
Момиченце в детската градина придърпва госпожата и я пита:
- Госпожо, знаете ли как се правят бебета?
Госпожата, опитвайки се да запази самообладание, казва “Да”, надявайки се разговора да приключи или да поеме друга посока. Но не е познала.
– Добре, ама нека аз да Ви кажа. – примолва се тя.
– Добре! – съгласява се госпожата от немай къде.
Усмихната до уши от познанията си малката заявява гордо:
– МАЙКАТА ГОЛА, А ТАТКОТО ПО ПОТНИК!
Много обичам да кажа на някои пушач, че ако откаже цигарите ще спести 150 лева на месец. И той да ме попита, къде са моите спестени. Тогава с широка усмивка му отговарям:
- Изпивам ги!
Да се влюбиш в усмивката и е клише, в ц*ците и обаче е до живот.
Влиза грузинец усмихнат в селската кръчма и черпи всички.
- Какво става? - питат го.
- Омъжих голямата щерка.
- И как е зетят?
- Голяма работа - задникът му такъв (разтваря ръце), раменете такива (свива ги), аз го чуках, съседът го чука, Гога Малкия знаете ли го - и той го чука!
След време пак черпи и обяснява, че е омъжил средната дъщеря.
- Зетят е страхотен - точно като първия и даже Гога Малкия го е чукал!
Минава време, влиза омърлушен, пише и мълчи.
- Какво става, Вано?
- Остави, остави, омъжих най-малката.
- Как е зетят?
- Раменете такива (разтваря широко ръце), задникът такъв (свива ги), мен ме чука, съседа чука, Гога Малкия нали го знаете - умря!
Жена ви ви чупи стойки? Дайте и любезно и кротко, с усмивка, здравословна и полезна "Активия" с изтекъл срок на годност. Да ходи да чупи стойки другаде.
Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила Вълшебното Лайно. Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка:
- К’ва си ти, ма?
- Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера! – примолила му се девойката.
- Мах’са от тука, ма. – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас.
- Моля те, моля те, ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб.
- Не, разкарай се. Не ми трябваш.
- Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама!
Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си:
- За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
Влюбена двойка си наема стая в хотел. Рецепционистката със замечтана усмивка и нескрито умиление попълва документите и бърза да ги настани:
- Ох, колко сте сладки. От кога сте женени?
- Aми, аз от 6 месеца, а тя от 5 години...
Приближава се момък към красиво момиче и усмихвайки се я моли за цигара. След това със същата стеснителна усмивка иска и огънче. Запалва цигарата и вече по-смело пита, дали може да получи дъвка, случайно ако тя има?... Подавайки му лента на Орбит, момичето казва:
- Знаеш ли, аз съм вълшебница и много тъпо си изгърмя и трите желания!
На три неща не вярвам - сълзи на к*рва, усмивка на прокурор и "Аз само да попитам" на опашката в болницата.
Следобедна среща с приятели в уютно заведение и персонал, мили, възпитани и елегантни млади хора. Аз си поръчвам плодова салата, като предварително огледах съставките и изреждам на сервитьора:
- Моля, да е без банан, без пъпеш, да няма сметана...
Момчето ме прекъсва с усмивка:
- Госпожо, да не Ви мъча повече - направо да Ви донеса една нарязана ябълка!
Напред-назад... Напред-назад. Навътре-навън, малко наляво, малко надясно... Тя чувстваше потта по челото, между гърдите си и по гърба. Почти беше към края на силите си, а той в екстаз, с усмивка, следеше движенията й... Напред-назад, напред-назад, отново и отново.
Сърцето и щеше да се пръсне, лицето и беше червено, тя изстена. После почна да стене по-силно и по-силно.
Накрая, тотално изтощена, тя изкрещя:
- Добре, копеле, не мога да паркирам успоредно, направи го ти!
В килията влиза старче на около 90 години. Десетината затворници го гледат с учудване.
- Ти пък за какво си тук, деде?
- Пра'я много мръсни номера!
- К'ви мръсни номера, бе? Едва влачиш чехлите!
- Ще ви покажа! - казало с гадна усмивка старчето, топнало метлата в кофата, която служи за тоалетна, после почукало на вратата, прилепило се встрани, и когато надзирателят надникнал, го зашлевило с нея в лицето. Всички в килията се захилили неистово.
- Е, мръсен номер, ама чак пък много...
- Изчакайте малко...
След няколко минути вратата се отваря с трясък. Десетина надзиратели с палки влитат в килията и извикват:
- Дядка, отмести се встрани, че с тия момчета имаме работа...
Той беше в екстаз и с голяма усмивка на лицето, докато жена му се движеше напред-назад, напред-назад… и пак напред-назад. Тя можеше да усети потта по челото си, между гърдите и как малки капчици се стичаха… После изпъшка, първоначално тихо, а след малко съвсем шумно… Накрая, съвсем изтощена, тя почти извика:
- Окей! Окей! Не успявам да паркирам тук! Ти я паркирай, нагло копеле!
Една набожна жена веднъж изневерила на мъжа си и след това веднага се помолила на Господ, чувствайки се много грешна:
- "Моля те Господи, прости ми прегрешението. Повече никога няма да изневерявам на мъжа ми. Разбрах, че това наистина е смъртен грях..." Докато си се молила и изповядвала, нещеш ли, Господ взел, че и отвърнал:
- "Добре, греха ти няма да простя, но понеже си искрена, ще ти дам още 10 години живот и после ще пратя Св. Петър да те прибере".
Жената хем уплашена, хем супер щастлива... 10 години охолен живот с мъжа си, вярна, пътувания по света, купони, яхти, все с него - щастлив живот. Минали се 10 години, но жената съвсем била забравила за разговора си с Всевишния. Тъкмо щяла да ходи на круиз с мъжа си, но се оказало, че той има неотложна работа и я убедил да отиде сама. Женицата така и направила. Качила се на огромния кораб, мъжът и махнал с усмивка от кея на изпроводяк... Корабът вече насред океана, когато страхотна буря се развихрила, огромни вълни заливали палубата и клатушкали плавателния съд, така, че дори дъските, в които били заковани масите в салона на ресторанта започнали да подават. Корабът очевидно започвал да се обръща и гибелта била неизбежна за всички. Тогава жената в миг се сетила, че ето, вече били минали 10 години и сега и е дошло времето. Помолила се пак със сетни сили на Господ:
- "Боже, сетих се, че минаха 10 години и че е дошло време да ме прибереш, но защо взимаш с мен и всички тези други хора?! Те не са заслужили, моля те, спаси ги!"
Тогава Господ и отвърнал:
- "Ама ооо, я се огледай наоколо!"
Гледа жената - само жени около нея, включително и капитанката и екипажът и.
- "Аз вас 10 години съм ви събирал, долни к*рвички!"