Вицове за усмивките
В тази категория има 709 вица, разпределени в 48 под-страници.
- Странно! - казва младеж на мацката, с която е танцувал. - Едвам Ви поканих и песента свърши.
- Нормално - отговорила девойката усмихната, - диджеят ми е гадже!
Когато дъщеря ми беше много малка ние с татко й й задаахме разни детски гатанки, но тя все неможеше да ги отгатне. И един ден за пореден път се убедих в детската оригиналност. Пак се шегувахме с нея и се смеехме, но тя като че ли се беше ядосала от това все да не може да отгатне. Тогава каза:
- Сега аз ще казвам: Мъничко, червеничко - невидимо! Що е то?
С баща й веднага заизброявахме всичко възожно червено, а тя само стоеше пред нас и много доволна не сваляше усмивка от лицето си. Тогава си признахме, че незнаем отговора, а тя гордо заяви:
- Е, как незаете? Това е домат скрит зад ъгъла!
И до днес си го припомняме и се радваме, а на тези които зададем гатанката немогат да познаят.
Провел се конкурс за най-чаровна усмивка в Софийския затвор. Първа награда била присъдена на Стефан Софиянски.
Последен изпит. Студент влиза в залата половин час преди края на изпита и сяда да пише. Предава листа си доста след края на изпита. Професорът отказва да го приеме. Студентът пита ядосано:
- Вие знаете ли кой съм аз?
- Не и не ме интересува! - отговаря професорът.
- Добре - тутакси се съгласява студентът, пъха листа си по средата на купчината с изпитни работи и усмихнат излиза от залата.