Вицове за Варна и варненци
В тази категория има 269 вица, разпределени в 18 под-страници.
Август, жега. Турист, колекционер на произведения на изкуството се шляе из Колхозния пазар във Варна. Купува си сладолед, влиза в една от сенчестите улички и забелязва пред магазин за евтини сувенири проскубано коте да лочи мляко от паничка, която е изключително ценна и скъпа антика. Придава си нехаен вид, влиза в магазина и подхвърля:
– Много хубаво коте! Ще ми го продадете ли за... например, 50 лева?
Продавача:
– Котката ли? Не може!
– Хайде, аз живея сам, а това коте ще ми бъде страхотен другар!
– 500 лева!
– Сериозно ли искате толкова пари? Наглост! Е, съгласен съм, котето ми допадна.
Колекционерът вади 500 лева и плаща.
– Ще взема и паничката, тя е стара и олющена, но котето е свикнало с нея?!
– В никакъв случай! Паничката ми е късмет! От началото на лятото съм продал 38 котки!
21
А Варна е известен с културните си хора... При нас дори ексхибиционистите, преди да разтворят шлифера казват:
– Аз наистина страшно се извинявам, но на това си струва да погледнете...
9
- От къде си?
- От град България, квартал Варна, улица Аспарухово!
9
- Как да разберем, че лятото е дошло?
- Във Варна започват ремонт на пътищата...
15
Вчера на ветроходната регата във Варна французите взеха златен медал, испанците взеха сребърен медал, а сомалийците взеха заложници...
12
Намира една мадама затапена бутилка на морския бряг. Вади тапата, отвътре се измъква един джин с чалма, поогледал я от ляво, от дясно и и вика на чист варненски:
- Искаш ли та изплюща анално?
Мадамчето се пооцъклило и отказва категорично.
- А нормално? - пита пак джина
- Не!
- А какво ще кажеш за орално?
- Тц!
- Ми хубу. Ай чау тогаз! - и се засилил да си ходи.
- Чай бе, ми желанията? - вика мадамата.
А джина:
- Нямаш повече желания!
19
На спирката:
- Извинете, как да стигна до Катедралата?
- Качвате се на номер 14 и ще слезете след 3 спирки и ще сте на място.
- Ама, аз току-що слязох от рейса! Един господин ми каза да сляза на тази спирка?!
- Човече, във Варна си... сигурно този, който си питал се е возил прав, а ти си седял.
9
Пътниците в експреса София-Варна разбраха, че нещо не е наред, когато много сериозен покрай тях премина Чък Норис!
31
Приятел от Варна ми звъни по телефона:
– Няма ли скоро да прескочиш насам, че да пием по кафе?
Пък аз отговарям с въпрос:
– Вие там във Варна откога на ракията и викате кафе?
15
В кръчмата, Нане се напива с бургазлия и варненец. Бургазлията казва:
- Това е готино кръчме, ама в Бургас имаме кръчма, където като си поръчаш 2 ракии, после ти дават една без пари.
Варненецът не остава по-назад:
- Във Варна е по-добре, там плащаш 1 – една безплатно, плащаш 2 - две безплатно.
Нане ги слуша и казва:
- Съседът Вуте отвори кръчма, в другия край на селото. Он ти плаща първата ракия, после плаща втората, после и третата... па после те води в задната част на кръчмата и там те уреди с безплатен с*кс.
Бургазлията:
- Ти сериозно ли, бе? И това ти се случи на теб?
Нане:
- Не... на балдъзата.
42
Един завъдил срамни въшки. Ама много и много жизнени. Къде ли не ходил, с кво ли не се мазал - ефект отрицателен. Ставали все повече и по-витални.
Накрая един стар боцман от Варна го посъветвал:
- Момче, намираш някоя пристанищна к*рва и я мяташ. Здраво чукане и блъскане и те ще се смачкат и умрат.
Отива нашият, избрал най-здравата пристанищна труженичка и се метнали... 24 часа як с*кс нон-стоп. Лежат изнемощели и в тишината чува гласове откъм "бойното поле."
- Ейй, братя и сестри... голяма битка беше. Много жертви дадохме... ама и още повече пленници взехме!
5
– Господине, Вие можете ли да свирите на цигулка?
– Знаете ли, преди 5 години на гости ми беше дошъл моят брат, който е с 6 години и два месеца по-възрастен от мен. Та той беше ходил на курорт в прекрасният град Варна. Бил се настанил в хотел с басейн, спа и ол-инклузив. По време на почивката се запознал с една млада и красива дама, от която бе прихванал трипер. Именно тя е можела да свири на цигулка...
1
Във Варна:
- Кош прайчи?
- Жглеями фюм.
16
Някой си чуек, разхождайки из Варна - влязъл в магазинче за сувенири. Харесал си една изкусно изработена и наглед стара бронзова котка и попитал за цената и.
- Десет кинта за котката! - рекъл продавачът - и още 1000 за историята и.
- А не може ли само котката да взема? Не ме интересува историята.
- Хубаво, ама ще се върнете, сигурен съм в това.
- Пхъ! - изпръхтял презрително туристът, взел котката, оставил десетак и си излязъл.
Още на входът някаква улична котка присламчила към него. След няколко крачки от близкият двор изскочили още три-четири, на първото кръстовище го посрещнали нови десетина. Човекът крачел все по-бързо, но напусто - отвсякъде извирали още и още и още и още и още и още и още котки и тръгвали след него. Затичал се ония, а вече хиляди котки го преследвали. Стигнал до краят на улицата - пред него - само море. Не знаейки какво да прави, туристът с все сили метнал бронзовата котка в морето, а ордите котки профучали край него и наскачали след сувенирът. Туристът седнал запъхтян на вълноломът, държал тимберицата си в ръце, не можейки да повярва на видяното, след това хукнал обратно към магазинът.
- Хи-хи-хи! - потрил ръце търговецът - нали ви казах, че ще се върнете? Една бимберичка и имате историята?
- Не ме интересува историята - рекъл запъхтян човекът - Малък бронзов политик, имате ли? Имате ли?
8
Пътува Бойко Борисов с правителствения самолет към Варна. Гледа през илюминатора, и пита секретарката си:
- На кой е тоя завод там долу?
- Ами, той е ваш г-н премиер. - отговорила секретарката.
Продължава полета, и премиера пак пита:
- А, е ония лозови масиви чий са?
- Ами, те са на г-жа Бориславова, г-н премиер. - пак му отговорила секретарката.
След малко:
- Добре де, а еййй ония фотоволтаици чий са? - пита Борисов.
- И те са на г-жа Бориславова.
След още малко пак:
- А, ония завод там?
- Е, той е ваш г- премиер. - пак казала секретарката.
- Ееехх, нищо не става с тоя народ! - рекъл Борисов.
- Щом само двама човека работим в тая държава!
27