Вицове за влакове
В тази категория има 958 вица, разпределени в 64 под-страници.
В НАСА изобретили оръдие, което зареждали с трупове на кокошки и стреляли по наветрените стъкла на самолети, за да проверят устойчивостта им на стълкновения с птици при излитане и кацане. Зарядите пресмятали така, че скоростта на кокошките да съответства на скоростта самолета при излитане/кацане. Англичаните разбрали за тези изпитания и пожелали да проверят устойчивостта на своя високоскоростен влак. От НАСА им изпратили оръдието. Започнали теста. Изстрел. Кокошката разбива особено здравия преден прозорец на високоскоростния експрес на прах, пробива командния пулт, събаря креслото на машиниста и се забива в задната стена на командната кабина. Ошашавените англичани изпращат резултатите от теста заедно с химическия състав на стъклото и конструкцията на прозореца в НАСА с молба за обяснения и препоръки.
Отговорът от НАСА било едно изречение:
- "Размразете кокошката"...
Един чукча искал да отиде до Москва. Отишъл при Вожда да попита дали си заслужава и Вожда:
- Мдаааа! Само аз съм ходил в Москва. Голям град, с огромни улици, площади... Значииии, тръгваш на юг, след една седмица завиваш на дясно, след още една седмица, завиваш на ляво и след още една седмица ще видиш нещо като стълба на земята. Това са релси, а по тях върви влака - сядаш и чакаш. Като мине влака се качваш и отиваш в Москва. После по обратния ред.
Тръгнал чукчата, вървял 3 седмици и стигнал до релсите, но пообъркал нещата и седнал на самите релси да чака влака. Влака наближил и "Туууу, тууу" (свирил му да се махне) и го ударил. Ама чукчата корав. Шест месеца лежал в болница в Москва и се оправил съвсем. После разгледал де що има и се прибрал. Събрали се в голямата землянка, а той с осанка на естествоизпитател сред аборигени им заразказвал за Москва. Точно тогава на печката засвирил самовара (варили чай). "Туууу, тууу" свирил самовара. Чукчата скочил, грабнал един огромен тиган и... пата-кюта - направил самовара на ваденка. Направо го размазал. Всички го зяпали учудено, той изтрил потта от челото си и казва:
- Такива (и посочил остатъците от самовара) трябва да се убиват докато са още малки!!! Защото после "Тууу, тууу" и 6 месеца си в болница в Москва.
Лято. Жега. Влакът София - Варна. Няма никакви места, всичко е претъпкано. На двама тарикати обаче не им се стои прави.
Влизат в едно купе и почват да гледат под седалките, излизат...
Влизат в следващото купе, пак гледат под седалките... Пътниците ги питат:
- Какво правите, бе?
- А бе, изпуснахме си змията и я търсим...
Лека полека пътниците се изнизали от купето. Нашите се настанили вътре, заключили вратата, пуснали пердетата и легнали да спят. След няколко часа се събуждат. Единият поглежда през позореца. Вижда чичката, дето почуква колелата на влака...
- Еййй, чичеее, във Варна ли сме вече?
- А бе, к'ва Варна, бе... Вие не разбрахте ли... Некви идиоти си изпуснали змията и трябваше да откачим вагона...
Сибир. Зима. Сняг. Изведнъж Транссибирския експрес спира и не тръгва повече.
От гората излизат хора с автомати, отиват при пътниците и ги питат:
- Откъде сте?
- От Петербург.
- Ааа, как върви революцията?
- Ми тя революцията победи още през 1917. Построихме комунизма, след това направихме Перестройка, сега вече сме в капитализъм.
- Тъй ли? Ми, че съобщавайте тука, бе, ние още влакове взривяваме...
- Помощ, помощ! - чува се сърцераздирателен вик в един от вагоните на влак. - Има ли на този влак лекар?
От едно купе изскача човек по чорапи и тича по посока на вика.
- Аз съм лекар! На кого е необходима помощ?
- На мен! - радостно отговаря един от седящите в купето пътници. - Докторе, я ми кажи болест на гърлото със седем букви...
Луиджи и Тереза пътуват в спален вагон. Те двамата на едно легло, а на долното някакъв мустакат мъж.
По едно време започнали да се чукат и Луиджи казал:
- Сега Тереза ще си направим един малък Пепино, ще се оженим и ще си го гледаме.
Тъкмо ще свършва и влакът бие спирачки. Луиджи хвърчи
някъде, а Тереза в тъмното пита:
- Луиджи, Луиджи, къде си?
А отдолу човека отговаря
- Аз Луиджи не го знам къде е, но вашия Пепино ми е на мустаците.
Дежурният началник гара наблюдава мъж, който тича бързо след заминаващия влак, размахвайки ръце.
- Господине, влака ли изтървахте?
- Не, мамка му, пъдя го от гарата!
– Кондуктор, какво е това безобразие?! Влакът едва тръгна, а на мен вече ми откраднаха куфара!
– К'во се чудиш, бе? Това е бърз влак...
Пътувам за морето с нощния влак, в кушет вагона. Сам съм в купето. Сам... та чак тъпо сам. Излязох в коридора да се поразсея и... На съседния прозорец - кацнало едно... врабче! Гледа ме упорито-закачливо. Едно такова, хубавичко. Отворих пред мен, пак поглеждам, пак ме гледа. И вее коси на вятъра.
- Не ти се спи, а? - подхвърля ми тя.
- Да поиграем на "ку-ку"?! Ако не те е страх, де.
Мен малко ми трябва, ама така, отдалече, да не уплаша врабчето:
- А как се играе?
- Лесно! Да влезем в купето, ще ти покажа! - и ми намигна.
Е, това намигване ми подпали сармите. Но се държа на положение.
- Дадено! - рекох ѝ.
Влязохме. Тя пази дистанция. Да видим докога...
- Първо - казва - ти си затвори очите, и ще ги отвориш, щом кажа "Ку-куу!"
Затворих ги, след малко чух "Ку-куу!" и... очите ми изскокнаха!
Тя бе напълно гола! О, небеса! По-гола няма накъде. А аз я зяпам като... Като диабетик вафла я зяпам. Шоколадова. И все така ми се усмихва...
- А сегааа аз затварям очи - пое пак тя инициативата - и като кажеш "Ку-куу", ще ги отворя!
Минута още се трещих, докато думите ѝ отново ме дръннат в китарата, и за пет секунди се бях съблякъл.
- Ку-кууу!
- Ооо, чудесно! - каза тя.
- Твой ред е. Затвори очи, ще те приближааа, но не ги отваряй, докато не кажа "Ку-кууу!"
Затворих ги... Влакът потропва. А чайникът кипна! Фантазии се запрескачаха. Присвих устни в очакване... Нищо! Не каза ли "Ку-куу?" Ослушвам се - пак нищо!
- Хеей, каза ли "Ку-куу!"?
Отговори ми влакът! Облеших очи - никой!!! Ни момиче, нито дрехи, ни панталон, ни портфейл... Ни-кой! И в коридора. Мамммм... Е, поне чаршаф има. Ових се, слязох на гарата, а там на перона - още трима по чаршафи! Единият ми вика:
- Как е, колега? И ти ли игра на "Ку-Ку?"
- За първи път пътувам с бременна във влак.
- Но, моля Ви, господине! Аз не съм бременна!!!
- Е! Има време до Бургас...
АКО ТОЛСТОЙ ИМАШЕ ФЕЙСБУК
Фенът:
Вие сте велик!
Префърцунената:
Лев Николаевич, аз съм изключителен почитател, на творчеството ви! Чела съм всичко по няколко пъти и повярвайте ми настръхвах всеки път! Адмирации!
Отвореният:
Льова, брадми, тая твойта Анна Каренина, ко ме беше срещнала мене, щеше да е жива. Единпат да се видиме и щеше да го забрай тоя Вронски.
Моралистката:
Аз никого не съдя, ама ей тъй да си зарежеш детето и да тръгнеш по млади мъже, не го разбирам! Децата са смисъла на живота!!! Пак казвам никого не съдя, всеки знае него си.
Романтичката:
Любовта е смисълът на живота! Как не го разбирате!
Феминистката:
А бе, не може да почне работа, да се опретне сама да изкарва пари тая Каренина, ми ше ми скача под влака! Ай стегни се бе, жена!
Хейтърът:
ДОСТОЕВСКИ Е ПО-ВЕЛИК! ТЪПАЦИ!
Педантът:
Някой битки във "Война и мир" не са предадени съвсем достоверно, знам че е роман, но всичко е важно!
Справедливият (до Педанта):
Кое не е достоверно? Моят прадядо се е бил срещу Наполеон и казва, че всичко е било точно така!
Отворения (до Романтичката):
Секси, имаш лс. Ас ного разбиран от льобоф!
Старият ерген:
Влюбен съм в Наташа Ростова! Но такива жени сега вече няма, всички са меркантилни, за съжаление!
Романтичката:
А аз съм влюбена в Болконски! Ама то и такива мъже вече няма! Кой ще ти напише сега писмо! Само zdr mn si slatka.
Комитет "Майки за здраво семейство":
Ние започнахме подписка срещу "Анна Каренина". Не може млади хора да четат това и да вярват че подобно неморално поведение е в реда на нещата!
Феминистката:
Вий не сте у ред, алоуу!!!!
Човекът от народа:
Аристокрация! Да имат моята заплата ще ги видя аз как ще си плащат тока на именията! На две места работя, ква любов, кви пет лева!
Отвореният (до Романтичката):
Мацко, виш си личните де!
Романтичката (до Отворения):
Простак!!! ( блокира го)...
Кифлата:
Не съм чела книгата, ама една приятелка ми каза че Пиер Безухов бил много смотан. Аман от смотани мъже.
Зевзекът (до Кифлата):
Ама има кинти!
Кифлата:
Една истинска жена винаги може да направи от един смотан мъж истински мачо. Никой не е смотан в костюм на Армани.
Случаен участник:
Респект!
Спам:
Продавам вила до Бородино. Имперски стил. При интерес пишете на лични.
Представител на ЛГБТ:
И защо всички са хетеросексуални в тия книги?
Ученик от горен курс:
Филми има ли по тия книги?
Детелина С.:
Аз не харесвам Толстой.
Аз:
Аз пък Ви харесвам, Лев Николаевич! Много! "Война и мир" е любимата ми книга! Е, и още дестина де, ама тя ми е в топ 10.
Детелина С. (до мен):
Светле, обичам те!
Анелия З.:
Айде да идва тоя астероид и да се свършва!
Пътуват момче и момиче със влак в спален вагон на горният етаж. Отдолу пътува един дядо. На вечерта младежите почват да правят с*кс.
Дядото:
- Какво правите бе младежи?
Младежите:
- Четем книга дядо.
Дядото:
- Как така на тъмно, бе?
Младежите.
- Ми, ние на свещ.
Дядото:
- А бе, мани я тая свещ, че ми капе в устата.
Който смята, че България е малка, да пътува от София до Варна с влак.
Мъж и жена се запознават в купе на влак.
Мъжът:
- Жена ми навярно в момента ми изневерява.
Жената:
- Моят мъж - също.
Мъжът:
- Хайде да им отмъстим!
Жената:
- Хайде!
Мъжът:
- Да им отмъстим и още веднъж?
Жената:
- Да!
Жената:
- А сега да им отмъщаваме, отмъщаваме, отмъщаваме!
Мъжът:
- Не-е-е, аз не съм толкова отмъстителен…
Една жена се обажда на съответните ЖП служби и се оплаква:
- А бе, като минава влакът и ми се тресе гардеробът! Падат ми дрехите оттам, бели стават! Пратете човек да види на място и да оправи проблема!
Идва майстор, влиза в гардероба и чака да мине влака. През това време обаче се прибира мъжът на жената и гледа... мъжки обувки в коридора! По инерция отваря гардероба и гледа... мъж!
- К'ъв си ти, бе?! К'во правиш тука?!
- Ами... ако ти кажа, че чакам влака, надали ша ми повярваш!