Вицове за влакове
В тази категория има 958 вица, разпределени в 64 под-страници.
- Скъпи, мама пристига на 22 юни. Влакът е в 4 сутринта.
- Също като германците през 41-ва...
Сърбин във влака. Срещу него – засукана сръбкиня. Ще я сваля:
- Извините, дали сам я вас видел у Франкфурт?
Сръбкинята пренебрежително:
- Па ни сте, ни сам била у Франкфурт!
- А дали сам я ви видел у Париж?
- Ни сте, ни сам била у Париж!
Мъжът е настоятелен:
- А дали сам я вас видел у Лондон?
- Ни сте! Ни сам била у Лондон!
Сърбинът се ядосал. Замълчал за малко, после плеснал с длани:
- Па я сам вас йебал негде!
Сръбкинята с пренебрежителен поглед:
- Па ни сам вас запаметила – ни со паре, ни со курац!
И слезе бай Ставри от влака и рече:
- Добре, чи'й Бе-Де-Же-то, чи да ма раздруса, чи да си спомня за онуй чудо спонтанната ерекция!
Във влака мъж втренчено гледа девойката срещу него, която чете книга. След време тя оставя книгата и се обръща към него:
- Престанете да ме гледате с тия женени очи!
- Какъв сте Вие? Песимист, оптимист, реалист или машинист?
- Песимистът вижда един безкраен тунел...
- Оптимистът вижда светлина в тунела...
- Реалистът вижда тунела, светлината и идващия влак.
- А машинистът вижда трима идиоти, седящи на релсите...
В купето на влака четирима мъже разговарят на тема "рога":
- Най-големите рогоносци са лекарите! Постоянно дежурства, спешни случаи… И жените им… какво да правят!?
- Не бе! Военните! Постоянно наряди, учения…
- Глупости, моряците са най-големите рогоносци! С месеци в морето…
- Ти какво ще кажеш? - попитали четвъртия, който седял умислен.
- Какво да кажа?!? Аз съм лекар… на боен кораб…
Двама бързат за влака.
- Колко остава до тръгването на влака?
- По моя часовник 10 минути.
- А по моя 5 минути.
- Значи ти няма да го хванеш!
Среща ме стара приятелка на гарата:
- Здравей, кво става с тебе! Омъжи ли се?
- Не.
- Еми кво чакаш?
- Влака...
Ееееххх, лесно му е на моряка! Прибере се от плаване, слезе от кораба и там девойката го чака. И на пилота му е лесно! Кацне със самолета на летището и там - девойката го чака на терминала. И на машиниста му е лесно! Спре влака на гарата и там на перона - девойката го чака. Само на девойката не и е лесно - първо тича на пристанището, после на летището, а от летището - право на гарата...
Влак върви по релсите с висока скорост. Изведнъж излиза от релсите и тръгва през полето.
Началникът на влака се обажда на машиниста:
- Къде ръгна през полето, бе. За тебе релси няма ли?
- Има, началство, ама на релсите имаше човек...
- Е кво като има човек, гази го и продължавай...
- Е гази го, ама той бега през полето...
В метрото в Пекин, момче и момиче чакали влака. Момчето на висок глас се обърнало към момичето:
– Чу мин сян дух фе!
Момичето замислено отговорило:
– Ян чин си фан…
Момчето се ядосало и извикало:
– Дуа шин фу, дан фун мю, цян шун гу зен!
Момичето със сълзи на очите казало:
– Жин гуан чуа ше, цу ен гун шан ху!
Как само внимателно четете, все едно, че разбирате китайски.
Англичанин, французин и руснак си говорят.
Французина:
- Аз на работа ходя с Пежо. На почивка ходя с Рено, а в чужбина ходя със Ситроен.
Англичанина:
- Аз на работа ходя с Мини Купър, на почивка ходя с Ягуар, а в чужбина - с Ролс Ройс.
Руснака:
- Аз на работа ходя с метрото. На почивка ходя с влака.
- А зад граница, с какво ходиш?
- Не обичам да ходя зад граница.
- А ако все пак се наложи, да отидеш зад граница, с какво ще отидеш?
- Ако се наложи... ще отида с танк...
- Страхувам се да летя със самолет, предпочитам на влак.
- Баси... да летиш с влак е още по-страшно!!!
Асан напънал Айшето на железопътната линия. ЛИбоФ, лИбоф... По едно време отдолу се задал влак. Машинистът свири - Асан люби, машинистът свири - Асан люби! В последния момент влакът спрял. Бесният машинист слиза и крещи:
- Ей, що не се махаш бе, цял влак спря!
- Аааа гУсИне, кой може да спира - спира!
Във влака София-Пловдив пътуват красива девойка, младеж и военен. Военният чете вестник, а младежът сваля девойката.
- С какво се занимавате?
- Ох, имам фирма с офис в София и втори офис в Пловдив. Един ден пътувам натам, един ден пътувам насам. Накратко с единия крак съм в София, а с другия - в Пловдив.
Младежът с палава нотка:
- Ох, как ми се дощя да се окажа някъде по средата, например в Ихтиман!
Военният, който е хвърлял по едно ухо на разговора се обажда:
- Хич не ти трябва, момче. Служил съм в Ихтиман. Не можеш да си представиш, каква смрадлива дупка е!