Военни вицове
Вицове за войници, старшини, казармени бисери, и всякакви войнишки шеги и вицове, свързани с армията и войната.
В тази категория има 2338 вица, разпределени в 156 под-страници.
Рота войници каца на Луната. Старшината ги строява и им обяснява:
- Онзи кратер вляво от мен виждате ли го?
- Да.
- Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно?
- Да.
- Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен?
- Да.
- Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси?
Редник Иванов:
- Разрешете да запитам.
- Казвай, Иванов!
- Спалното помещение е ясно - там ще спим, консерваторията е ясна - там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория?
- Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!
Войник обикаля бойното поле след кърваво сражение. Навсякъде трупове, стонове. Внезапно към него се примъква смъртно ранен и го моли:
- Моля те, приятел, застреляй ме!
Без да се замисля войникът изпразва един пълнител в ранения и бързо продължава напред, а зад гърба му глас:
- Мерси, братче…
- Старшина, кой е дежурен по рота?
- Хвърчипушков.
- Веднага да се яви.
- Не може, изхвърчал е.
Един младеж не искал да служи войник. На прегледа се оплаква:
- Абе, аз не мога да служа. Късоглед съм.
- Как тъй късоглед, бе?
- Еми на, гледаш ли го онзи пирон на стената.
- Виждам го. Е? - попитал лекарят.
- Е, ти го виждаш, ама аз не мога да го видя.
Старшината обяснява на войниците:
- Трябва постоянно да държите врага под око! Да не го изпускате от поглед! Иванов, какво си ме зяпнал?
- Старшина, вие ни казахте, че това е патешки пастет, а в пастета няма и следа от патици!
- Редник, вие опитвали ли сте войнишки сухар?
- Да, разбира се!
- А да сте намирали вътре войник?
Албанските учени изобретили нов тип ракета "земя-земя". На изпитанието присъстват висши военни и политици. Точно на старта обаче ракетата нещо засича и не успява да излети. Веднага към нея се спускат механици и техници и започват да оглеждат какво не е наред. По едно време един се провиква:
- Открих какъв е проблемът - скъсал се е главният ластик.
- Редник, погледни в далечината сапьорите. Колко са според теб?
- Шест редника и един ефрейтор.
- Как видя оттук, че е ефрейтор?
- Ами той не работи.
Старшината казва на ротата:
- Ей тия камъни и железа да ги съберете до оградата и да ги запалите….
- Редник! Къде ти е пушката?
- Не съм я взел!
- Не си я взел! Каква е ползата от теб? Знаеш ли как се нарича войник без пушка?
- Офицер!
Редник се явява пред ротния си командир без пушката си и заявява, че я е загубил.
След като му разяснява колко е сериозно провинението, тъй като пушката е държавна собственост, офицерът казва, че стойността на оръжието ще бъде удържана от заплатата на войника.
- Ако това е обичайната практика, вече разбирам защо капитанът потъва винаги с кораба си! - въздиша редникът.
Въпрос:
- Какво е по-трагично от български катаджия?
Отговор:
- Македонски военен...
КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя... от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос... 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле... горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение... Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня... да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв... какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя... влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал... Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо... никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен... Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия... малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално... не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката... добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден... вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци... мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна... погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират... явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме... някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха... баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода... горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската... язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките... българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи...
Кръстословица за хора с високо самочувствие:
ВОДОРАВНО
1. Названието на четвъртия гръден прешлен на динозавъра Тиринозариус Рекс. (археолог.)
2. Обръщението “Мама ти, стара” на древноарменски .(шег.)
3. Напитка приготвяна от тигрови нокти, влакна от гърбица на камила, корени от хрян и слюнка (използувана за лекуване на хемороиди в начална фаза при някои берберски племена).
4. Бащиното име на известен сенегалски бактериологист.
5. Шумерски бог на финансовите катастрофи и обществените бани.
6. Не особено известен наш биатлонист от близкото минало, починал трагично при задавяне с кокоша кост на сватбата на братовчед си.
7. Финикийското название на гъбички на краката. (финик.)
8. Известен казахстански звероукротител, гостувал у нас с московски цирк през 1966 г.
9. Звездата отстояща на 432 541 светлинни години от лявата пета на “Малката мечка”
10. Известна пакистанска фирма за производство на лопатки за въглища, доминираща на средноазиатския пазар в края на 19 век.
11. Ритуален танц от горното поречие на река Нигер, изпълняван от местните шамани при лечение на абсцес на горен молар.
12. Другото название на Hypnum Felicium. (бот.)
13. Малък паразит от семейството на бълхите, изчезнал преди около 154 459 години.
14. Названието под което плоските клещи са известни в някои планински райони на Перу. (арх.)
15. Известен наш статист участвувал при заснемането на около дузина телевизионни филми през 60те години. (включително и ролята на човек слизащ от файтон на гара в трети епизод от “ На всеки километър”).
16. Улица в град Брамптън, Онтарио, Канада (пресечка на Терез Роуд).
17. Известен читалищен деец от град Пирдоп.
18. Американска пудра за перуки, произвеждана с голям успех по време на депресията.
19. Съкратеното название на албански институт, известен с провеждането на експерименти с медузи. (предимно неуспешни)
20. Името на втория съпруг на племенницата на индианския вожд Татанка-Йотанка.
21. Герой от оперетата “Инокентий и Агафия” на диригента на военния духов оркестър от град Казан - Панкретий Самуилович Голдман (1827-1903).
22. Обичаен възглас при уриниране на страдащи от гонорея (трипер).
23. Малка шапка с шарено дъно (обикновено с перо на върха), носена от младите троли в скандинавската митология.
24. Известен исландски преводач, превел от бенгалски на исландски поемата “Рамаяна”.
25. Чешки фармацевт, открил спрей за неутрализиране на сърбежа причиняван от тясно бельо.
26. Названието на ляв приток на река Лофа, в северна Нигерия. (написано отзад - напред).
27. Млад таджикски художник успешно участвувал на бианалето на младата съветска живопис в Москва през 1984 година.
28. Първият тракторист на Горна Волта.
29. Виден солист от Стокхолмския балет, известен с прочуственната си интерпретация на ролята на Санчо Панса в балета “Дон Кихот” и увлечението си по млади тайландски юноши.
30. Свиневъд-орденоносец през 1971 година, член на ТКЗС във Врачански окръг.
31. Инициалите на организацията на колекционерите на бирени капачки в Европа.
32. Вид гъста новозеландска туршия с много карфиол и бамя.
33. Марка за измерване вискозитета на течности в древна Ливия.
34. Бивш старшина от 4то Районно управление на МВР в София , известен сред колегите си като “Махмурлука”.
35. Второстепенен герой от роман на Флобер.
36. Виден прогонвач на вещици от Севилия, наричан ”Фризьора” от Саванарола.
37. Брат - близнак на известното куче - космонавт Стрелка.
38. Буква от азбуката.
39. Името на хазайката на Барух Спиноза.
40. Италиански композитор от 17 век,майстор на кратки мадригали и спагети по наполетански.
ОТВЕСНО
1. Изобретателят на нокторезачката.
2. Родното село на физиотерапевта Кирил Арнаудов Велев.
3. Музикален инструмент, използуван също и като казан за готвене от някои пигмейски племена.
7. Неправилен персийски глагол. (трето лице, ед.ч.)
11. Популярна марка ножове за белене на картофи в Парагвай.
14. Гара в Никарагуа, близо до която през 1942 година дерайлира товарен влак с банани.
16. Предреволюционното име на фабрика за цимент в град Пенза, Русия, която при национализирането бе преименувана в “ФЗЦГПОрДТМ” (изгоряла при големия пожар през 1954).
20. Древноиндийска игра, която някои смятат, като прародител на “Не се сърди, човече”.
22. Дребен производител на гроздова ракия от русенския край.
25. Настоящият помощник на кмета в град Оруро, Боливия. (ако не се е пенсионирал вече)
29. Британски майор, присъствувал при подписването на Нанкинския договор между Велика Британия и Китай след приключването на прословутата Опиумна война(1839-42).
32. Известен крадец от Неврокопско в годините преди 9ти, успял след идването на власт на комунистите да се сдобие с титла “Активен борец срещу фашизма и капитализма”.
33. Популярен румънски шахматист, гостувал на шахматен турнир у нас през 1975 година в Банкя.
35. Една от тайните съставки на освежителната напитка “Кока-кола”.
36. Виетнамски ботаник починал наскоро от рак на простата жлеза.
38. Прякор на барабаниста на групата “От кол и въже”, репетираща в читалище “Петър Берон” в периода между 1969-1972 година.
Червената шапчица - доклад на майор Петковски от мотострелковия полк в Елхово
Майката на Червената шапчица й възложила задача да проникне в тила на вълка нанасяйки му изпреварващо доставяне на продоволствие и запасни части и прибори на бабата на редник Червена шапчица. Червената шапчица се отправя към изпълнение на задачата, когато бива засечена от визуално наблюдателен и оповестителен пост на вълка. След кратка размяна на шифровани съобщения вълкът успява да узнае възложената задача на Червената шапчица. Той предприема ответни действия изразени в ускорено придвижване към кота 322 - домът на бабата. В резултат бабата е поставена в обкръжение и принудена да се предаде. Вълкът изконсумирва бабата и използва униформата й като камуфлаж, за да привлече в близост до разположените около кота 322 огневи точки с цел да порази и/или унищожи Червената шапчица. В това време ударното съединение на Червената шапчица, неподозиращо замаскиралия се противник, се доближава на пределно близка дистанция до него. Червената шапчица се опитва да се свърже с него и започва размяната на позивни, през което време тя е нападната изненадващо и унищожена. Загубите вече възлизат на баба-един брой и Червена шапчица-един брой и двете използвани като тилово осигуряване на продоволствени ресурси (изконсумирани).
Но по липсата на съобщения намиращата се наблизо войскова единица Ловец предприема операция, наречена с кодовото име "Разпори и извади", чиито цели са:
Първо: Унищожаване на вражеското съединение "Вълк";
Второ: Спасяване на подразделенията "Баба" и "Червена шапчица";
Ловец е подкрепена с допълнително доставени двеста и десет милиметрови гаубици, както и от специализирана рота за рязане и пробождане. Операцията е успешна, главно поради занижената бдителност и бойна подготовка на вълка. И двете цели са изпълнени с минимални загуби.
За проявена небрежност по време на изпълнение на бойна задача бабата и Червената шапчица са наказани съответно с по пет и десет денонощия арест.