Военни вицове
Вицове за войници, старшини, казармени бисери, и всякакви войнишки шеги и вицове, свързани с армията и войната.
В тази категория има 2338 вица, разпределени в 156 под-страници.
На Гергьовден от съображения за безопасност ще има виртуален военен парад. В небето ще летят чертежи за 5 милиарда.
23
Каракачанов:
- Нашата армия е непобедима!
И правилно. Не можеш да победиш нещо, което го няма!
31
Мюлер работи в кабинета си. Изведнъж прозорецът до него се чупи и в стаята се приземява войник в руска униформа с парашут. Следва напрегната минута, в която новодошлия разглежда Мюлер, накрая изрича внимателно:
- Камилите отлитат на юг!
Мюлер мисли... Накрая му просветва и троснато отвръща:
- Камилите отлитат на майната си! Щирлиц е на горния етаж...
20
Съдят Манго за кражба на кон. Обяснява на съдията:
- Гледам кон лежи на земята, напреко на пътя. А да го заобиколя от ляво - не става, а от дясно не става. Тамън го прекрачих и той взе че се изправи с мене на гърба си, а в тоз момент... изневиделица старшината срещу мене...
23
Жена се забавлява с войник. Пристига съпругът. Войникът се скрива на балкона.
Стои там час-два, става му студено и както е по униформа, влиза обратно в
стаята. Съпругът крясва:
- Какво правите тук?!
- Моля, запазете спокойствие! Имаше учение и аз скочих с парашут, но понеже
нямам опит паднах на вашия балкон.
Жената се преструва на изненадана:
- Но как така?!
- Успокой се, мила! - казва съпругът.
- Вчера у Петрови трима геолози търсеха нефт в банята...
10
Редник докладва на старшина как е минала нощната смяна.
- Господин старшина, тая нощ нямаше никакви произшествия, само дето счупихме чепа на лопатата.
- Че какво сте правили с лопатата през нощта?
- Ами погребахме коня ви, господин старшина.
- Моя кон? Че той нали си беше здрав?
- Ами да, ама му падна навесът на главата.
- Новият навес?
- Еми при тая ударна вълна...
- Каква ударна вълна, бе редник?
- Ми гръмна складът с мунициите.
- Как!? Защо!?
- Ами редник Петров си изпуснал цигарата вътре.
- Че редник Петров нали не пуши?
- Откакто откраднаха знамето, пропуши...
17
Само хората, ходили в казарма са наясно, колко глупости може да измисли един генерал.
37
Имам усещането, че за бора с коронавируса, правителството е решило да изпрати армия безработни!
12
Пенсионираният старшина Петров, никога не си беше мечтал, че "пренасочените" към неговото мазе 300 комплекта костюм-оборудване за химическа защита и 500 противогаза, ще го направят толкова бързо олигарх!
13
Том Хaнкс оцелява 4 години на остров като корабокрушенец. Прекарва една година на летище, без да може да го напусне. Хвана СПИН във Филаделфия. Бил се е през Втората световна война и е спасявал редник Райън. Той отиде във Виетнам и спаси лейтенант Дан. Беше на лодка, отвлечена от сомалийски пирати. Оцеля на Аполо 13, опитвайки се да достигне Луната. Приземи Еърбъс на река Хъдсън. Ако този кучи син умре от коронавирус, ВСИЧКИ сме прецакани!!!
25
С третия пол се запознах, когато бях войник, в казармата. Старшината, майката на ротата...
29
Пуснали един взвод войници, в отпуск. Дошло време да се връщат, но закъснели, старшината излязъл на КПП то да ги чака. Появил се първият.
- Защо закъсняваш войниче?
- Г-н Старшина, на баща ми от ТКЗС то му се падна един кон с каруца, и тръгнахме с него. По пътя той взе че умря, и така закъснях.
- Марш в спалното.
Появил се вторият, обаче и той разказал същата история, и следващия така. Накрая се явил ефрейтора.
- Значи и ти ако кажеш, че идваш с кон ще ви разкатая всичките.
- Не бе старши, на баща ми от ТКЗТ то се падна една Волга, и тръгнахме с нея.
- И кво, развали ли се?
- Не бе старши, върви си колата, но пътя беше пълен с умрели коне.
24
11 часа преди обед. Бай Милчо слуша новините по радиото в кръчмата и пие ракия. Малка ракия, щото има принципи, и е преди 12. Прави му компания една муха, която се е размразила и жужи между прозореца и календар с Преслава, която рекламира това, което пие нашия главен герой. Влиза Гогата и поздравява. Леля Мара без да пита му сипва една голяма. Гогата също си има принципи.
- А, бе… Как ще се пазим от вируса? Ония китайския? – пита бай Милчо.
Леля Мара отива да меси каймата за кюфтетата, защото не ѝ се води геополитически спор с епидемиологичен оттенък.
- Че кво има да се пазим? Знаеш ли къде е Китай? – приема предизвикателството Гогата.
– Къде е Китай? На другия край на свето? Докато долази до нас тая гад, че умрем от… от…
Гогата се мъчи да измисли от какво ще умрат, но усеща, че темата е неподходяща и казва „наздраве“.
- Да ама сега е в Италия! – не го оставя бай Милчо.
– А от Италия ни дели една Сърбия и е у нас.
- Е така де. В Италия има какво да прави, а при нас чий ще го дири? – успокоява го Гогата.
- Ние сме дърти, младите да му мислят.
- Млади, дърти, вируса не подбира. – мърмори Милчо.
- Плюс това сме в пълна безопасност. Помисли малко? Ветъра върти пушеко от пернишкио ТЕЦ и у село, знаем си… Нали нема да се лъжем?
Милчо клати глава в знак на съгласие, че знае и нема да се лъжат.
- При нас нема никакъв въздух. Само пушеци. Как ще се разпространява като нема среда къде да се пръка, деа и вируса?
Милчо се кръсти против уроки – на обратно, щото преди десети е бил партиец, и после така и не се беше научил точно как се прави. Плюе на пода и продължава:
- Така е. Ама по новините казаха, че се предава и с немити ръце.
- Е сега какво?
Гогата отпива широка глътка и си гледа ръцете.
- То не можеш пък съвсем нищо да не пипаш. Имам един противогаз от военните, ама му няма клапата. В казармата ни учеха, че срещу радиацията трябва да се пазим с противогази. А къде е радиацията, къде е някакъв вирус? А? А оная казарма беше от социалистическата. Немаше лабаво. А клапата като я затуля с памук и готово.
- А памукът преди това трябва да го натопиш в ракия, щото ракията, казаха по новините, най-добре трепе вирусите. Двамата мълчат и пият.
- Ма требе да се пазим от тези с компютрите – подхваща Милчо – Хакерите.
- Кои? Кои? – не разбира Гогата.
- Тези, бе. С интернета. Жичкаджиите…
- Е те какво?
- По жиците, казват, се разпространявал. Вируса, бе. Нали за това говорим?
- У къщи влиза само жицата за ток, ама по нея тече 220 волта. Само да ми се качи вируса и че се опържи като хлебарка.
- Да, ама не е 220 щото ония от енергото пускат по-малко. Язе съм го мерил с мултицета и знам.
Двамата мълчат. Наближава 12. Дано по новините кажат нещо ново, че темата започна да се поизчерпва, а има да се пие още цял ден.
17
ПИСМО ОТ КАЗАРМАТА
- Скъпи мамо и тате,
най-накрая получих достъп до компютър и реших да ви напиша този имейл. Аз съм добре. Първите два месеца минаха много бързо. Ще ви разкажа с няколко думи с какво се занимаваме тук. Събуждането е в 5:30 сутринта. Първият ден си станах както на село в 4, обаче старшината ме накара да се върна в леглото и да пазя тишина. Така, че в началото на деня мързелувам – не се занимавам вече нито нито с кокошки, нито с прасета. Скука...
Сутрин ни слагат по една раница на гърба и ни карат да бягаме. Старшината ме пита защо не се потя, аз му отвърнах, че разстоянието е по-късо отколкото бягах всяка заран с раницата до училище. Момчетата от града са много зле на края на това упражнение, ако старшината не гледа нося по някой на гръб, тъкмо да ми заякнат краката.
Редовно ни карат да гърмим, обаче явно съм в курса за начинаещи. Тук се стреля легнал по неподвижни мишени!!! Много по-лесно от стрелбата по косери или пъдпъдъци! Пък и никой не гърми по теб, както правят ония тъпаци от съседното село! Така, че медалите тук са за мен.
Редовно ни карат да се боричкаме, както правим в къщи с батковците ми. Много са чупливи градските момчета, малко да стиснеш и нещо изпуква. Тук за срам на цялото село изгубих... Веднъж. Един младеж, към сто и тридесет килограмов, се спъна и падна отгоре ми. Аз, както знаете, съм 65 килограма, точно наполовина. Не успях да се измъкна изпод него и му дадоха победата. Втория път вече имах готовност – като се засили се мръднах една крачка встрани, и после му се хвърлих на гърба. Стана много по-лесно, отколкото със селския бик. Стиснах му вра̀та и той изпука. Няма страшно, старшината каза, че това е тренировъчен инцидент и родителите му няма да ни съдят!
Топла вода има всеки ден, още не мога да разбера защо...
Старшината не ни бие, мисля че му има нещо. Може да е вегетарианец, или сектант...
Храната тук е на корем. Или по-скоро беше на корем. Първия път като казаха, че можем да ядем колкото си искаме, аз набързо глътнах двадесет и пет кюфтенца. Не бяха лоши, обаче на мама са по-хубави. Оттогава старшината ми дава да изяждам не повече от двадесет. Това не е проблем, сядам до някое градско момче на обяд, гледам го втренчено, и той ми дава половината си порция. И изкарвам до вечерта. Сменям ги, да не се оплаче някой.
Първата седмица три момчета ме дръпнаха зад спалните помещения, искаха май да ме ступат. Понеже се чувствали засегнати от моите успехи, не можело то така, новобранци да ги излагат. Няма страшно! Родителите им няма да ни съдят! Даже двама ще се върнат в строя, съвсем скоро, до два месеца. Като има зараснат костите. Третият май ще си полежи заедно с оня, големия. Понеже малко се спъна, и съвсем леко го бутнах срещу стената на бараката, и главата му мъничко влезе вътре. И пак се чу пук. Докторите казаха, че скоро и двамата ще излязат от кома. Така че, няма грижи!
Моля ви, кажете на батковците ми Тошо и Гошо да дойдат веднага! Да се запишат, след толкова ядене и игри, даже дават и пари! Бързо, преди онези тъпаци от съседното село да се усетят и местата да свършат!
Мамо и тате, обичам ви и ми липсвате! Тук е хубаво, дано ме харесат.
Ваша дъщеря:
Стойка
36
Отива циганин в казармата. След 9 месеца баща му се обажда:
- Честито, сине, жена ти роди!
- Какво ми роди?
- Брат.
28