Военни вицове
Вицове за войници, старшини, казармени бисери, и всякакви войнишки шеги и вицове, свързани с армията и войната.
В тази категория има 2338 вица, разпределени в 156 под-страници.
Началник щаб се връща от среща и вика старата опитна машинописка:
- Верче, трябва спешно да подготвим "Заповед за състоянието на дисциплината в армията". Готова ли си?
- Готова съм.
- Отлично, диктувам!!!
- ДЕ*БА ВАШТА Мама!!!
Машинописката записва:
- Господа офицери!
- НИКОЙ НИЩО НЕ Е*ава!
М:
- Дисциплината в армията е спаднала!
- ВСИЧКИ ЛЕЖАТ И СЕ БАРАТ!
М:
- Командирите се отклоняват от изпълнението на служебните си задължения.
- ТИЯ КРЕТЕНСКИ ПЕД*ЛИ ПЪЛЗЯТ КАТО БРЕМЕННИ ВЪШКИ, КЪРКАТ ВОДКА,
НАРУШАВАТ БЕЗПОРЯДЪКА И Е*АТ СИЧКО, ДЕТО МЪРДА!
М:
- Никой не се занимава с възпитание и обучение, строевата подготовка е спаднала, увеличили са се случаите на пиянски изстъпления и безчинства спрямо местното население.
- ДА ГО НАВРА НА ВСИЧКИ!
М:
- Заповядвам!!!
- НА ТОЯ НОВ К*ПУТ ДЕТО СЕ ПРАВИ НА БАЛОН. КЛИЗМА С ГРАМОФОННИ ИГЛИЧКИ
МУ ТРЯБВА, НЕ ЛАМПАЗИ!!!
М:
- Командирът на дивизия - полковник Иванов, да се предупреди за непълното служебно съответствие.
- ОСТАНАЛОТО СТАДО ДА СИ ГО Е*А ТОй!
М:
- Командирът на дивизията да накаже останалите виновни.
- ТЯХНАТА Мама!!!
М:
- Командващ окръг генерал-полковник Петров!
В гарнизонно градче капитанът слага сина си да спи.
- Не ми се спи, татко - капризничи синчето - искам слончетата да потичат!
- Късно е вече, синко, лягай да спиш.
- Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааам!
- Ох, какво да правя с теб! - въздиша капитанът.
Скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение:
- Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!
Затвор. Надзирателят минава на нощна обиколка. От една килия се чува как някой плаче.
- Кой реве там, бе?
Услужлив дебел глас.
- Иванов, г-н старшина…
- Защо реве?
- Ми, иска му се коняк…
- Ха, коняк иска… А, х*й не ще ли…?!
- Пробвахме, но продължава да реве…
В руски секретен завод за... шевни машини... се пенсионира чистачката. На тържеството и подарили шевна машина. Със сълзи на очите жената благодарила:
- Колеги, да шия ми е хоби от дете. 30 години си прибирам по някоя част от тук, на три пъти ги сглобявам у дома, а то... все автомат Калашников се получава накрая!
Центъра на Перник. Кафе на две нива. На долното седят двама на по кафенце и скучаят… на бара седи мъж и чете сутрешния вестник.
Първият се обръща към втория:
– А бе…
– Оу…
– А на бас, че не можеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата…
– …на к’во?
– Ми, петарка!
– Готооо…
Отива тоя и пляааас:
– Ей, Пешо, къде одиш, бе? К’во стаа… не съм те виждал 100 години, загуби се…
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
– Господине, аз не съм Пешо, имате грешка! Припознали сте се!
– Аууу, човек, верно ли? Извинявай… ма приличаш… извиняаай!
Сяда си и авера вади петарка.
Минало малко време и втория пак:
– А бе…
– Ммм…
– Десет, ако идеш да му отвъртиш още един…
– Нема яд…
Отива до бара и пак - пляааас…
– Пешо! Глей ся! Прайш се, че не ме познаваш, ма те гледам, ти си, бе!
– Господине, бъркате се нещо, не съм Пешо! Ето ви личната карта и спрете с тия грубиянщини!
– Еее, чоек, много съжалявам, ма само, ако знаеш колко приличаш, одрал си му кожата... А не сме се виждали от мноо време. У казармата бе ме заедно.
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу тоя си сяда, ония вади десет кинта и му вика:
– Слушай! Двайска веднага ти меткам, ако идеш пак да го положиш тоя!
– Ма немаш грижа…
Качва се горе и пляааас.
– А бе Пеше! Бе те къде си бил, бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе…
Арабски шейх решил да си прибави към колекцията и боен самолет. След много чудене решил да си купи Миг-29. И така пристигнал в Русия, купил самолета и го подкарал за вкъщи. Както си летял пича, по едно време излязъл надпис "Внимание три Ф-16 ви атакуват!" Почудил се какво да прави, огледал се в кабината и видял един наръчник. Разлистил го и гледа:
- Ако светне надпис "Внимание три Ф-16 ви атакуват" - натиснете синьото копче.
Натиснал го и "БАМ" всичките Ф-16-ски гръмнали. Доволен шейха продължил да си лети, но по едно време друг надпис за десет Ф-16. Отворил наръчника, натиснал зеленото копче, разхфърчали се ракети "БАМ" и десетте Ф-16-ски били взривени. Шейхът още по-доволен от покупката продължил да си лети, но по едно време, гледа надпис "Внимание 20 Ф-16 ви атакуват!" Ошашкан, бързо взел наръчника и гледа за 20 Ф-16, натиснете червеното копче. Натиснал го той и зад седалката изкочил един руснак и казал:
- Отступай место!
Като отворят пак казармите, до войнишката лавка ще има козметично студио - 'щото, как да идеш на стрелби с неоформени вежди...
Като видя съобщение в някой сайт "Вашият ad blocker пречи на нормалната работа на нашия сайт", си представям плакат над окопите през Втората Световна война - "Вашият камуфлаж пречи на нашите снайперисти!”
Група военни, пожарникари и полицай отишли на пикник в гората. По едно време военните казали:
- Ние отиваме на лов за заек.
Тръгнали. Връщат се след 1 час с един петкилограмов заек. Пожарникарите и полицаите били обзети от завист. По някое и пожарникарите казали:
- И ние отиваме за заек.
Речено-сторенто. Тръгнали и след 2 часа се прибират щастливи със 7-килограмов заек. Всички се зарадвали, но полицаите ги обхванала още по-голяма завист. За това не след дълго решили и те да отидат в гората за заек. Тръгнали бавили се час, два, три. Военните и пожарникарите се притеснили за тях и решили да тръгна да ги търсят. Търсили, търсили, накрая достигнали до едно дере в гората, от което се чували дивашки викове. Приближили се и що да видят – полицаите проснали едно диво прасе на дъното на дерето, налагали го със сопи и шутове и му крещели:
- Признай си че си заек! Признай си че си заек!
Каракачанов отвръща на удара:
- 3 години задължителна казарма за владеещите фотошоп!
Едва ли сте предполагали, какво може да се напишете разказ само с буквата "П"
Четете:
"Пешо Петров, плешив понапълнял петдесетгодишен поет, пиеше предобеден пунш по памучна пижама, псувайки прокопсията. Пешо погъделичка похотливо по пъпа полуразголената Пепа. Полусънената Пешова половинка Пепа промърмори проклятие. Пешо похапна парфе, пийна пак пунш, полегна при Пепа, пална пура, поръси пепел по паркета, пусна първа програма. "Пак предават парламента. Пак прения, пак патърдии. Педали, паплач, пасмина!" Пешо плюна потресен. После превключи програмата. Показваха политическо предаване. Празноглави политици, пишман-патриоти, побъркани пацифисти провеждаха пленум, подготвяха платформа, пишеха постановления, проектираха постери, подписваха поредната петиция, перифразирайки папата. Политически противници псуваха продажното правителство, предсказваха пълен провал, подвикваха “паразити!” Проницателни професионални програмисти прогнозираха предизборна победа по пладне.
- "Пак политика" - простена Пешо, - "пак пропагандни простотии, пичкавимайчина!" Пешо пореден път превключи. По педагогическата програма посивял професор поясняваше понятието "псевдопотенциал". По пета програма привършваше потискащ психотрилър, после почна "Пим Пам Пумелхен". Поредно превключване. Пожарникари потушаваха пожар, пеленачета пищяха пронизително. Педантичен полковник, препасал пистолет, придирчиво проверяваше подозрителна паянтова постройка. Преоблечени полицаи-провокатори предлагаха подкуп. Полуусмихнат патоанатом показваше парче панкреас под плексигласов похлупак.
Пешо погнусен повдигна пердетата, погледна през прозореца. Пазарен площад. Петък. Под прозореца поливач по потник пръскаше прашния паваж. Подскачаха палави пойни птички, прелитаха пчели, пърхаха пеперуди, под перваза паяк прилежно плетеше паяжина. През пазара пъплеха престарели прегърбени пенсионери, писател-пътешественик продаваше поредица пътеписи, пенсиониран преподавател по политикономия предлагаше поовехтели пособия по планиметрия. Пред параклиса поруменял поп пиеше пелин, похапваше пандишпан, прелистваше "Плейбой", пееше патетично псалми, проповядваше помирение, прибираше парсата. Пехливани по перки подбъзикваха попа по повод "Плейбоя", пускайки плоски пинизи. Плувци по плувки правеха пететажна пирамида.
По-надолу пърлеха прасе, продаваха пасмантерия, пискюли, поплин, пластелин, помада, пластмасови паници, порцеланови прибори, павурчета, панделки, пафти, папки, панти, пергели, пирони, поялници. Парижки пажове пудреха перфектно перуки, поправяха пенснета, пълнеха парфюми, продаваха перлени пояси, пурпурни плащове, позлатени подноси. Побелял пазвантин пазеше порутен паметник, пускаше посетители по пропуск. Първокласни производители правеха промоция пред подбрана публика по понятни причини. Пъпчиви пуберчета предлагаха презервативи, п*рнография. Посред пазара папуаси по пещимали плетяха палмови панери, поръбваха поли, продаваха парцали. Полуголи прошляци просеха пари, после пропиваха полученото. Пред пивницата пируваха петима порториканци, пиеха пърцуца, плюскаха пуканки, попържаха Пентагона. Пред пъстра палатка палестинци предлагаха пикантен пилаф, петмез, пълнени пиперки, понички. Понамигайки потайнишки, пробутваха пушки-помпи, пищови, патрони, пироксилин, платина, плутоний. Пъргави помаци печаха пилета по панагюрски, правеха потури по поръчка. През площада преминаха пед*расти, прокламирайки противоестествени полови потребности. Притеснени пасажери припряно пренасяха партакеши по пиацата, проклинайки пътуването по посока "Подуене - Претория."
Един генерал никога не трябва да тича - в мирно време предизвиква смях, а във военно - паника!
От пет години почивен ден нямам. Ня-мам. Ходя по сватби. За букета. Зъб ми избиха, ребро ми пукнаха, десетки ноктопластики отидоха фира, аркади имам повече от Кубрат Пулев, покана получих от отбора по ръгби да им стана капитан. С времето задобрях, рефлексите ми се изостриха, хвърлям се като джак ръсел териер, засичам като радар. Не се хваля, ама ако ме сложиш на вратата съм по-добра от Георги Петков – дузпа няма да пропусна. 73 букета съм хванала до този момент. Трупам. Вкъщи на гробища след Задушница прилича, панделки имам да пребинтовам десетина фараона. Но не. Не ми предлага. Намеци му правих всякакви и накрая откровено си му казах - не съм претенциозна за пръстена, не е важно да е с диамант, не е важно да е златен, не е важно да е пръстен даже. Може и ламаринена отварачка от кенче. Но не. Не ми предлага. Менделсоновият марш ми е мелодията на телефона. Бялата рокля стои в багажника, до аптечката, готова за мълниеносна употреба. Изкарах с отличие курс за танци на пилон. Зеле слагам, шпагат правя, накладки сменям! Но не. Не ми предлага. Щот една ромка - гледачка, начи, му била гледала и му казала, че а се ожени, а бял ден няя да види. Жена му щяла да е мързелива кат боа, погълнала военен министър, кошмарна готвачка, некадърна домакиня и така щяла да напълнее след сватбата, че вместо шлифер щяла да носи туристическа палатка за 7 души. И да, само щяла да му харчи парите, да му къса нервичките и да му слага рога. Това последното не мога да го разбера. Що вика на майка си „една ромка - гледачка“, също не мога да разбера.
Американец, французин и руснак спорят кой има по-големи самолети.
Американецът:
- Нашите самолети са толкова големи, че вътре може да се съберат едновременно пехотен и танков взвод.
Французинът:
- А нашите са толкова големи, че в тях могат да се съберат два пехотни и два танкови взвода!
Руснакът:
- Аз пък миналата седмица имах следния случай. Летим с командира по задача. По едно време той ми вика "Я отиди отзад и виж какво шуми в салона!" Взимам аз мотоциклета и отивам. За два часа обиколих целия салон и нищо не намирам. Приближавам се към най-далечния ъгъл и какво да видя - единият илюминатор забравен отворен, някакъв АН-24 се промъкнал през него и лети около лампата...
- Участвали ли сте във военни действия?
- Не, но съм празнувал Нова година в Казанлък.