Военни вицове
Вицове за войници, старшини, казармени бисери, и всякакви войнишки шеги и вицове, свързани с армията и войната.
В тази категория има 2338 вица, разпределени в 156 под-страници.
Епохата на "Студената война". На маса седят вече пияни, руски и американски генерали. По едно време руският генерал се изпъчил и рекъл:
- Хммм! Нашите войници от елитните ни специални части получават по 3500 килокалории дневно!
Американецът се засмял и отвърнал:
- Ха! Нашите тюлени пък получават по 7000 килокалории дневно!
Руснакът се замислил, смятал нещо наум, смятал и накрая избухнал и ударил силно по масата:
- НЕ! Невъзможно!
- Защо?! - Попитал американецът.
- Ами... Не може един войник да изяде цели две торби с цвекло...
Чапай към картечарката Анка:
- Анке, стига си се шибала с офицери на белите!
- А бе, Чапай, ти от биологична война нищо не разбираш...
В казармата старшина провежда инструктаж на новобранците:
- Когато се придвижвате в непозната местност, трябва много да внимавате за змии. Ако се пак някоя ви ухапе, трябва да разрежете мястото и да изсмучете отровата.
– Господин старшина, ами ако ме ухапе по патката? – пита един.
– Е тогава, редник Петров, ще разберете, кой ви е истински приятел.
Който е бил в казармата, да си спомни с умиление - останалите само ще се посмеем.
Или всички с шинели, или никой без шинел.
Ставането е сутрин, точно в пет, независимо колко е часът!
Не ме правете на луд, аз да не падам за първи път от Марс!
Военното възпитание съществува и в други държави, в това число и чуждестранни.
Всички по окопите, а останалите след мен...
Какво?! Къде си бил? В тоалетната? Абе вие още малко и на театър ще почнете да ходите...
Прострелката на автомат Калашников се извършва по мишени, представляващи картонен квадрат от черна хартия с размери 20 на 30 сантиметра...
Моята фамилия е майор Иван ов.
Автоматът работи така: едно, две, три и… вас ви няма..
Курсант, не правете умни физиономии, не забравяйте, че сте бъдещ офицер...
Летят n самолета. Нееее, n е много. Летят k самолета... (из задача във военно училище)
Този отровен газ предизвиква главоболие в ставите и костите...
Не е необходимо да се мият коридорите ежедневно. Достатъчно е всяка сутрин.
И така колеги, не се притеснявайте да работите с източници на радиация. Това е напълно безопасно. Ето например някои офицери от флота седят по 3-4 години на атомните подводници, а в това време жените им раждат съвършено здрави деца.
Ти може да не блестиш с ум, но обувките ти задължително трябва да блестят..
Защо си такъв брадат, бе? Като малък не са ли те учили да се бръснеш?
Пътуването с войскови камион става само по един начин: В камиона не се пуши, не се накланя през каросерията, не се подсвирква на минаващи девойки - само се седи и се пътува с камион.
Имате на разположение 5 минути... Остават ви още 4 мин. и 99 сек.
Може да нема ред, ама требе да се спазва.
Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк. Какво ще направите...
Противогазът се поставя на лицевите части на лицето.
Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е?
От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете - в едната баничка, в другата цигара!
На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат...
Преподавателят:
- Летят 100 изтребителя и 200 бомбардировача. Всичко 400 самолета.
- Не се получава, др. полковник!
- Аз така, приблизително...
(из задача във военно училище)
Старшината: на бегом, и който тръгне последен е пед*раст. Аз съм след вас.
Hищо не знаете вие. Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната? Знаете ли какво е менингит? От него или се умира или се полудява. Аз съм го карал два пъти...
Той:
– Знаеш ли защо жените не ги вземат войници?
Тя:
– Не знам.
Той:
– Защото неправилно разбират командата "Легни".
Тя:
– А тебе, защо не са те взели?
Планове по години:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защо лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…
Млад мъж бяга по улицата. След него тичат няколко военни полицаи. Опитват се да го заловят и да го изпратят да служи в Ирак. Бягал мъжът, бягал. Свил зад един ъгъл и гледа, на тротоара стои млада монахиня.
- Сестро, моля те спаси ме! Преследват ме. Искат да ме изпратят в Ирак, а аз не искам. Мога ли да се скрия под полата ти?
- Добре, братко. Ние вярващите хора сме против войната. Скрий се под полата ми. Мъжът се скрил. В следващия миг се появили и военните.
- Сестро, виждала ли си един мъж да бяга насам?
- Да. Ето натам избяга. – монахинята ги пратила за зелен хайвер. След като опасността отминала, мъжът излязъл изпод полата на монахинята и казал:
- Сестро, не знам, как да ти се отплатя? Много ти благодаря! Между другото, не искам да бъда груб и невъзпитан, но какви са тия... "топки"?!
- Ох, братко, какво да ти кажа. Аз също не искам да ходя в Ирак.
Путин към Обама:
- Ако продължавате да помагате на ИД, ще ви поканя на парада на руската армия на 9-ти май.
- В Москва?
- Не, във Вашингтон.
Който нож вади, той е загубил в надпреварата във въоръжаването.
Разведените майки са кофти…
Те могат да сменят крушка, отворят буркан с голи ръце, боядисат стая, залепят тапети, направят вибр*тор от дръжка на счупен меч, да запалят печка с дърва, да пият бира, да направят лаптоп от кутия от бонбони, да се смеят като момиче, да плачат като крокодил, да отпушат канал…
Разведените майки могат да те убият с дума.
Разведените майки може да обичат до полуда.
Разведените майки шибват най-звучните шамари.
Разведените майки имат най-топлата прегръдка.
Разведените майки могат да любят тихо, за да не разберат децата.
Разведените майки могат да те изчукат брутално, защото знаят, че може да им е за последно.
Разведените майки са свежи, в очакване на Принца.
Разведените майки са с най-тъмните сенки под очите след цяла нощ очакване Принцът да им се обади, пише, усмихне…
Разведените майки отслабват за отрицателно време в очакване на знака и напълняват също така скоростно… в очакване на същия.
Разведените майки са наивни като дете и хладнокръвни като легионер.
Разведените майки се разплакват от нищо и превързват рани като военен лекар.
Разведените майки планират бюджет като счетоводител и пишат стихове.
Разведените майки са ужасни служители, защото са все недоспали, свръхангажирани, емоционално нестабилни, преуморени и разсеяни.
Разведените майки са най-надеждният служител, защото работят за хляба на децата си.
Разведените майки може да станат в 4 ч. сутринта, да сготвят леща, да поработят, да изведат кучето, да нахранят котката, да събудят децата, да им дадат да закусят и после да продължат да работят, да напазаруват, сготвят, измият чиниите…
Разведените майки пушат, за да докосва нещо устните им.
Разведените майки пият, вечер, тайно, като си легнат децата, за да превърнат кошмара си поне в драма и да заспят, сънувайки романтичната развръзка...
Разведените майки могат да те издигнат на пиедестал от надежда и да те свалят оттам с един шут, когато ги приземиш…
Разведените майки могат да псуват като 100 каруцари, когато не дадеш път на тях и на децата им на пешеходна пътека.
Разведените майки може да са най-милите същества, когато видят нещо повече в твоите очи или трябва да дадат добър пример на децата си.
Разведените майки не очакват нищо и вярват във всичко!
Разведените майки имат куража да са разведени.
Майките просто имат куража!
Разведените майки могат да се подпишат под всичко това…
Разведените майки… Могат!
В армията се провеждат занятия по сглобяване и разглобяване на автомат. Чукча пита лейтенанта:
- Другарю лейтенант! А защо и хората не могат да се разглобяват и сглобяват като автоматите?
- Абе, тъпак, я си предcтави - отбой, ти си се разглобил и си легнал да спиш. Изведнъж тревога! Всички стават и почват да се обличат, а ти почваш да се сглобяваш. В тъмнината обаче се объркваш и вместо глава си слагаш г*за. И какво се получава тогава? Шапката не ти става, куртката не можеш да си облечеш, всички викат УРААААААААА, а ти КАКВО?
Да приеме мъжът такъв какъвто е може само казармата.
Ето, махнаха казармата и вече никой не може да борави правилно с гранатомет.
Пътува девойка, младеж и военен в едно купе на влака София-Пловдив... Момъкът се пробва и заговаря девойката:
- Вие от Пловдив ли сте или от София?
- Ами, какво да ти кажа - между двата града съм - единият ми крак е в София, другият - в Пловдив...
- Ех, как искам да съм по-средата, в Ихтиман - закача се младежът...
Военният се обажда:
- Не ти трябва, момче, служил съм там, знаеш ли каква миризлива дупка е?
Чукчата стои на пост. Пристига проверяващ офицер.
- Редник, мирно! Колко човека има във вашата рота?
- Седемдесет, другарю майор!
- А колко са в батальона?
- Двеста и петдесет, другарю майор!
- А с какво се занимавате?
- Охраняваме ядрени складове, другарю майор!
- Редник, мирно! Как може да ми разказвате такива работи? Ами ако съм шпионин?
- Мамка ти шпионска!
Автоматен откос...