Военни вицове
Вицове за войници, старшини, казармени бисери, и всякакви войнишки шеги и вицове, свързани с армията и войната.
В тази категория има 2338 вица, разпределени в 156 под-страници.
Aкo програмистите строяха къщи...
1.03.
Ура! Предложиха ни огромен договор за построяването на 12 етажен жилищен блок. У всички има бурен ентусиазъм. Изпихме от радост 2 каси бира.
2.03.
На възложителя не му се харесва израза, "когато стане, тогава". Иска да кажем конкретни срокове. Идиотът нищо не разбира от високи технологии.
3.03.
Обсъждахме сроковете. Изпихме 3 каси бира. Петров казва, че ще стане за 4 месеца. Значи за 8 месеца. В договора записахме 12 месеца, но едва ли ще се оправим за по-малко от 16.
6.03.
Петров отиде да върне бутилките.
8.03.
Празнуваме 8 март. Във фирмата няма жени, така че никой не ни пречи на празника.
2.04.
Петров казва, че трябва да започнем работа. Какво му стана на този човек. Изчистихме строителната площадка и закачихме красиви плакати "Строежът се изпълнява от компания "Allstroy" (www.allstroy.bg)". С чувство на изпълнен дълг играем "Quake".
20.04. Дойде възложителят, пита как върви работата. Сложихме го да играе Quake и го оставихме да ни бие всички.
21.04.
Обсъждахме проекта. Сидеров предлага панелна архитетура. Петров настоява, че всичко трябва да се строи по стария начин от тухли, а не по ламерски. Най-радикалния проект предложи Алекс. Предлага да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. На Запад било модно. Напомнихме му, че все пак клиента иска 12 етажен блок. Опитахме се да решим въпроса чрез дуели на Quake. Алекс с неговите дървени бараки бързо отпадна, но резултата между Сидеров и Петров излезе равен. Решихме всеки да строи по свой план и след това да ги съединим, за да не падне.
30.04.
Първият етаж е готов. Показахме го на възложителя. Той се интересува защо в различните стаи таваните са различно високи, защо от стените падат тухли и защо няма врата, а трябва да се влиза през прозореца. Обяснихме му, че това са ограничения на демо-версията. Тръгваме да празнуваме горди от себе си.
10.05.
Петров изтрезня първи и дълго псува. Мислехме, че Алекс е изпил всичката бира. Оказа се по-лошо: забравили сме за основите. В проекта са описани, но документацията я четат само идиоти.
11.05.
Разрушихме първия етаж. Обидно е.
11.07. Работим. Петров довършва втория етаж, Сидеров - петия. Алекс е направил асансьорната шахта до деветия етаж, но при силен вятър се клати подозрително. Засега сме я подпрели с дървено скеле.
17.07.
Алекс прави терасите и покрива. На земята. После ще ги вдигнем с кран.
13.08.
На Сидеров не му се засрещат панелите. Дупката е почти метър. Сидеров помоли Петров, но той каза, че има достатъчно работа и изобщо без знание на вътрешната архитектура на панелите нищо не може да се направи.
14.08.
Разбихме няколко панела за да може Петров да изучи вътрешната архитектура. Петров псува и казва, че проектантите на панелите са пълни идиоти.
17.08.
Петров запуши дупката. Панелите малко се изкривиха, но това е дреболия. Между панелите останаха малки процепи, които Петров залепи с тиксо. Казва, че ще работи стига да не вали дъжд.
19.08.
Строителният комбинат пусна нова версия панели, с повишена устойчивост и здравина, с вградени стенни шкафчета. Истината е, че по форма и размер не са съвместими със старите и са три пъти по-тежки. На каква архитектура разчитат в строителния комбинат?
16.09.
Дойде Алекс, пълен с идеи. Предлага да направим всички прозорци в блока със различни размери. Възложителят щял да ги хареса. Казахме му да не се еб*ва.
2.10.
Петров стигна до 5 етаж. Горд е от себе си. Обърнахме му внимание, че стените са под ъгъл 40 градуса. Той псува, вика, каза че сме идиоти и нищо не разбираме. После обеща да помисли.
3.10.
Дойде възложителят. Пита защо стената е наклонена под ъгъл 40 градуса. Обяснихме му за силата на Кориолис. Той ни изслуша, после каза, че той от строителство не разбира, но до неговата къща има точно такъв блок и всички стени са прави. После този идиот Алекс се лепна за него и му каза идеята за изменените прозорци. Възложителят естествено я хареса. Мамка му.
4.10.
Питаме Алекс дали ще се наложи да разбием всичко заради неговите прозорци. Уверява ни, че няма нужда - в стандартните панели има недокументирана функция.
5.10.
Петров призна, със стената има проблем. Казва, че неправилно сложил някаква тухла. Но за да разбере коя, трябва да ги провери всички. По-лесно е да направи всичко наново.
6.10.
Убеждаваме Петров, че да построи всичко наново няма да му стигне времето. Демострираме му изчисления с калкулатор. Петров псува, вика, каза че калкулатора са го измислили идиоти. После се съгласи да правим всичко от панели и от мъка отиде да се напие.
8.10.
Разбихме тухлената част. Повредихме и част от панелната. Цялата сграда скърца и се клати заплашително. Укрепихме я с дървени подпори и отдохме да играем Quаkе.
17.10.
Петров се върна от запоя. Работим.
7.11.
Празнуваме 7 ноември - или както се нарича сега? Комунисти във фирмата няма, затова никой не разваля празника.
15.11.
Спомнихме си, че крана стига само до 8 етаж. Пратихме Сидеров за нов кран. Играем Quаkе. Алекс победи Петров. Расте нова смяна.
24.11.
Върна се Сидеров. Не е намерил кран, но достави ескаватор. Предлага да изкопаем дълбока шахта и да построим блока не нагоре, а надолу. Казва, че никъде в договора не пише, че блока трябва да е на повърхността.
25.11.
Направихме мозъчна атака за крана. На последната бутилка бира намерихме решение. Зарязваме основното строителство. Ще строим 4 етажен блок. После ще сложим крана на покрива му.
25.12.
Празнуваме католическото Рождество. Католици във фирмата няма, затова никой не разваля празника
14.01.
Нищо не помня. Главата ме боли. Коя година сме?
2.02.
Най-после сме готови с 12 етаж. Утре ще сложим покрива, който направи Алекс.
3.02.
Алекс е идиот. Покрива пада редовно. Засега сме го подпрели с крана. Ще мислим какво да правим по-нататък.
4.02.
Алекс казва, че не виновен. Просто 12 етаж на Сидеров е 5 метра по-широк и 4 метра по-висок от 12 етаж на Петров. Става ясно, че са строили от различни панели. Но Алекс все пак е идиот, защото неговия покрив не става за никой вариант. Асансьорната шахта също.
5.02.
Лепихме, закрепвахме покрива. Петров казва, че ще издържи ако не завали сняг.
7.02.
Заваля сняг...
10.02. Направихме покрива от шперплат и тенекия и боядисахме всичко. Да се надяваме, че възложителят няма да забележи.
11.02. Тествахме ансансьора. Спира между етажите, но може да се излезе от кабината. На четните етажи с пълзене, на нечетните с подскачане. Да не забравя да го опиша в документацията.
12.02. И изобщо ансансьора работи много бавно. Петров псува всички идиоти. Казва, че ще започне да го оптимизира.
13.02. Петров оптимизира ансансьора. Той се засили, проби покрива и отлетя в неизвестна посока. Добре, че покривът е от шперплат и се оправя лесно. Падна и асансьорната шахта. Спомнихме си, че така и не сменихме дървените подпори с нещо по-надежно. Нищо. Да се ходи пеша е полезно.
15.02. Започнахме довършителните работи. Някъде постояно изчезват бояджии. Обадихме се да пратят още.
17.02. Изясни се, че заради грешка на Сидеров, вратите на апартаментите от втори до шести етаж се отварят само отвън. В резултат на това на тези етажи е пълно със заклещени бояджии, които не могат да излязат. Сидеров обеща да я оправи. Засега ги храним през отдушниците.
20.02. Алекс най накрая направи изменящите се прозорци. Тествахме. Изясни се, че при промяна на размера са разбиват стъклата. Освен това се наблюдават и някои странични ефекти. Например от гостната на един апартамент може да се влезе в банята и тоалетната на друг. Освен това постоянно изчезват вратите и падат балконите. Да се жалваме в строителния комбинат е безполезно - ще кажат, че не дават гаранция за недокументирани функции.
21.02. Дойде възложителят. Пита може ли да направим незначителни промени в проекта. И по-точно вместо 12 етажен блок да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. Чел, че така било модно на Запад.
Неутрализирахме Алекс, още преди да си отвори устата и вежливо и твърдо обяснихме на възложителя, че не е прав.
22.02. Балконите продължават да падат, макар че не пипаме прозорците. Явно е независим бъг. Какъв е - късно е да търсим, така че махнахме и останалите. Ще опитаме да обясним на възложителя, че сме го направили за оптимизация.
23.02. Празнуваме 23 февруари. Военни във фирмата няма, затова никой не ни пречи на празника. Жени също няма, затова никой не раздаде подаръци. Обидно е.
25.02. Алекс се опита да довърши изменящите се прозорци. В резултат половината се свиха до нулев размер и не искат да се върнат обратно. Казахме му да не се еб*ва повече, че ще стане по-лошо.
27.02. Спомнихме си, че сме забравили да направим входа. Мислим няма ли да падне блока, ако го пробием сега. Сидеров казва, че е по-добре да не рискуваме. Петров го нарече идиот и се съгласи. Да не забравя да опиша в документацията, че влизането през прозореца е особеност на дизайна.
1.03. Как така първи март?! Откъде?! Вчера беше... Мамка му! Кой да знае, че този смотан февруари е 28 дни. Излиза, че трябва да сме готови вдруги ден, а не след седмица.
2.03. На работа. Работим 24 часа в денонощие, непробудно.
3.03. Убедихме възложителя, че ни е нужен още един ден за финално тестване. Мдаа, добре поработихме вчера? В крайна сметка не е толкова страшно. Голяма работа, че някои врати са на пода, други на тавана или от 10 етаж водят направо на улицата, че някои от апартамените е невъзможно да се достигнат, в други тоалетната е заедно с кухнята, че в половината няма вода, а в останалата ток, че канализацията се излива на шестия етаж и се наложи да направим стълбите между осмия и деветия етаж въжени? Но главното е да покажем блока на възложителя по правилния маршрут. А да - и да сложим снимки на мястото на изчезналите прозорци...
4.03. Yes! Yes! Направихме го! Отбелязваме предаването на обекта. Пия малко, трябва да успея да изчезна, преди всичко това да си е еб*ло майката?
Някакъв програмист го взели в казармата и му дали да командва взвод. Той строява войската и командва:
- На нулев-първи преброй се!
Старшината строява новобранците:
- Рота, преброй се!
Един бивш програмист се обажда:
- Господин старшина, в каква бройна система? Двоична, шестнадесетична...
- Десетична, идиот такъв!
- Добре. Нулев!
Подполковник, който иска да покаже че и той знае нещо за компютрите, пита старшина-школника:
- Кажи ми, каква е разликата между 486 и Windows 95?
Системен администратор отива в казармата. Граничар. Стои на пост и чува стъпки.
- Кажи паролата?
Тишина.
- Кажи паролата?
Тишина.
- Кажи паролата?
Тишина. Автоматен откос.
- User Anonymous Access Denied.
Наборник в парашутната дивизия прави първия си скок от самолет, засилва се скача и брои.
-1, 2, 3, 4...10.
Дърпа въженцето, парашутът не се отваря, бързо дърпа другото въженце...и резервният парашут не се отваря!
- Сега ако и джипката я няма, е...ти организацията!
Рота войници каца на Луната. Старшината ги строява и им обяснява:
- Онзи кратер вляво от мен виждате ли го?
- Да.
- Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно?
- Да.
- Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен?
- Да.
- Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси?
Редник Иванов:
- Разрешете да запитам.
- Казвай, Иванов!
- Спалното помещение е ясно - там ще спим, консерваторията е ясна - там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория?
- Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!
През неотдавнашната война САЩ - Сърбия сърбите си купили от Русия най-модерния самолет за времето си. Ще го управлява, разбира се, най-опитният сръбски пилот. Сяда той в самолета и потегля ...
Изведнъж в далечината забелязва F16, отваря упътването и чете:
"За един самолет F16, натиснете жълтото копче".
Натиснал го той, излетяла една ракета и свалила противника. Зарадвал се пилотът на новата машина, но не щеш ли пред него се появили изневиделица още два F16. Отваря книжката и чете:
"За два F16, натиснете оранжевото копче".
Натиснал го той, излетели две ракети и свалили едновременно двамата противници. Сърбинът вече пеел патриотични песни, когато пред него, сякаш от никъде се появила цяла ескадрила F16. Пребледнял и с разтреперени ръце - отваря книжката и чете:
"За цяла ескадрила F16, натиснете червеното копче".
Натиснал го той, отзад се отворил дървен сандък, излязъл един руснак и казал:
- Ставай, аз ще карам!
Лейтенантът на един кавалерийски полк излиза в отпуска и оставя сержант Петров да го замества. Връща се след два дни лейтенантът и пита Петров как е положението.
Петров: - Ами, горе-долу добре е, лейтенант.
Лейтенантът раздразнен: - Ама добре или горе-долу.
Петров: - Ами тука кучето, дето обикаляше между казармите, умря.
Лейтенантът учуден: - Е как така? От какво умря?
Петров: - Ами, преяде с конски жили?
Лейтенантът разгневен: - Абе, какви конски жили бе?
Петров: - Ами то тука и едни коне умряха, докато ви нямаше.
Лейтенантът: - Как умряха коне? От какво?
Петров: - Ами от претоварване.
Лейтенантът ядосан: - С какво претоварихте конете бе?
Петров: - С вода.
Лейтенантът: - Каква вода бе, ей?! За какво ви е била тая вода?
Петров: - Ами да гасим пожара.
Лейтенантът бесен: - Пожар? Какво сте направили? Какъв пожар?
Петров: - Ами горя оръжейната.
Лейтенантът: - Как оръжейната, бе? Как се запали?
Петров: - Ами Иванов си хвърлил фаса в барута.
Лейтенантът: - Ти мен за идиот ли ме вземаш, бе? Иванов не пуши!
Петров: - Да,ама и вие да бяхте загубили знамето на полка, и вие щяхте да пушите!
Старшина обяснява на новобранците принципите на гравитацията:
- Ако изстреляме снаряд, той след време пада обратно на земята, защото му действа земното привличане.
- А ако го изстреляме над водата?
- Не знам, това не е наша работа - с това се занимават във флота.
Случило се така, че точно преди важно учение в N-ското поделение, починал бащата на редник Петров и в щаба се получила телеграма с тъжната вест. Командирът много се разстроил и се чудел как да съобщи това на момчето, имайки предвид, че ще го разстрои, а с това - и цялата боева подготовка ще отиде на вятъра, защото всеки боец си имал точно определена роля и място; затова вървял напред-назад по плаца умислен, държейки телеграмата в ръка. Не щеш ли, срещнал го старшината и го попитал: "Какво има, г-н полковник, какво Ви е, мога ли да Ви помогна?". Отговорът бил: "Не можеш,старшина, няма как да съобщим на Петров, че баща му е умрял, нали утре почва учението и момчето трябва да е в строя, а като му съобщим тъжната вест, губим го!". А старшината: "Бял кахър, г-н началник, дайте на мен, аз ще оправя положението!". "Е, ми добре, ама гледай да си по-внимателен" - съгласил се командирът. Фелдфебелът мигом вдигнал по тревога цялото поделение, изкомандвал войниците да се строят в една редица и заповядал: "Всички, които имат бащи - пет крачки напред, ходом марш!". Всички войници закрачили напред, а старшината се провикнал към горкия редник Петров: "Ееееей, Петров, ти къде си тръгнал, бе!".
Скачат двама парашутисти, единият - старо печено куче, вторият - новобранец, целият разтреперан от страх. По едно време старият потупва новобранеца:
- Новобранка, искаш ли ябълка?
- Каква ябълка те прихвана!?! Аз умирам, той ябълка ми дава!
- Заек, вземай ябълката и не се обяснявай!
Новобранецът взел ябълката. След малко старият пак го потупва:
- Новобранка, искаш ли ябълка?
- Стига вече с тези ябълки! - изскимтял новият, но взел ябълка - да не обиди старото.
След малко старият пак го потупва:
- Новобранка, искаш ли ябълка?
Младокът подскочил:
- Стига с тези ябълки! От къде ги взе точно сега?
- Как от къде!? От твоята раница...
Задава се война между България и Китай. Генералите на двете армии изпращат разузнавачи. След завръщането си китайският разузнавач докладва:
- България е малка страна, има само 7-8 милиона население! Китайският генерал казва пренебрежително:
- Е, тези къде са тръгнали?!? Ние ще минем като вятър през тяхната страна и ще ги изравним с земята! Българският разузнавач докладва:
- Китай е много голяма страна! Населението им е 1,5 милиарда! Българският генерал се почесва по главата и казва учудено:
- Еб*си майката, толкова народ къде ще ги заравяме???
Русия. Нaчалник-щaбът на военния окръг се връща от военен сбор и извиква старата опитна машинописка:
- Вера Ивановна, необходимо е спешно да се подготви заповед на командващия военния окръг "За състоянието на воинcката дисциплина". Готова ли сте?
- Да.
- Отлично. Тогава да започнем - крачи из кабинета и диктува:
- ДА ВИ Е.. МАЙКАТА!!!
Мaшинопиcката печата:
- "Другари офицери!"
- НА НИКОЙ НЕ МУ ДРЕМЕ НА Х@Я!
Машинописка:
- "Във войските рязко е спаднала воинската дисциплина.
- ВСИЧКИ ЛЕЖАТ, ЧЕШАТ СИ М*ДЕТЕ И МААТ ЧИКИИ!!
- "Командирите са се самоотстранили от изпълнението на своите служебни задължения..".
- ТЪПОГЛАВИ ПЕДАЛИ, ДА ГО Е..А, ЛАЗЯТ КАТО БРЕМЕННИ П.. ВЪШКИ, ПИЯНСТВАТ, НАВСЯКЪДЕ БЕЗПОРЯДЪК, Е... ВСИЧКО КОЕТО ШАВА!!
- "С възпитанието и обучението на войниците никой не се занимава, строевата подготовка е занемарена, зачастили са случаите на пиянски побоища и безчинства по отношение на местното население".
- ВСИЧКИ ЩЕ ВИ НАЕ..!!!
- "Заповядвам!"
- ТОЗИ НОВ ПРЕЗЕРВАТИВ, КОЙТО СИ Е ПОВЯРВАЛ, ЧЕ Е ВЕЛИК И СЕ Е НАДУЛ КАТО ЦЕПЕЛИН - ЩЕ МУ ДАМ ЕДНА ЯКА КЛИЗМА С ГРАМОФОННИ ИГЛИЧКИ, А НЕ ГЕНЕРАЛСКИ ЛАМПАЗИ!
- "Командирът на дивизии полковник Иванов да се предупреди за непълно служебно съответствие..."
- ОСТАНАЛОТО СТАДО ДА ОПРАВИ САМ!
- "Останалите виновни командирът на дивизията да накаже съгласно дадените му от Устава правомощия!".
- МАМАТА МУ ДА Е...!!
- "Командир на военен окръг генерал-полковник Петров"
Старшината обяснява на войниците:
- Трябва постоянно да държите врага под око!
Да не го изпускате от поглед! Иванов, какво си ме зяпнал?