Военни вицове
Вицове за войници, старшини, казармени бисери, и всякакви войнишки шеги и вицове, свързани с армията и войната.
В тази категория има 2338 вица, разпределени в 156 под-страници.
Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта. Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега, ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС - аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц." След малко влиза санитарят на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно:
- Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.
Берлин. В препълнения офицерски ресторант пиян полковник от СС внезапно изкрещява, удряйки с юмрук по масата:
- Ще обеся лично всеки руски шпионин!
Всички присъстващи многозначително поглеждат Щирлиц...
Мюлер работи в кабинета си. Изведнъж прозорецът до него се чупи и в стаята се приземява войник в руска униформа с парашут. Следва напрегната минута, в която новодошлия разглежда Мюлер, накрая изрича внимателно:
- Камилите отлитат на юг!
Мюлер мисли... Накрая му просветва и троснато отвръща:
- Камилите отлитат на майната си! Щирлиц е на горния етаж...
23 септември е - Ден на Съветската армия. Щирлиц е дърво-пиян, търкаля се в някаква локва.
Минава Мюлер и го сритва възмутен:
- Засрамете се, Щирлиц! Вие сте немски офицер!
"Да," - мисли си тъжно Щирлиц - "така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!"
Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта.
Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС - аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц."
След малко влиза санитаря на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно:
- Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.
Щирлиц пише с боси крака на пишещата си машина и си мисли:
- "Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите..."
В казармата учат Чапай и Петка да скачат с парашути:
- За да се отвори парашутът, ще дръпнете въженцето от дясната страна. Ако не се отвори, ще дръпнете резервното въженце от ляво. Когато кацнете, ще ви чака джип, които ще ви откара в поделението.
Скочили двамата. Дръпнали дясното въженце - парашутът не се отворил. Дръпнали лявото - пак нищо. Чапай казал:
- Лъжци! Бас държа, че и джип не са ни изпратили!
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера.
Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия.
- Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия?
- Аз не съм Петка, а по италиански - Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата...
- Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! - ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера!
- Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име - Веранда.
Поручик Ржевски се обръща към полковника:
- Полковник, аз постоянно нямам пари, а у вас все се намират. По какъв начин го постигате?
- А къде си дявате заплатата?
- Давам я на жената!
- Е, вие и минете отзад, целунете я по шията, и всички проблеми ще се решат веднага!
Поручикът така и направил. Една вечер се прокраднал към жена си откъм гърба, целунал я по шията и чул сладкия и глас:
- Какво, полковник, да не сте пак свършили парите?
Екатерина Велика стояла на мост над Нева, облегнала лакти на перилата и замечтано наблюдавала сивите облаци над Балтика и губещите се в далечината кораби.
Изведнъж, изстенвайки, Екатерина Велика прошепнала:
- Ах, кой беше това?!
- Поручик Ржевски, разрешете да се представя, Ваше Величество - изревал поручикът и изпъвайки се.
- Продължавайте полковник, продължавайте...
Веднъж в ресторанта поручик Ржевски силно запивал с полковника. Случайно полковникът казал:
- Поручик, забелязвам, че Вие често ходите по заведения - едва ли не всеки ден. А виждате ли, на мен за такива неща парите не стигат.
- Господин полковник, кажете, а Вие какво правите със заплатата си? - попитал поручикът.
- Всичко давам на съпругата си, каквото ми даде - толкова.
- Ммм... Явно с жените не умеете да общувате, господин полковник! - замислено казал поручикът - Приближете се до нея, целунете я нежно по шията, погалете й рамото, помолете хрисимо и със сигурност ще ви се отпуснат още няколко излишни рубли.
Връщайки се в къщи, полковникът се приближил тихо към жена си откъм гърба и целувайки я по шията, я чува да казва:
- Е, какво, поручик? Пак ли свършихте парите?
Полковникът се качва по стълбата на офицерския клуб. Отгоре му се свлича поручик Ржевски, както обикновено пиян, и го сваля на пода. Полковникът (ставайки и изтупвайки се):
- Поpучик! Кога най-сетне ще престанете да пиете!
- Господин полковник! Опитах се да дъвча - не се получава!
Екатерина II, подпряла се на перилата, гледа от моста плуващите по разлялата се Нева кораби, леко поклащайки задника си.
- А! Кой беше това?! - простенва тя от приятна болка.
- Поручик Ржевски, Ваше величество! - представя се той, удряйки с токове.
- Продължавайте, полковник, продължавайте...
Танцува Наташа Ростова с поручик Ржевски:
- Поручик, защо сте днес така мълчалив? Разкажете ми някоя забавна и весела история!
- История? Заповядайте! Излизам значи снощи от казармата, а на двора някакъв гражданин е*е кобилата! Аз като свирнах, кобилата рипна и побягна, а оня чак на казармения портал, хахаха, успя да се отцепи!
- Фи, поручик! Какъв сте пошъл! Оставете ме! - и отива да танцува с Пиер Безухов:
- Ах, Пиер! Тези хусари са толкова пошли!
- Да, госпожо, абсолютно сте права! А да знаете и колко са подли! Ето послушайте: е*а аз значи снощи кобилата...
По време на война изпратили Киркор в противниковата територия. Пращат му зашифровано съобщение: "Как е, Киркор?"
Киркор отговаря: "Много добре, дори отрязах на един неприятелски войник краката".
"А защо не му отряза главата?"
"Защото нямаше глава!"