Военни вицове

Вицове за войници, старшини, казармени бисери, и всякакви войнишки шеги и вицове, свързани с армията и войната.
В тази категория има 2344 вица, разпределени в 157 под-страници.

Оценка: 10 от възможни 10 - общо: 37762

НОЩИТЕ НА НОВОБРАНЕЦАДен първи от дългата военна службаТолкова народ бяхме в новобранския център, че се уплаших да не би да не остане място за мен. Още на входа ни казаха, че сме шилета и ако искаме да не пасем трева в ареста, е редно да не пушим такава в спалните помещения. Не бяхме минали и сто метра и станахме “остриганите овце на взводния”. Вечерта, преди да си легнем, осъзнахме, че вече сме едно цяло, сиреч “шибано стадо от ревливи овце”.
Отспахме си първата вечер, защото старите кочове бяха излезли в отпуск...Ден втори от мъчителната раздяла с Памела, скрита под кревата вкъщиДенят започна с чай. Ако и Драго Драганов беше тук, Гошето нямаше да го боли толкова задника още на втория ден. Аз не обичам да се присмивам, че ръцете ми са гладки като сатен и лесно изпускам сапуна. Ама татко ме е научил и да те бият, и да те е*ат на никой не казвай. Щото може и да ти повярва...Ден трети от началото на нарядите и безпорядъкаЕ, вече стана "Да си е*е майката!". Бях наряд. Всичките лъскат бастуните, като си легнат след вечерна проверка, а аз отдавам чест, като луд на мало и голямо. Направо станах ку*ва по устав, да го е*а! Обещаха ми, че утре няма да съм наряд, ако не казвам, кой е е*ания тази вечер. Тук е пълно с цигани. Те поне се е*ат помежду си и не ме е страх. На мен ми казаха, че съм грозен, което значи, че няма да ходя до военна болница. Митко вече три пъти ходи, но без резултат. По-грозен и да иска - не може да стане. Нямаш ли си го т`ва заложено, можеш само да съжаляваш...Ден четвърти откакто спрях да мисла за Памела и започнах да мисля за лавкаджииката ПетяЕй, страшна пу*ка е тая Петя, лавкаджийката! Има три деца и ако се съди по приказката за крушата и дървото, смея да кажа, че и трите цял живот ще са новобранци. Много се е*е горката. Като една доброволка за с*ксуално потушаване на спорове е, дайба! Всички я е*ат! Като почнеш от Гого филията, който си е инжектирал парафин в пениса, та стигнеш до полковник Трифонов, който е набеден за гей. Но щом толкова години е лавкаджийка, явно отлично знае устава...
Айде пак на вечерна проверка.Ден пети, откакто Мара, с петте баджака, не остава без сексНа тази вечерна проверка нищо не проверяват. Ако ни караха да разтваряме бузи, отдавна геройски загиналите да са повече от списъка с наличния състав. Ама кой го е*е! Кой когото свари, разбира се. Така е в казармата.
Днес имахме физическа подготовка. Сега разбрах какво е клизма. Всичките ми цигари през годините ми излязоха през гъза. Направо запуши, но бях първи.Ден шести откакто чакаме старите пушкиЕто че и старите пушки си дойдоха. Между тях имаше и рязани карабини, ама все тая. Да ви кажа, намразих филмчето за “Ум белия делфин” (повече ми харесва: "Ум, е*е ли я делфин?"). Караха ме да се правя на него. На риба. Блазя му на делфинчето, че не са го карали да повтаря дублите, че ще му се завие свят, като на мен. А и тези колани от какво ги правят, че не се късат. Мен гъзът ми се скъса да плувам на сухо и две пружини на леглата гътнах, но нали трябва да съм делфин, в името на родината. Е все нещо е, нали не съм вече тъпа овца, като в началото.Ден седми откакто мама брои дните до клетватаСтарите пушки ни връчиха старите калашници. Сега трябва да ги лъскаме като девствени чекиджии. Всичко добре, ама т`ва масло не се измива и ротния, като ми видя слипа, си помисли, че съм е*ал Тето монтьора от автопарка и ме наказа с три непоряда. Това са гейските наряди. Демек обратното на наряд - непоряд.
Имахме свиждане, ама то толкова дълго свиждане беше, че имаше само време за “довиждане”. Ротния се разболя и сега младсержантите ни карат да им отговаряме на “Здравейте наркомани”. Ние трябва да отговаряме “Здраве желаем господин дилър!”. Когато той ни каже “Отлично отговаряте”, ние на своя страна ревваме в един глас “Служим на белия прашец”. Изроди-и-и! Направо да откачи човек!Ден осми откакто искам да ходя на училищеВчера имахме учение. Трябваше да разминираме минирани зони. Затова сега пиша с краката си... Уф! Хайде, че не ми се мисли как ще ям сега!