Военни вицове
Вицове за войници, старшини, казармени бисери, и всякакви войнишки шеги и вицове, свързани с армията и войната.
В тази категория има 2344 вица, разпределени в 157 под-страници.
Сержант дава наставления в женския батальон:
- И запомнете, редник Иванова, часовия трябва да извика: " Стой! Кой е там?" - а не: "Не идвай, ще викам!"
Дневален в казармата стои на пост. Наоколо абсолютна чистота, само в едно ъгълче на пода, лежи угарка от цигара. Приближава се полковник и грозно пита:
- Чий е този фас?
- Не мога да доложа, господин полковник.
- Веднага да разбереш!
Дневалният изчезва на бегом и след малко се връща да докладва:
- Господин полковник, разрешете да доложа. Старите казаха, че угарката вече е ничия и спокойно можете да я допушите!
Как биха разказали приказката за Червената шапчица
Анонимен тинейджър:
Абе, копеле, к'во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня'кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:
-Абе, ти къде си тръгнала ма?
А оная му вика:
-Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк'во ядене.
А вълкът:
-Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.
-Шъ й пратя, ако не взема да забравя.
И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: "Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к'во да права с оная пичка".
И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:
-Къв си ти, бе?
А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:
-Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!
Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа дъртаци. Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извр*тен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.
-Влизай-вика оня.
И к'во гледа-оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време пичката пита изрода:
-Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?
А вълка не се сдържал и й вика:
-За да тъ изям, твойта мама!
И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк'во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица. Та затова ти разправям за Зуза и лапането на вълка.
Майор Петковски от мотострелковия полк в Елхово:
Майката на Червената шапчица й възложила задача да проникне в тила на вълка нанасяки му изпреварващо доставяне на продоволствие и запасни части и прибори на бабата на редник Червена шапчица. Червената шапчица се отправя към изпълнение на задачата, когато бива засечена от визуално наблюдателен и оповестителен пост на вълка. След кратка размяна на шифровани съобщения вълкът успява да узнае възложената задача на Червената шапчица. Той предприема ответни действия изразени в ускорено придвижване към кота 322-домът на бабата. В резултат бабата е поставена в обкръжение и принудена да се предаде. Вълкът изконсумирва бабата и използва униформата й като камуфлаж, за да привлече в близост до разположените около кота 322 огневи точки с цел да порази и/или унищожи Червената шапчица. В това време ударното съединение на Червената шапчица, неподозиращо замаскиралия се противник, се доближава на пределно близка дистанция до него. Червената шапчица се опитва да се свърже с него и започва размяната на позивни, през което време тя е нападната изненадващо и унищожена. Загубите вече възлизат на баба-един брой и Червена шапчица-един брой и двете използвани като тилово осигуряване на продоволствени ресурси (изконсумирани).
Но по липсата на съобщения намиращата се наблизо войскова еденица Ловец предприема операция, наречена с кодовото име "Разпори и извади", чиито цели са:
Първо:Унищожаване на вражеското съединение "Вълк";
Второ:Спасяване на подразделенията "Баба" и "Червена шапчица";
Ловец е подкрепена с допълнително доставени двеста и десет милиметрови гаубици, както и от специализирана рота за рязане и пробождане. Операцията е успешна, главно поради занижената бдителност и бойна подготовка на вълка. И двете цели са изпълнени с минимални загуби.
За проявена небрежност по време на изпълнение на бойна задача бабата и Червената шапчица са наказани съответно с по пет и десет денонощия арест.
Каруцар
Е*а да го оба, оная майката вика на Червената капа да въри да носи на баба си качамак със зеле у горътъ, у къщата й. Каскета тръгнал да го оба, ама го срещнал вълка и му кай дека е тръгнала. Оная му вика, че е тръгнала къде баба си, нал й е унука, и й носи качамак със зеле, да го е*ъ у гъзъ. Тогава вълка, да го е*а в детето, тръгнал по прекото, стигнал пръв и зел да лопа на портата. Пъкнала бабата и оня я изел, де*а тая женка парлазирана. Е*а й се мамата, начи. Тогава вълка зел дрехите на дъртата и ги навлекъл и се завил у леглото й. Тогава иде Червената капа, де*а нейната пичка тясна, влезла у дома и гледа баба си с ей такива очи, ей такива уши, бе е*ала си е майката. И почва да я пита, де*а нейната мама проста, що има такива очи, що има такива уши, бе пита я, сякаш си нема друга работа, да й го тура отзаде, мама й де*а. И вълка по едн време зел, че я изел. Та като се наял зел, че заспал и по едно време дошъл авджията и му е*ал мамата с бриникето. После зел че му разпорил тумбака и оттам пъкнали Червената капа и бабата, да й го тура у устата.
Програмист
Още докато е под DOS юсера "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.
Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдавана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.
Филмов критик
Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано е един екзотичен за повечето зрители район-гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж-Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, тя е носител на редица черти от общочовешки характер. Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Том Круз). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие. Въпреки че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, на него се кръстосват редица злободневни теми-като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа. Един от основните негативни персонажи-Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване-за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала-доброто и злото, тъмната и светла половина на човешката душа.
Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои за само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излятия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма-изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на този персонаж, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой.
И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън
Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.
Рокясал младеж
Значи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Крейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:
-Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!
Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:
-Брус Дикинсън го духа на негри!
Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.
В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:
-Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?
-Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена-отвърнал Улфа.
-Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?
-Щото съм метълка, ма!-пак отвърнал Вълка.
-Ми що са ти такива големи кубинките ма?
-Ми щото да ритам разни дискари като теб ма! Hell awaits!-отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.
Като я изял рекъл:
-Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само "Арда". Пфу!
Вълка бръкнал в хладилника и тал намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к'ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.
На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.
В генералният щаб се срещат двама генерали.
- Изглеждате някак странно тази сутрин - казва единият - за първи път откакто работим заедно, Ви виждам без медали.
Другият генерал поглежда към гърдите си и възкликва:
- О, забравил съм да ги сваля от пижамата си!
Старшината:
- Защо минахте на червено?
Пияният шофьор:
- Защото от бялото получавам киселини.
Редник яде ябълка, разрязва я, вади семките и ги слага в джоба си. Старшината го вижда и пита защо.
Редникът:
- После ще купят от мен тези семки, повишават интелекта.
Старшината:
- Може ли и на мен да ми продадеш една?
- Запоявядай, два лева.
Старшината купува семката, изяжда я и казва:
- Но за два лева можеше да купя два килограма ябълки!
- Виждаш ли - веднага поумня!
- Да, наистина. Продай ми още малко!
Писмо на войник, до любимата
Мила ми, Венето, после казармата най-обичам теб. И преди казармата най-много те обичах...
Пиленце, непрестанно си мисля за теб. Когато заспивам, когато сънувам, когато се събуждам и когато ме събуждат. Много ми липсва твоята усмивка (и сладки чаровни кариесчета на кучешките зъбки), твоят сладострастен смях (при който ти виждам сливиците), твоят поглед (с който ме гледаш докато лежа и виждаш едновремено очите и пръстите на краката ми), който ме кара да се чувствам жив (или поне възбуден), твоите докосвания (а не опипванията в мъжката баня... то друга нямаме тук).
Котенце, липсва ми времето, което прекарвахме заедно. То аз те прекарвах повече, разбира се, но все си мисля, че и на теб ти е било приятно. Нали? Защо не си ми писала от лятото? Последното ти писмо, беше преди да заминеш на море през август. Когато те търся у вас от уличния телефон тук, баща ти ми казва, че не се прибираш по-рано от 1-2 след полунощ... или изобщо не се прибираш, ако си нощна смяна. Нали не си ме забравила? Все пак аз ти бях първият мъж. Бих искал да си остана такъв. Или поне да съм последният в Топ 5 (the First 5).
Много ми е мъчно за теб. Сега не ме пуснаха в отпуска, защото имах няколко издънки и за Коледа и Нова Година си оставам в поделението. Дори на Нова Година съм наряд.
Миличко, взводният и старшината много ме тормозят. Викат ми селянин и всякакви други изродски обръщения. Точно на мен? Аз съм такова градско момченце. Постоянно ми се заканват. Дори на едно учение, когато копаехме окопи, мен ме накараха да копая сам и когато изкопах един достатъчно дълбок окоп, те скочиха вътре и се опитаха да ме обладаят. Аз исках да крещя, но ми запушиха устата. Взводният беше, де. На никой не съм казал, само на теб сега, но незнайно как всички стари кучета в поделението знаят за това. Аз не се срамувам, де. Затова и ти го пиша. Дано не си помислиш нещо лошо за мен. Аз много те обичам и ще те обичам още повече, като изляза оттук. Искам като изляза оттук да вляза направо в теб. Моля ти се, напиши ми едно писъмце за успокоение. Аз всяка вечер си ти гледам снимката, като заспивам. Тъмно е, ама си те представям. Цеко, един от младите, ама е много як, постоянно ме бъзика, че на морето си си хванала ново гадже и изобщо не те е*е за мен. Аз не му вярвам, защото ми завижда, че имам толкова хубаво гадже като теб, а той е още девствен, ако не броим това, че изнасили Коцето от Карлово (тук не е никак добре младите да се насилваме помежду си, ако ни насилват старите е по-нормално). Всяка вечер си ти гледам снимката под чаршафа. Ако имам сили лъскам бастуна. Ама ти по-добре го правеше. Признавам си. Свършиха ми презервативите и затова се празня отстрани на дюшека. Просто махам чаршафа и там. Вече е станало едно твърдо петно с формата на Австралия. Искам като излеза от казармата да отидем до Австралия. Там можем да си народим няколко австралийчета, нали?
Извинявай, че трескам злобарки, но тук единственото, от което мога да се оплача е липсата на с*кс. Т.е. аз да правя с*кс с някой друг. Липсва ми. И ти ми липсваш. Славчо ми носи "Плейбой" като ми идва на свиждане. Беше ги използвал преди това, но пак съм му благодарен. Все пак мисли за мен и за самозадоволяването ми тук. Аз най-обичам да си гледам твоята снимка и плейбоя с Юлияна Кънчева и да си мисля как правим тройка... с Юлияна и с Жоро Пентаграма, а ти само гледаш и ни казваш какво да правим. Нали не е перв*рзия? Аз просто така си мисля. Иначе като съм с теб, изобщо не ми минават подобни мисли през главата.
Сладичкото ми, благодаря ти за самобръсначката, която ми изпрати през юни. Не я беше използвала много и се обринах само веднъж. Старшията ме заплаши, че с тия пъпки ше ме шиба само в гъзъ. Затова и спрях да я използвам. Прости ми за това.
Чао сега, скъпо, мое момиче. Ще ти пиша отново за Св. Валентин и 8 март.
Редник Мюмюн Сюлейманов
Поделение 196-69
Президентът на Русия идва на почивка в САЩ. По време на обиколката си среща Американския президент близо до Ниагарския водопад. Двамата разговарят:
- Моите хора са страшно верни - казал руския президент.
- Не, не, моите са по-верни - отвърнал американския.
Така спорили дълго време. Накрая руският президент предложил да изпитат верността на хората си, като ги накарат да скочат във водопада. Двамата президенти извикали по един човек от охраната си.
- Скачай във водопада -к азал американския президент на своя телохранител.
- Не мога, сър, имам жена, деца.
- Скачай - заповядал руският президент.
Войникът се приближил до водопада и скочил. Долу го хванали с предпазните мрежи. Американският президент, впечатлен, се приближил до руския войник и му казал.
- Никога до сега не съм виждал такава вярност. Какво те накара да скочиш?
- Е, как какво? -отвърнал войникът - Та нали имам жена, деца.
Полковник казва на лейтенант:
- Виж какво, бащата на твоя редник Иванов е загинал при катастрофа. Кажи му, ама гледай някак да го подготвиш преди това за новината.
Лейтенантът строява взвода:
- Иванов, мирно! Има новина за теб! При катастрофа са загинали баща ти, майка ти, сестра ти и двамата ти братя.
Иванов се гътва в несвяст. Другарите му го свестяват. Лейтенантът:
- Майтап бе! Само баща ти.
- Кажете, - пита военния доктор наборника. - винаги ли заеквате?
- Н-не, с-с-самo к-когато г-г-говоря.
Вървят двама войници, а срещу тях старшина. Единият войник ръга другия в ребрата:
- Искаш ли да си направим майтап със старшината?
- Стига бе, не ти ли стига оня майтап с декана?
РАБОТИЛНИЦАТА НА ШЛОСЕРА
Няколко неща, които правят истинския мъж, такъв какъвто е. Тези няколко неща го отличават от нещастните гейчета, които се мотаят околовръст, сложили по едно венче върху изрусената си на кичури коса. Мъж, достоен за уважение и вдъхващ респект в двата пола. Ето и двадесет и двете причини, поради които се зове изтински мъж:
Истинският мъж мирише на тютюн и ракия. Употребата на парфюми е изклюително гейско занимание. Освен това, качествената мъжка миризма се допълва и от вонята на пот. Къпането също е едно досадно дребно занимание.
Пиенето на твърди алкохоли по светло. Кафето сутрин е абсолютно забранено. Пие се едно голямо на екс за отскок и така се започва деня. Истинските мъже винаги са леко подпиинали.
Махмурлука. Не може да излезе вечер с приятели, да пие една минерална вода или да се лигави на една бира цяла вечер. Десятка бири е само за загрявка, а от там нататъка никой не може да каже... На сутринта е ясно, какъв махмурлук го чака, но това си е за сутринта. Да се оправят нещастните педерастчета, той е пич и не му пука.
Бирения корем е задължителен. Изобщо един мъж, се отнася пренебрежително към външния си вид. Какъв е истинския мъж без бирен коремем и някой килограм в повече.
Истинския мъж бие поне веднъж дневно жена си. Поне.
Истинския мъж харесва футбола. Знае на изуст всички имена на играчите от ЦСКА, Левски, Реал Мадрид, Манчестер Юнайтед, Ливърпул и Барселона. Мрази Дейвид Бекъм, този отвратителен рус гей, на който ти се ще да го минеш на задна без да се замислиш.
Драпаненето на т*шаците. Особено на обществени места. Жените са възмутени от този начин на поведение, обаче истинския мъж винаги се почесва демонстративно пред тях, за да покаже, че не му пука от тяхното мнение.
Маструбирането. Истинският мъж е способен да си удари мощна чикия десет минути след с*кс. За него чикията е истинското удоволствие, с*кс прави само за пред другите хора - за престиж.
Демонстративното оригване и пърдене. В хубавия човек лоши неща не бива да стоят. Съблюдаването на този принцип е задължителен. Обикновено, когато му се допърди на истинския мъж, демонстративно повдига крак и на всеослушание изревава мощно с гъза си. Казвайки с уригня “Алибаба и четиридесетте разбойника”, уплашвайки разярени тигри, го прави герой в очите на много други мъже, завиждащи на способността му за изява.
Сбиванията. Никой не може да каже нещо наопъки или на въпреки. Тогава рискува да се размине минимум с разбит нос. На истинския мъж, поне веднъж му е чупен носа, избиван зъб или леко е ръгван с нож.
Шофирането. Истинския мъж може едновременно да паркира хладнокръвно на задна, да пуши и да говори по мобилния си телефон. За него успоредното паркиране винаги става от първия път, карането винаги в най-лявата лента е закон.
Срането. Истинския мъж, когато сере го прави демонстративно. Стоейки на маса, става, казва на всеослушание, че отива да сере и поемайки към кенефа си взема нещо за четене. Едно истинско сране трае минимум половин час. Най–истинските мъже, не пускат водата в тоалетната, ами се връщат на масата, събират всички хора, повеждат ги към тоалетната и им показват какво са сътворили. Вонята на лайна се носи на далеко.
Истинският мъж не прави любов – той е*е, чука, клати и т.н.. На него не му правят френска любов, ами му въртят свирки, духат му и пр. Многобройни са случайте, когато групово, с приятели са въртяли на “шиша” разни жени, обещавайки им рани неща.
Към приятелите, никога не се обръща по име. Колкото е по–близък човека токлкова по–вулгарно е обръщението към него. Куре, педал, смотан, бастун...
Жените за него не са просто жени, те са пу*ки. “Абе тази пу*ка вчера една свирка не можах да я накарам да врътне. Тъпа кучка”. Освен пу*ки, те са и ку*ви, мастии, дрисли, пръдли (защото опърдяват кучана) и т.н. и т.н.
Един истински мъж, е винаги хладнокръвен. Когато сгази на улицата малко котенце, а приятелката му през това време се дере от рев заради това, той излиза на вън, най–необезпокояван го изтъргва от асфалта и го хвърля в канавката, за да не пречи на движението. “Добре де, сега защо ревеш? Кво толкова?”, така и не му става ясно защо се сополи тази на дясната седалка.
Псувните. Абсолютно цветущи. При разни проблеми, около 50% от думите са задължителни псувни. Така, е почти сигурно, че ще потръгне от раз.
Мъжът говори малко, само при необходимост и то ако не псува нещо и някой. Винаги се нервира на приказливите жени. Защитава мнението, че би трябвало да се затворят устите им, само с шамар.
Истинския мъж е факир пред скарата. Напълно възможно е да не може да си изпържи две елементарни яйца, но това кебапчета, кюфтета, паржоли и пр. няма равен на се*е си.
Телефонните разговори – кратки, ясни и точни. Това, обаче не може да го обясни на жена си, на която той плаща сметките.
Музикалните предпочитания. Моторхед, Менъуор, Джудас. Тези групи са истинските за него. Леми Килмистър истинския фронтмен. Онези, мръсни педали от кирливите си педалски бойз групи, стават само за свирки и за нищо друго. Принципно му се драйфа, като види някои от тях.
Казармата. Всеки истински мъж е изкарал казармата, срал в мизерните кенефи, давал е наряди, влизал е в ареста, напивал се е безобразно с другите войнници и се е сбивал с по-висшестоящ.
Не е лесно да си хАмериканец
ДЕЙСТВИТЕЛЕН РАЗГОВОР УЛОВЕН НА КАНАЛ ЧЕСТОТА 106 ОТ БРЕГОВАТА ОХРАНА МЕЖДУ АМЕРИКАНЦИ И РАДИОПРЕДАВАТЕЛ ОТ ГАЛИЦИЯ
Галиция (звуков фон)
Тук А-853, моля да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване. Движите се право към нас. Разстояние 25 морски мили.
Американци (звуков фон)
Препоръчваме вие да отклоните курса си с 15 градуса север, за да избегнете сблъскване.
Галиция (звуков фон)
Отказ! Повтаряме: отклонете курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване.
Американци (глас различен от първия)
Говори капитанът! Капитанът на кораб на Съединените Американски Щати. Настояваме: отклонете курса си с 15 градуса север, за да избегнете сблъскване!
Галиция
Отказ! Не смятаме, че тази алтернатива е подходяща. Следователно предлагаме да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване.
Американци (силно раздразнен глас)
Говори капитан Ричард Джеймс Хауърд, командващ самолетоносач USS LINCOLN от националната флота на Съединените Американски Щати, вторият по големина военен съд от американската флота! Ескортирани сме от 2 броненосеца, 6 ескадрени миненосеца, 6 крайцера, 4 подводници и други военни съдове в подкрепление. Движим се към водите на Персийския залив за провеждане на военни маневри в перспективата на евентуална офанзива срещу Ирак.
Ние не предлагаме, ние ви нареждаме да отклоните пътя си с 15 градуса север! В противен случай ще бъдем принудени да вземем съответните мерки, за да гарантираме сигурността на флотата и силата на коалицията.
Вие принадлежите към съюзническа страна, членка на НАТО и на коалицията, затова моля да се подчините незабавно и да напуснете нашата траектория!
Галиция
Говори Хуан Мануел Салас Алкантара. Ние сме двама. Ескортирани сме от нашето куче, от нашата манджа, от две бири и от едно канарче, което в момента спи.
Подкрепени сме от Радио Коруня и от канал 106 на Бреговата охрана. Ние не се движим наникъде, тъй като говорим от сушата. Намираме се във фар А-853, във Финистер, на брега на Галиция. И хабер си нямаме каква е нашата позиция съобразно класацията на испанските фарове. Можете да вземете всички мерки, които смятате за подходящи и ви оставяме скапаната грижа да гарантирате сигурността на вашата лай**на флота, която ще си размаже физиономията в скалите!
Затова настояваме отново и ви припомняме, че най-доброто, най-логичното и най-разумното, което можете да направите е да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете да се нахакате в каманяка!
Американци (любезно)
Прието. Благодаря...
Из военен учебник:
"С появата на първите летателни апарати се появи нуждата от тяхното унищожаване."
След пищната сватбена церемония лорд Джон със съпругата си пътува в открита карета към Лондонския си апартамент.
- Милорд, Вие истински джентълмен ли сте?
- Но, миледи! Вие ме обиждате! Ако не бяхте дама и още повече моя съпруга, то аз...
- В такъв случай, бихте ли ми дали честната си дума на истински джентълмен, че ако Ви разкрия една неприятна истина, Вие няма да ми се разсърдите?
- Давам Ви я, миледи!
- Милорд, Вашия най-добър приятел - полковник Хигинс, преди да замине за Индия, спа с мен и... татуира образа си върху лявата ми гърда...
Лордът преглъща и нищо не казва - дал е дума.
Продължават пътуването. Лордът дава вид, че нищо не се е случило.
- Милорд, бихте ли ми дали честната си дума на истински джентълмен, че ако Ви разкрия още една неприятна истина, Вие няма да ми се разсърдите ?
Лорд Джон се замислил: "По-лошо от това? Защо не!"
- Давам Ви я, миледи!
- Милорд, Вашия добър приятел майор Уолъс, преди да замине за Южна Африка, спа с мен и... татуира образа си върху дясната ми гърда...
Лордът гордо обръща глава на другата страна и след малко започва неудържимо да се смее.
- Милорд!
- Ха, ха, ха...
- Милорд, бихте ли ми обяснили какво толкова смешно има!
- Миледи, представих си, с какво удоволствие ще им смачкам физиономиите...