Двама дядовци седят на една пейка и си говорят:
- Наборе, помниш ли оня бром, дето ни го дадоха в казармата през 29-та?
- Е?
- Вече почна да ми действа!
- А-а-а! Пък аз, да ти се похваля, чак сега, като прехвърлих 90-те започна да ми действа биологичния часовник.
- Как бе?
- Ами в 5 точно пикая, в 6 сера, а в 7 се събуждам!

Добавен преди 10 години 0

- Зелено, бръснато и скача. Що е то?
- Войник на дискотека.

Добавен преди 10 години 3

В полицията чули че авто гумите се лепят много добре с презерватив. Пратили старшина Иванов да купи 1000 бр. и да иска фактура за тях. Влиза той в аптеката и казва:
- Ако обичате 1000 презерватива, и фактура за 5-то районно.
Коментарите от опашката:
Младо момиче:
- Ех, то полицията наистина се е променила...
Бабка зад нея:
- Да, преди ни биеха сега ще ни чукат.
Последния на опашката - един дядка:
- И пак ще има "наши" и "ваши".

Добавен преди 10 години 0

В казармата:
- Господин капитан, жена ти дойде при тебе!
- Редник Иванов, на кого говориш така! Ще кажеш "жена Ви дойде при Вас"!
- При нас идва вчера.

Добавен преди 10 години 1

За хора с прекалено високо самочувствие
(което трябва да бъде смачкано)

За направата на полето върху което Вие ще нанесете долуспоменатите думи са ви нужни молив (химикалка), линийка, милиметрова хартия, обикновена хартия, транспортир, калкулатор, астрономична карта, логаритмични таблици, няколко топлийки, много знания и търпение, кашон с цигари (ако не пушите - фъстъци или нещо друго с което да си успокоявате нервите), носна кърпичка и телескоп.

Първо изрежете от милиметровата хартия парче с дължина 46 см. и ширина - 68см. Удебелете с молив(химикалка) линиите на сантиметрите, които ще бъдат вашите полета. Запалете си цигара (или съответно-похапнете си фъстъци). С помощта на телескопа открийте най-ярката звезда отстояща в ляво на Меркурий. (Ако случайно сте в западната хемисфера - прехвърлете се в източната, тъй като вашите координати няма да бъдат верни). На отделен лист хартия маркирайте като точка тази звеза. Намерете третата звезда в ляво от Луната. Нанесете я на хартията като друга точка. Прекарайте права между двете звезди, като внимавате да не я изкривите (за целта използувайте линийка). От астрономичния календар вземете данните за звездите, които се намират между тях и ги нанесете на правата, като предварително изчислите с калкулатора тяхното местонахождение , като разстоянието между тях да бъде в мащаб, кратен на сантиметри (закръгляйте до третия знак след десетичната точка). Запалете цигара (или си похапнете фъстъци).

Разстоянията между звездите (в съответния мащаб ще Ви ориентират къде да поставите на предварително подготвената милиметрова хартия полетата, разделящи думите в кръстословицата една от друга . Попълнете тези квадратчета с черно.

За да намерите къде да нанесете цифрите индикиращи началото на думите, които би трябвало да нанесете в кръстословицата Вие трябва да нанесете отношението между масата на всяка звезда спрямо нейния диаметър, закръглена до най-близкото цяло число.

В първото квадратче на вече готовата кръстословица нанесете числото едно. Пребройте от него толкова квадратчета , колкото сочи първото отношение и нанесете числото две. Продължавайте докато намерите всички останали или докато Ви писне. Когато сте готови или Ви свършат цигарите (фъстъците) започнете с решаването. Приятни минути!

ВОДОРАВНО

1. Названието на четвъртия гръден прешлен на динозавъра Тиринозариус Рекс. (археолог.)
2. Обръщението “Мама ти, стара” на древноарменски. (шег.)
3. Напитка приготвяна от тигрови нокти, влакна от гърбица на камила, корени от хрян и слюнка (използувана за лекуване на хемороиди в начална фаза при някои берберски племена).
4. Бащиното име на известен сенегалски бактериологист.
5. Шумерски бог на финансовите катастрофи и обществените бани.
6. Не особено известен наш биатлонист от близкото минало, починал трагично при задавяне с кокоша кост на сватбата на братовчед си.
7. Финикийското название на гъбички на краката. (финик.)
8. Известен казахстански звероукротител, гостувал у нас с московски цирк през 1966 г.
9. Звездата отстояща на 432 541 светлинни години от лявата пета на “Малката мечка”
10. Известна пакистанска фирма за производство на лопатки за въглища, доминираща на средно-азиатския пазар в края на 19 век.
11. Ритуален танц от горното поречие на река Нигер, изпълняван от местните шамани при лечение на абсцес на горен молар.
12. Другото название на Hypnum Felicium. (бот.)
13. Малък паразит от семейството на бълхите, изчезнал преди около 154 459 години.
14. Названието под което плоските клещи са известни в някои планински райони на Перу. (арх.)
15. Известен наш статист участвувал при заснемането на около дузина телевизионни филми през 60те години. (включително и ролята на човек слизащ от файтон на гара в трети епизод от “На всеки километър”).
16. Улица в град Брамптън, Онтарио, Канада (пресечка на Терез Роуд).
17. Известен читалищен деец от град Пирдоп.
18. Американска пудра за перуки, произвеждана с голям успех по време на депресията.
19. Съкратеното название на албански институт, известен с провеждането на експерименти с медузи. (предимно неуспешни)
20. Името на втория съпруг на племенницата на индианския вожд Татанка-Йотанка.
21. Герой от оперетата “Инокентий и Агафия” на диригента на военния духов оркестър от град Казан - Панкретий Самуилович Голдман (1827-1903).
22. Обичаен възглас при уриниране на страдащи от гонорея (трипер).
23. Малка шапка с шарено дъно (обикновено с перо на върха), носена от младите троли в скандинавската митология.
24. Известен исландски преводач, превел от бенгалски на исландски поемата “Рамаяна”.
25. Чешки фармацевт, открил спрей за неутрализиране на сърбежа причиняван от тясно бельо.
26. Названието на ляв приток на река Лофа, в северна Нигерия. (написано отзад - напред).
27. Млад таджикски художник успешно участвувал на бианалето на младата съветска живопис в Москва през 1984 година.
28. Първият тракторист на Горна Волта.
29. Виден солист от Стокхолмския балет, известен с прочуственната си интерпретация на ролята на Санчо Панса в балета “Дон Кихот” и увлечението си по млади тайландски юноши.
30. Свиневъд-орденоносец през 1971 година , член на ТКЗС във Врачански окръг.
31. Инициалите на организацията на колекционерите на бирени капачки в Европа.
32. Вид гъста новозеландска туршия с много карфиол и бамя.
33. Марка за измерване вискозитета на течности в древна Ливия.
34. Бивш старшина от 4то Районно управление на МВР в София, известен сред колегите си като “Махмурлука”.
35. Второстепенен герой от роман на Флобер.
36. Виден прогонвач на вещици от Севилия, наричан” Фризьора” от Саванарола.
37. Брат - близнак на известното куче - космонавт Стрелка.
38. Буква от азбуката.
39. Името на хазайката на Барух Спиноза.
40. Италиански композитор от 17 век, майстор на кратки мадригали и спагети по наполетански.

ОТВЕСНО
1. Изобретателят на нокторезачката.
2. Родното село на физиотерапевта Кирил Арнаудов Велев.
3. Музикален инструмент, използуван също и като казан за готвене от някои пигмейски племена.
7. Неправилен персийски глагол. (трето лице, ед.ч.)
11. Популярна марка ножове за белене на картофи в Парагвай.
14. Гара в Никарагуа, близо до която през 1942 година дерайлира товарен влак с банани.
16. Предреволюционното име на фабрика за цимент в град Пенза, Русия, която при национализирането бе преименувана в “ФЗЦГПОрДТМ” (изгоряла при големия пожар през 1954).
20. Древноиндийска игра, която някои смятат, като прародител на “Не се сърди, човече”.
22. Дребен производител на гроздова ракия от русенския край.
25. Настоящият помощник на кмета в град Оруро, Боливия. (ако не се е пенсионирал вече)
29. Британски майор, присъствувал при подписването на Нанкинския договор между Велика Британия и Китай след приключването на прословутата Опиумна война (1839-42).
32. Известен крадец от Неврокопско в годините преди 9ти, успял след идването на власт на комунистите да се сдобие с титла “Активен борец срещу фашизма и капитализма”.
33. Популярен румънски шахматист, гостувал на шахматен турнир у нас през 1975 година в Банкя.
35. Една от тайните съставки на освежителната напитка “Кока-кола”.
36. Виетнамски ботаник починал наскоро от рак на простата жлеза.
38. Прякор на барабаниста на групата “От кол и въже”, репетираща в читалище “Петър Берон” в периода между 1969-1972 година.

Добавен преди 10 години 13

На някаква жена съпругът и отишъл в командировка.
Станало и скучно и се обадила на любовника си, той бил военен. За съжаление той имал дежурство.
Тогава позвънила на другия, но и той бил нещо възпрепятстван и така на другия и на другия и на последния, който бил полицай, но никой не можел да дойде. Жената се примирила и решила да си ляга.
В това време се позвънило и военния се появил, успял да намери кой да го смени за малко.
Тъкмо да започнат и се позвънило отново. Двамата се уплашили, че е съпруга и и военния се скрил на балкона.
Но това бил другия любовник. Но същата съдба последвала и с него и с третия и с полицая, защото накрая наистина си дошъл съпругът и.
Мъжете на балкона умували как да се спасят. Военния казал:
- Аз измислих, спасявам се! - и почукал на вратата.
Отворил му съпругът, военния извикал:
- Да е минавал от тук случайно един избягал войник?
Шокиран съпругът отговорил:
- Не, не никой не е минавал
Военния козирувайки се извинил и бързо излязъл.
В този момент полицая казал.
- Аз имам идея, ще ви спася!
Другите казали:
- Точно ти, един тъп полицай!
Полицая почукал на вратата и преди съпругът още да се е окопитил от появата на военния, полицая попитал:
- Да е минавал един преоблечен като военен?
- Да, да току що мина един:
Полицая се обърнал към балкона и извикал:
- Оперативната група след мен!

Добавен преди 10 години 1

В казармата в един малък град пристига санитарен инспектор и пита:
- Кажете ми какви мерки вземате във връзка с питейната вода?
- Първо я преваряваме.
- Отлично. А после?
- След това я филтрираме.
- Това ли е всичко?
- Не е. За да бъдем напълно спокойни, пием бира вместо вода.

Добавен преди 10 години 0

Иванчо и Пешо били големи приятели в казармата. След като се уволнили си обещали да не се забравят и след това. Пешовата жена била много сексапилна и Иванчо страшно му се искало да и го вкара още като я видял за пръв път. Решил да я има на всяка цена. След няколко месеца, той написал писмо до бойния си другар Пешо:
- Пешо, да не забравяме старата си дружба, ще те чакам на гости в събота. След това отишъл до града и пазарил една прос*итутка за събота през ноща, като й казал:
- През цялото време ще играеш роля на моя съпруга.
Прости*утката се съгласила на всичко при вида на банкнотите.
В съботата Пешо пристигнал на гости у Иван. Хапнали пийнали, разказвали си случките от казармата. Дошло време за лягане:
- Пешо - обърнал се Иванчо към другаря си - В нашто село има обичай, когато имаш скъп гост го пускаш през ноща да спи с домакинята, демек с жена ми.
Пешо веднага се съгласил. Вечерта изчукал мнимата жена на Иван без да подозира, че това е някава проститука.
Разделили ли се на другия ден. Пешо обещал в най-скоро време да покани Иванчо у тях.
Минало се месец, два от Пешо никаква вест. Притеснявал се той, че трябва да отвърне със същото гостоприемство. Иванчо не се сдържал и му написал писмо:
- Как можеш да забравиш нашата дружба, моето гостоприемство...
Пешо му отвърнал на писмото с покана. Иванчо с нетърпение отишъл до селото на Пешо. Яли, пили, веселили се... Дошло време за лягане. Пешо и дума не обелвал. Но Иванчо му намекнал, че му е пуснал жена си. Пешо навел глава и дал с половин уста съгласие. Напънал я Иванчо, а оная жена взела да пъшка от удоволствие. Пешо чувал стенанията й, потил се и мърморил:
- Да ви е*а и обичая аз, скъсаха гъза на жена ми.

Добавен преди 10 години 1

Дневник на българския нинджа

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

Ден 6. Почивахме.

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме пет метрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.

Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.

Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.

Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.

Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.

Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.

Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.

Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.
После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.

Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.

Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.

Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.

Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.

Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.

Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.

Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.

Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.

Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...

Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.

Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.

Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.
Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.

Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.

Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.

Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...

Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.

Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.

Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.

Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.

Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.

Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.

Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.

Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.

Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.

Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.

Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.

Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.

Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.
От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.

Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.

Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.
След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.

Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.

Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.

Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.
Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.

Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.

Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.

Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.

Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.
След него заминаваме на мироопазваща мисия.

В Пелменистан.

Добавен преди 10 години 5

Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил.
В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите.
Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали.
Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал:
- Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате...

Добавен преди 10 години 0

- Редник Петров!
- Аз!
- Вчера бяхте ли в отпуска?
- Тъй вярно, господин капитан!
- Ходихте ли в града?
- Тъй вярно, господин капитан!
- На гарата срещнахте ли прости*утката Мара?
- Тъй вярно, господин капитан!
- И игнорирахте ли я?
- Тъй вярно, господин капитан! Три пъти!

Добавен преди 10 години 0

Военни афоризми с непреходна стойност:
- Или ще престанете да пушите, или едно от двете!
- А ти да внимаваш! Аз понякога съм нормален, а понякога безпощаден!
- Атомната бомба винаги пада в епицентъра!
- Кучето е животно, покрито с козина за носене на служба.
- Защо псувате! После с тези ръце хляб ще ядете! - Всички отсъстващи да се строят в редица!
- Главата на войника е за да мисли, а мозъка - за да разсъждава!
- Не трябва да се чупи всичко - все на нещо трябва да се седи.
- Що за неравен квадрат си нарисувал? Ти да не си далтонист?
- Управлението на волана служи за завиване наляво, надясно и в други посоки.

Добавен преди 10 години 0

Старшината строява ротата.
- Проверка на обувките! Всички да си вдигнат левия крак!
Всички си вдигат краката. Някакъв новобранец се обърква и вдига дясната си обувка.
Старшината минава край строя и сащисан вижда една до друга лява и дясна обувка.
- Новобранци смотани! Казах ви - левия крак! Кой е вдигнал и двата?

Добавен преди 10 години 0

Старшината пита пред строя:
- Кой може да поправи радиостанцията на бронетранспортьора?
Очилат младеж се обажда:
- Г-н Старшина, станцията на радиолампи ли е или на транзистори?
Старшината
- За особено глупавите повтарям: на бронетранспортьора!

Добавен преди 10 години 0

Запалило се кметството. Точно когато на третия етаж имало заседание на кмета с шефовете на различните служби.
Изскочили те на прозореца, взели да викат за помощ.
Събрали се зяпачи, някой донесъл голямо одеало. Опънали одеалото и се развикали:
- Скачайте!
Първи скочил кметът, а гадните му съграждани - дръп - дръпнали одеалото и кметът - пляс на тротоара.
А хората пак викат:
- Следващият!
Показал се шефът на социалната служба.
- Да не дръпнете одеалото!
- Няма! Скачай!
Скочил той, а гадните зяпачи - хоп - пак дръпнали одеалото.
Застанал тогава на прозореца шефът на полицията.
- Скачай, полковник, тебе ще те държим! - заобещавали отдолу.
Полковникът обаче не се вързал на стария номер.
- Я внимавай! Разстели одеалото на тротоара! Три крачки назад, ходом марш!

Добавен преди 10 години 1