Вицове за ядене
В тази категория има 546 вица, разпределени в 37 под-страници.
Папата отишъл в рая. Влязъл вътре рано сутринта. И към обяд се обърнал към свети Петър:
- Извинявай, може ли нещо за ядене?
Райският ключар му отговорил:
- Разбира се! Тъкмо ще хапнем заедно!
И извадил два пастета.
Надвечер, главата на римокатолическата църква се обадил:
- Нещо, отново съм гладен! Може ли пак нещо за ядене?
Другият кимнал и извадил две консерви копърка.
Папата се прокашлял и подхванал внимателно:
- Виж сега... Аз не, че съм капризен, но все пак - нещо ми направи впечатление. Нали от ада ни дели една прозрачна преграда. Та, забелязах, че на обяд - грешниците ядоха супа топчета, мусака и крем карамел. А за вечеря - менюто им беше пълнени чушки, лозови сарми и грис халва! А ние - защо караме само на суха храна?
Свети Петър въздъхнал:
- Какво да ти кажа, чадо... Не ми се готви - само за двама души!
- Докторе, тия хапчета за отслабване, дето ми ги предписахте не ми помагат.
- Ама как така. Вие по колко пиете на ден?
- По осем.
- Аз ви казах по три.
- Неее, казахте ми по едно преди ядене.
Клиент в ресторант:
- Сервитьор, това наистина не става за ядене!
Сервитьор:
- Но, тогава защо го поръчахте?
Семеен скандал:
- Значи така мъжо. Можеш цял живот да пиеш едно и също уиски, а не можеш 2 дни да ядеш едно и също ядене.
Снежанка вървяла през гората и не щеш ли видяла спретната къщурка на която комина и пушел. Влязла и кво да види на масата - ядене, пиене, скъпи цигари и хапнала от тук от там... пийнала уиски... опънала една цигара и легнала в най-малкото легло!
Върнали се седемте джуджета и веднага разбрали че някой е идвал:
- Някой ни е ял от храната... пил ни е от питието... цигари е пушил.
Най-малкия видял че Снежанка спи в неговото легло и казал:
- Тъй... било квото било... ай да си лягаме!
Бездомник проси на улицата. Минава мъж с добър външен вид. Просякът:
- Дайте ми малко пари за храна, моля!
Мъжът вади от портфейла си банкнота от двадесет евро.
- Ако ти дам тези пари, няма ли да отидеш и да си купиш алкохол?
- О, не! Кълна се, не. Спрях да пия преди години.
- ОК! И няма да отидеш при прост*тутка?
- Не, не искам да хвана някаква болест. Трябват ми само пари за ядене.
- Отлично! А няма ли да ти се прииска да отидеш на футболен мач?
- Ами не! Защо да ходя да гледам мач, когато нямам нищо за ядене?
Мъжът прибира парите.
- Слушай! Вместо да ти дам тези пари, ще те поканя на вечеря у дома.
Бездомникът, много развълнуван:
- Не мога да се появя с това облекло в къщата Ви. Дрехите ми са отвратителни и смърдя от десет метра. Наистина не мога да причиня това на съпругата Ви!
- Точно това е супер! Искам да покажа на съпругата си как изглежда човек, който се е отказал от футбола, алкохола и жените.
Влюбена двойка влизат в един ресторант, сядат на една маса и мислят кво да си поръчат, гледат менюто а момчето казва:
- Иване... моля недей да почваш с пиенето! Аз отивам в тоалетната, а ти поръчай нещо за ядене... моля те!
След пет минути се връща и гледа на масата две шопски салати:
- Кво е това?
- Ами за ядене!
- Ами то сега с тия салати...!
- Не искаше нищо за пиене нали?
- Ами... де да знам!
- Ай сега пий фанта, а аз голяма ракия!
- Скъпи, иди в магазина и купи яйца!
- Аз имам две яйца. Стигат ли?
- Те стават ли за ядене?
- Не, но стават за близане!
- Чудесно! Утре си ги оближи на закуска...
Отишла една жена в службата на мъжа си и попитала прекия му началник нейният изобщо работи ли нещо.
- Да, много добре си работи човекът, защо?
- Ами защото като ме подхване вечерта - с*ксссс... два-три пъти. Сутрин - още веднъж вместо добрутро. Към 10 ч. идва, праска и бяга. На обяд, вместо да яде - прескача до къщи и пак. Следобед - също. И това - всеки ден! Седем дни в седмицата, 365 дни в годината...
- Ами, дай Боже всекиму!
- Позасмял се началникът - какво искате всъщност?
- Дайте му повече работа, натоварете го така, че да се умори малко! Къщата ми в прах потъна, децата скъсани ходят, нямам време да сготвя...
- Аха, ще помогнем - съобразил човекът.
На другия ден жената ошетала къщата, изпрала, изгладила, позакърпила това-онова. В 10 ч. нейният не се прибрал, както обикновено, което и дало възможност да отиде на фризьор, козметик и епилация. На обяд мъжът не се появил и тя сготвила любимото му ядене. Следобедът отминал без обичайното бързо. Госпожата опнала чисто нова, бяла ленена покривка на масата, наредила я, запалила свещи. Настанала вечер, децата били приспани и подновената женица трепетно очаквала своя съпруг, за да се поглези като хората и тя веднъж.
Малко преди полунощ чула ключа в бравата и усмихнато посрещнала видимо изморения си спътник в живота с покана да сподели прекрасната вечеря.
- Немам време, е*ем и легам!
"След всяко ядене ставаш все по-самотен."
Стара канибалска поговорка
Стои си един студент на плажа в горещ юлски ден, но става и тръгва кьм морето, спира залита и припада. Околните веднага го поливат с вода и един се привиква:
- Донесете още вода, бързо!
Студента идва на себе си и с последни сили:
- И нещо за ядене... нещо за ядене...!
Двама приятели се "напушили", ама яко. Единият отишъл да купи нещо за ядене, връща се и чука на вратата:
- Кой е? - чува се глас отвътре.
- Аз! - отговаря приятелят.
- Как, така "Аз"?!...
Седял си един старец у дома и мислел. Било ден преди Коледа, а той нямал нито лев с който да купи нещо свястно за ядене да посрещне празника. Мислил, мислил и решил да прати писмо до Дядо Коледа. Взел лист и молив и написал: "Скъпи Дядо Коледа, аз съм български пенсионер. Утре е велик празник, а нямам никакви парички да го посрещна като човек. Моля те, прати ми стотина лева ако съм заслужил!" Сложил старецът писмото в плик и написал адреса си на него. Вързал го на един балон и го пуснал през прозореца. Литнал балона над града, а стареца седнал и зачакал с надежда. През две пресечки, на улицата била паркирала патрулка. До нея двама полицаи пиели кафе и разговаряли. Единият видял балона и писмото под него и казал:
- Колега, кво става тука бе? Балон, писмо, нещо намирисва на престъпление.
- Ами дай да проверим! - казал другия полицай. Той извадил пистолета си и прострелял балона. Извадил писмото от плика и го прочел на глас. Натъжили се момчетата. Бащите им били същите пенсионери като този човек и текста ги жегнал в сърцата. Помислили малко и единият казал:
- Колега, дай да му сложим на тоя човек 100 кинта в един плик и да ги занесем на адреса. Ще кажем, че Дядо Коледа му ги праща.
- Добра идея колега. Почнали да ровят в джобовете си, но събрали общо 80 лева. Зачудили се какво да правят, но единия казал:
- Е, колега те и 80 ще са му от полза. Той тъй и тъй няма хич.
- Ами пък и ти си прав. Колкото толкова. Сложили момчетата парите в плик и отишли на адреса. Позвънили на вратата, но стареца погледнал през шпионката, уплашил се от униформените и не отворил. Те почакали малко, пъхнали плика с парите под врата и си тръгнали доволни, че са помогнали на човек в нужда. Излезли полицаите навън, качили се в колата и се върнали на старото си място. След 15-20 минути единият видял пак да лети балон с писмо.
- Абе какво става днес, бе колега? На някой пак ли му трябват пари за Коледа? Извадил пищова си полицая и пак прострелял балона. Извадил писмото и двамата с колегата прочели текста: "Скъпи Дядо Коледа, благодаря ти, че изпълни молбата ми! Моля те само, следващия път ако ми пращаш пари да ги пратиш с пощенски запис, щото ченгетата дето ми ги донесоха са си щипнали 20 кинта рушвет.
Оптимистът и песимистът се изгубили в пустинята. За щастие се били запасили с доста вода. Но храната им била твърде малко. След като свършили всичките си припаси - започнал да ги мъчи ужасен глад. Оптимистът предложил:
- Виж какво... Аз ще обиколя наоколо да видя има ли нещо подходящо за хапване! А пък ти - стой тук и си пази силите!
Речено-сторено! След два-три часа,привърженикът на позитивното мислене се върнал и обявил:
- Имам две новини: добра и лоша! С коя от двете да започна?
Другият отговорил:
- Кажи първо лошата!
Завърналият се от обиколката съобщил:
- Ами,за ядене има само камилски л*йна!
Песимистът се хванал за главата:
- Ужас! Каква тогава е добрата новина?
Оптимистът се захилил широко:
- Камилските л*йна са страшно много!
Един беден сицилиански младеж решил да постъпи в мафията. Напуснал родното си градче и заминал за столицата на Сицилия - Палермо.
Там се срещнал с един от " бригадирите" на престъпната организация:
- Синьоре, бих искал да вляза в редовете на мафията!
Онзи го погледнал учудено:
- Мафия ли? Какво е това? Да не би да е нещо за ядене? Ха-ха-ха!
Нашият герой не се отказвал лесно. И решил да отнесе въпроса на по-високо ниво!
Открил къде живее местния " консилиере"(съветник) и му казал:
- Имам желание да стана член на мафията!
Другият се облещил насреща му:
- Мафия ли?! Какво е това? За пръв път чувам тази дума!
Амбициозният младеж решил да преследва мечтата си до края! И си уредил среща лично с КАПО ДИ ТУТИ КАПИ! Поклонил му се до земята, целунал му ръка и рекъл почтително:
- Дон Салваторе, аз безкрайно Ви уважавам! Готов съм да умра за Вас! Моля Ви на колене: приемете ме в мафията!
Кръстникът се усмихнал благо и измъркал с кадифен глас:
- Някой те е излъгал, млади приятелю! Аз съм почтен бизнесмен! И никога не съм се занимавал с престъпна дейност!
Сломен и отчаян, младежът се върнал в родното си градче.
Там веднага го заобиколили местните големци. И го попитали нетърпеливо:
- Е?! Какво стана? Разправяй, де! Приеха ли те в мафията?
Момъкът махнал вяло с ръка:
- Ами, глупости! Оказа се, че такова нещо - изобщо не съществува!
Всички се спогледали многозначително. И си зашепнали един на друг със страхопочитание:
- Яснооо... ПРИЕЛИ СА ГО!!!