Вицове за ядене
В тази категория има 549 вица, разпределени в 37 под-страници.
Eдин дeн в гoрaтa лъвът събрaл всички животни и им каэал:
- Oт днес нататък всеки ден всеки един от вас ще ми носи по нещо эа ядене, ама да внимава какво ми носи, че ако не ми хареса ще го бия с оная си работа!!!!!!
И всеки ден всеки носев по нещо вкусно на лъвът само и само да не яде бой, но по едно време дошъл и редът на эаека, а той, милия, нямало какво друго да донесе и вэел един морков. Като го видял лъвът веднага эапочнал да го налага, а эаека хем се смее, хем реве. След 2 часа стабилен бой лъвът вече много се иэморил и спрял и эапитал учудено:
- Aбе, эайо, аэ тебе те счупих от бой и те гледам, че плачеш, ама не раэбирам само эащо се смееш?!
- Aми,эащото таралежа чака эад мен с едха круша....
- Разликата между мъжката и женската студентска стая?
- В женската студентска стая мият чиниите след ядене, а мъжката преди.
Исус Христос закъснял за тайната вечеря. Влиза той с един час закъснение и какво да види... ядене, пиене, жени... всички се веселят, страшен купон се вихри. Пита той какво става, но никой не му обръща внимание... всички пият, ядат, задяват девойките... Седнал по едно време до Петър и го побутнал:
- Абе Петре, отде толкоз пари за такъв купон?
Петър:
- Абе Юда продал нещо си...!!!
Тъщата се опитва да научи кучето да стои на задните си крака. Зетът забелязва:
- Така нищо няма да стане. Трябва с нещо за ядене...
- Не е необходимо - отговаря тъщата. - В началото и с тебе не ставаше... Главното е търпение и постоянство.
Умрял един студент и отишъл в ада. Дяволът го попитал:
- Е, студентче. В кой ад искаш - в студентския или в обикновения?
- По-добре в обикновения...
Отишъл студентът в обикновения ад и общо взето останал доволен - ядене, пиене, цигари, жени. Само всяка вечер в 21 часа идвал дяволът и му забивал по един гвоздей в задника. Търпял студентът две-три седмици и поискал да го преместят в студентския ад. Там се оказало същото-ядене, пиене, цигари, жени. Само дяволът вече не идвал вечер да му забива пирони. Минали така няколко месеца. Една вечер изведнъж при студента дошъл дявола с кофа пълна с пирони и казал:
- Е, студентче! Дойде сесията!
- Знаете ли защо на една циганска сватба има толкова много ядене?
- За да не кацат мухи по булката!
Дневник на един Студент
6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.
12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.
20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.
28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.
2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.
10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.
11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.
12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.
13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.
14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.
16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.
17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...
20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.
27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).
6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.
8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.
9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.
12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.
15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?
19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...
1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.
5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.
9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.
14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.
17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.
19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".
29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.
3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!
5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.
- Добре сте си вие, женените! - въздъхна ергенът, - Домашен уют, сготвено ядене на масата, любимата жена те чака да се прибереш... Я виж, а у вас още даже свети!
- По дяволите... Хайде да се върнем за още малко в кръчмата.
Кокоши грип:
да продължа да консумирам пилешко... и ще пия домашно червено вино и скоросмъртница.
ако умра ил загина
ке останат спомени...
------
А тъщата неще да гледа кокошки моля ти се, но дано си купи ефтинки са. Три за левче са вече
------
Ал. Македонски също бил умрял от птичи грип. Само че Плутарх съобщава за цели ята, които са падали от небето, а не за 2-3 кокошки, обърнали краката в нечий двор
------
- И ся, ако некоя фъркато те нацвъка, докато прелита от Азия към Европа, начи, одма си фанал грипа.
- Някой казваше, че ако пиле в полет те нацвъка било за щастие и за късмет
- Не те е цвъкал гларус сигурно. Баси късмета - няма изпиране
------
Много лесна е профилактиката - достатъчно е да се четат "правата на човека" три пъти на ден преди ядене и да се направят не три, ами девет американски бази у нас.
------
На улицата:
- Има една друга далече по-опасна епидемия и тя вече яко ни е бастисала в България. Така че преди да измрем от птичи грип, ще изпукаме от болестта ЛУДО ГОВЕДО. Светът е в паника, защото вече е научил, че в София са регистрирани над 200 случая на болестта - в един обор, върху който е написано с големи букви: "Съединението прави далаверата!"
- От тая болест съм ти казвал и друг път, че има много изходи - Калотна, Кулата, Капитан Андреево, Дунав мост... В която и посока да се обърнеш има поне по един.
Двама приятели си говорели:
- Абе, в къщи има много хлебарки. Всичко опитах, слагах отрова, пръсках ги, нищо не помага.
- Пробвай да отидеш във всеки ъгъл на жилището ти и размахвайки ръце викай "Няма нищо за ядене! Няма нищо за ядене!" - при мен помогна.
Прибрал се човекът, изпълнил заръката на познатия си и доволен си легнал. По едно време докато спял, усетил че някой му дърпа одеалото. Събудил се и тих гласец долетял до неговите уши:
- Хазяин! Донесохме ти ядене!
Как биха разказали приказката за Червената шапчица
Анонимен тинейджър:
Абе, копеле, к'во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня'кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:
-Абе, ти къде си тръгнала ма?
А оная му вика:
-Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк'во ядене.
А вълкът:
-Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.
-Шъ й пратя, ако не взема да забравя.
И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: "Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к'во да права с оная пичка".
И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:
-Къв си ти, бе?
А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:
-Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!
Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа дъртаци. Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извр*тен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.
-Влизай-вика оня.
И к'во гледа-оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време пичката пита изрода:
-Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?
А вълка не се сдържал и й вика:
-За да тъ изям, твойта мама!
И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк'во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица. Та затова ти разправям за Зуза и лапането на вълка.
Майор Петковски от мотострелковия полк в Елхово:
Майката на Червената шапчица й възложила задача да проникне в тила на вълка нанасяки му изпреварващо доставяне на продоволствие и запасни части и прибори на бабата на редник Червена шапчица. Червената шапчица се отправя към изпълнение на задачата, когато бива засечена от визуално наблюдателен и оповестителен пост на вълка. След кратка размяна на шифровани съобщения вълкът успява да узнае възложената задача на Червената шапчица. Той предприема ответни действия изразени в ускорено придвижване към кота 322-домът на бабата. В резултат бабата е поставена в обкръжение и принудена да се предаде. Вълкът изконсумирва бабата и използва униформата й като камуфлаж, за да привлече в близост до разположените около кота 322 огневи точки с цел да порази и/или унищожи Червената шапчица. В това време ударното съединение на Червената шапчица, неподозиращо замаскиралия се противник, се доближава на пределно близка дистанция до него. Червената шапчица се опитва да се свърже с него и започва размяната на позивни, през което време тя е нападната изненадващо и унищожена. Загубите вече възлизат на баба-един брой и Червена шапчица-един брой и двете използвани като тилово осигуряване на продоволствени ресурси (изконсумирани).
Но по липсата на съобщения намиращата се наблизо войскова еденица Ловец предприема операция, наречена с кодовото име "Разпори и извади", чиито цели са:
Първо:Унищожаване на вражеското съединение "Вълк";
Второ:Спасяване на подразделенията "Баба" и "Червена шапчица";
Ловец е подкрепена с допълнително доставени двеста и десет милиметрови гаубици, както и от специализирана рота за рязане и пробождане. Операцията е успешна, главно поради занижената бдителност и бойна подготовка на вълка. И двете цели са изпълнени с минимални загуби.
За проявена небрежност по време на изпълнение на бойна задача бабата и Червената шапчица са наказани съответно с по пет и десет денонощия арест.
Каруцар
Е*а да го оба, оная майката вика на Червената капа да въри да носи на баба си качамак със зеле у горътъ, у къщата й. Каскета тръгнал да го оба, ама го срещнал вълка и му кай дека е тръгнала. Оная му вика, че е тръгнала къде баба си, нал й е унука, и й носи качамак със зеле, да го е*ъ у гъзъ. Тогава вълка, да го е*а в детето, тръгнал по прекото, стигнал пръв и зел да лопа на портата. Пъкнала бабата и оня я изел, де*а тая женка парлазирана. Е*а й се мамата, начи. Тогава вълка зел дрехите на дъртата и ги навлекъл и се завил у леглото й. Тогава иде Червената капа, де*а нейната пичка тясна, влезла у дома и гледа баба си с ей такива очи, ей такива уши, бе е*ала си е майката. И почва да я пита, де*а нейната мама проста, що има такива очи, що има такива уши, бе пита я, сякаш си нема друга работа, да й го тура отзаде, мама й де*а. И вълка по едн време зел, че я изел. Та като се наял зел, че заспал и по едно време дошъл авджията и му е*ал мамата с бриникето. После зел че му разпорил тумбака и оттам пъкнали Червената капа и бабата, да й го тура у устата.
Програмист
Още докато е под DOS юсера "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.
Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдавана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.
Филмов критик
Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано е един екзотичен за повечето зрители район-гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж-Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, тя е носител на редица черти от общочовешки характер. Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Том Круз). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие. Въпреки че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, на него се кръстосват редица злободневни теми-като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа. Един от основните негативни персонажи-Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване-за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала-доброто и злото, тъмната и светла половина на човешката душа.
Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои за само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излятия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма-изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на този персонаж, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой.
И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън
Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.
Рокясал младеж
Значи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Крейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:
-Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!
Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:
-Брус Дикинсън го духа на негри!
Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.
В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:
-Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?
-Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена-отвърнал Улфа.
-Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?
-Щото съм метълка, ма!-пак отвърнал Вълка.
-Ми що са ти такива големи кубинките ма?
-Ми щото да ритам разни дискари като теб ма! Hell awaits!-отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.
Като я изял рекъл:
-Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само "Арда". Пфу!
Вълка бръкнал в хладилника и тал намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к'ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.
На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.
Как да свалим чужденка...(забранено за непълнолетни)
1. The size dasn't meter, или в превод "Размерът ми няма и метър". След като по този начин сте пробили леда между вас (а с този размер можете да пробиете всичко) е време да я подготвите за предстоящия екшън с палавата фраза
2. I am too poor for you - демек "Приготвил съм един топор за теб". Ако Ви се стори, че е изплашена, или вземе, че извика нещо от сорта SOS ("ес о ес") не се притеснявайте. Тя всъщност Ви казва, че предпочита позата "задник о задник".
За да не ставаме прекалено вулгарни ще пропуснем буквалния превод на идиома "Put key on", като го заменим със звучното българско словосъчетание "Приготви си там к'вото требва" (следва хитро намигване). След като се хвърлите в морето на любовта най-вероятно ще се изправите пред два варианта:
Вариант А: попадате на девствена полупияна девойка. Просто й кажете :Smell like a teen spirit" - миришеш ми на спирт, о, тинейджърко!
Вариант Б: попадате на нимфоманка, дето не Ви оставя да отдъхнете. Просто й кажете:
3. No more cure for you - "няма повече к*р за теб", или използвайте по-галантното
4. The pen is out, което литературните критици превеждат като "Пенисът е вън". Ако срещнете каквито и да са затруднения от езиков характер, които не са описани по-горе, просто знайте, че имате проблеми с оралната любов.
5. Много често, по време на с*кс със англоговорящ чужденец или чужденка, може да ви се наложи да помолите партньора да не свършва още. За целта е най-добре да използвате израза "Don't you cry", т.е. "Не достигай до край"
6. След с*кс задоволената дама с благодарност в очите ще промълви нещо от сорта на "Thank you", но вие, като истински мъж трябва да й отговорите, че не очаквате благодарности. Използвайте израза "Expect no mercy"", демек "Не очаквам да ми кажеш мерси".
7. Много досадно е, докато сте застанали в известната от китайската любовна техника поза "Тигър нагъва жерав", или нейният грузински етимологичен еквивалент "Изотзадзе", по български казано "Задна прашка", девойката да заметне главица през рамо и да ви дудне на неразбираем за вас език нежности. В този момент трябва учтиво да я помолите да млъкне. Просто й кажете "Why don't you try!", т.е. "Защо не си затраеш!"
8. Ако искате деликатно да предупредите нищо неподозиращата девойка, че се гласите за ан*лни изненади, е хубаво да я подготвите, като й пуснете предразполагаща музика.
Подходящ за това е албумът на Рони Джеймс Дио "The last in the line", който музикалните критици в България превеждат като "Последния в лайната"
9. Ако изпаднете в ситуация, когато девойката въпреки титаничните си усилия не може да ви накара да свършите и вземе, че изпадне в депресия и започне неистово да плаче, трябва да и обясните, че за вас оргазмът не е най-важното нещо.
Кажете нещо небрежно от сорта на "Карай да върви", което на английски звучи като "Drive To Go"
Любовта, както всички вече знаем, има три измерения: ан*лно, ва*инално и орално.
Естествено, при любовта между мъже едно от измеренията се губи и се получава едно някак си плоско изживяване. В титаническите си опити да заменят липсващия "трети елемент" гейчетата са постигали удивителна изобретателност - в действителност поради един такъв опит е възникнал и популярният израз "Да те е*а в ушите". За нещастие редовното практикуване на този вид любов води до оглушаване, а в редица случаи и до оглупяване, защото ако ви се случи да ви тръскат главата със интензитет на разгонено канго, уверявам ви, след това светът никога няма да изглежда същият..
Та по какво можем да познаем, че сме узрели за любовта? Еми по сутрешната к*родървица, разбира се. Когато Ви се случи да се събудите рано сутрин и нещо Ви тресне по физиономията - готови сте, узрели. Естествено, не бива да се отчайвате, ако не ви достига до физиономията, дори трябва да отбележа, че е по-вероятно да го усетите като гъдел на пъпа, но големината не бива да ви притеснява, защото вече съм имал щастието да цитирам баба, която обичаше да казва "Размерът няма значение, стига да е голям", а дядо само тихичко се оплакваше, че вече не иска да си го мери тридесет сантиметра, защото го боли като го свива на две.
Борбата за мъже е сериозна и опасна работа, а и завършва със съмнителен успех, имайки предвид дядо ти" - казваше навремето баба. И си беше права... Но ако все пак сте решили да проведете тази борба, ето и няколко основни съвета по отношение на тактиката и стратегията:
1. Основната цел при борбата с мъж е да го свалите. Предвид факта, че вероятно той е по-висок и по-едър, е наложително да го изненадате в гръб и смело и безотговорно да го халосате с нещо по главата - за препоръчване е с ваза или саксия с цветя, за да може избранникът ви да разбрере отма, че сте романтичка по душа.
2. Фактът, че сте единодушно избирана два лета подред за ан*лна кралица на к*рортен комплекс Мадан е от решаващо значение за да спечелите сърцето на любимия. Реплики от сорта на "Да купя ли едно пакетче масло и за ядене?", "Защо режеш тази краставица - да не ти приличам на касичка?" могат да свършат чудеса.
Необходимо допълнително оръжие е поставянето на акумулатор в спалнята. Когато Ви попита учуден защо това е тук, отговяряте му небрежно, че батериите на вибратора са удивително нетрайни, когато него го няма.
3. Любимото Ви хоби трябва да бъде смучене на банан или лизане на сладолед. За проява на по-висок стандарт може да карате "рено" на лизинг, като по време на шофирането минавате през възможно най-голям брой дупки по пътя с аргумента, че малко друсане не Ви плаши и палаво го щипвате по бузката, като рязко завъртате ръката на 180%, докато му потекат сълзи от очите. После заявявате, че няма нищо по-мило за Вас от гледката на разплакан мъж със зачервени бузки, леко подрусващ се на предната седалка.
4. Повечето мъже ги е страх от отговорности - разбирайте брак и деца. Затова казвате, че единствения начин да забременеете е като си направите операция за свързване на хранопровода и матката.
5. Ако сте в компания и ви предложат алкохол трябва да го грабнете с отривисто движение и да пиете на екс от бутилката. Когато той изкрещи "Внимавай! Тази водка е 42 градуса!", трябва през смях да отговорите "Когато гълтам винаги се разгорещявам", а ако ви предложат цигара, отговорете, че такива малки неща не слагате в уста.
6. Мъжете обичат да бъдат хвалени. Реплики от порядъка на "По-голям ти е от моя" вършат работа, при положение, че искате деликатно да му намекете, че сте травестит. Ако сте си баш жена можете да симулирате откачане на долната челюст по време на орален с*кс. Изречение като "Всеки път щом се съблечеш, ми напомняш на Титаник" може да има обратен ефект - възможно е да реши, че става въпрос за потъването, а не за големината.
7. Ако сте блондинка висока 175см, с гръдна обиколка 100см и талия 60 см горните съвети няма да са ви нужни.
Казват, че главните признаци на стреса са:
- много ядене
- много пиене
- много пушене
- бързо шофиране
- да се правят неочаквани покупки
Хм... не знам, как е при другите, но това за мен представлява идеалния ден.
Човек отива да живее в рядко населен район. След известно време най-близкият му съсед, живеещ на десетина километра разстояние му идва на гости. Запознават се и госта казва:
- Идната седмица организирам парти и бих искал да те поканя!
- Чудесно! С най-голямо удоволствие ще дойда! - отвръща поканеният.
- Да знаеш, че може да стане голямо пиене и ядене! - предупреждава комшията
- Няма проблеми! Ще се справим.
- Може и голямо еб*не да стане!
- Прекрасно!
- Накрая може и да се посбием малко.
- Е, случват се и такива работи. Нормално е. А да те питам кои ще бъдем на това твое парти?
- Как кои? Аз и ти, разбира се!
Мъж казва на жена си:
- Знаеш ли, скъпа, поканих приятеля ми Ники на вечеря с нас.
- Ти си откачил! Къщата ни е потънала в мръсотия, детето - сополиво, вкъщи няма нищо за ядене, аз имам пране - а той кани...! Мъжът:
- Именно, нека да види. Той ми е най-добрият приятел, а напоследък почна много често да говори за женитба...