Вицове за заплати
В тази категория има 1530 вица, разпределени в 102 под-страници.
Разговор между бизнесмени:
- Аз на моите работници не съм им плащал заплати от 6 месеца и пак идват на работа!
Другият…
– Ми що не им вземеш пари за вход?
При дежурния полицай нахълтва жена:
- Моля Ви намерете мъжа ми! Изчезна!
- Кога забелязахте, че го няма, госпожо?
- Преди една седмица.
- А защо чак сега го търсите?
- Защото днес получава заплата!
Чук чук.
- Кой е?
- Заплатата!
- Ау, много ми е приятно! Oт кога те чакам… Влез, настанявай се! Кафенце, ще пиеш ли?
- Аааа, не… аз само за малко…
Редник се явява пред ротния си командир без пушката си и заявява, че я е загубил.
След като му разяснява колко е сериозно провинението, тъй като пушката е държавна собственост, офицерът казва, че стойността на оръжието ще бъде удържана от заплатата на войника.
- Ако това е обичайната практика, вече разбирам защо капитанът потъва винаги с кораба си! - въздиша редникът.
Отива един човек да търси работа във ферма.
- Искам 1000 лева заплата!
- Чакай, бе! Хората тука взимат по 50-60 лева, а ти 1000?! Че какво
повече знаеш?
- Ами… Разбирам езика на животните.
- Добре. Я ела тука.
Завел го шефа при свинете. Животните изгрухтели.
- Аха. Шефе, казаха, че са се опрасили с 5 прасенца, а вие и кмета сте писали 3, две сте си ги поделили!
- Сакън! Тихо! Добре, добре! Разбрал си някакси. Ама я ела при кравата!
Кравата измучала.
- Да, шефе. Ами тя каза, че дава по 10 литра на ден, а вие с кмета
пишете 5, другите си ги вземате!
- Добре! Добре! Тихо! Нает си! 1000 лева! 2000 лева! Само мълчи!
Отиват те да уредят договора, минават покрай овцете и те изблейват.
Шефа бързо казва:
- Не ги слушай, не ги слушай! С кмета бяхме пияни!
Новобранец постъпва на работа като полицай.
На третия месец го вика началника:
- Абе, ти защо не си ходил в касата за заплата досега?
- Ама то и заплата ли имало? А аз си мислех - на ти униформата и оправяй се сам!
- Каква е разликата между коте и маце?
- Котето те драска целия, но мацето може да ти одраска и цяла заплата.
Между приятелки:
- Ще ми заемеш ли пари?
- Колко?
- Ами, 500.
- Нали вчера взе заплата! Къде я дяна?
- Разбираш ли, видях на разпродажба страхотни червени обувки, купих ги. След това се сетих, че няма с какво да ги нося. Трябваше да взема чантичка и ръкавици.
- Ясна си ми - похарчила си заплатата и сега се чудиш как да доживееш до аванс!
- Как да го кажа… Майната му на аванса, не ми стигат за шалче…
Изречения, които никога, ама никога не са изричани:
1.Тази щангистка е супер секси.
2.Нямам търпение да отидем отново в Чирпан.
3.Завърших антропология и сега съм машина за пари.
4.Ние загубихме изборите
5.Оскарът за най-добра мъжка роля отива при… Леонардо Ди Каприо.
6.Костов не е виновен!
7.Този, детo ме засече на улицата да е жив и здрав.
8.На партито само Иван Славков не пи!
9.Много съм щастлив, че ми намалихте заплатата.
10.Така като гледам имам твърде малко работа.
11.Toва бирено шкембе ти стои супер добре.
12. Моля те, никога не си разделяй веждата на две.
13.Тези бели хавлиени чорапи с две преплетени тенис ракети и сандали, адски ме възбуждат!
14.Много месо в този кренвирш, бе!
15.Божинов вкара хеттрик!
Кандидат за общ работник.
Шефът:
- Какви претенции имате?
Кандидатът:
- 3000 лв. заплата и спазване на кодекса на труда.
- Ще ви дам 10 000 лв, секретарка и автомобил.
- Вие се шегувате!
- Вие започнахте пръв!
Заплатата на инж. Петров влезе в Книгата на Гинес. Там той я крие от жена си.
Млад бизнесмен закарва малкото си момченце на детска градина. Времето е променливо, ту грее слънце, ту завалява дъжд.
Детенцето пита:
- Тате, защо времето ту се смее, ту плаче?
Бащата изнервен от платените сметки, заплати, задължения и недостига на време бързо му отговаря:
- Защото сега момчето ми, са се събрали дяволите при него и му казват, че ще вземат майка му и времето плаче, а после му казват, че ще вземат баща му и то се смее, защото те не знаят кой е баща му.
Детенцето: - Ама тате, коя е майката на времето?
Таткото: - Майката на времето е природата.
Детенцето: - А кой е баща му?
Бащата: - Ами сигурно е бизнесът, защото колкото повече работа имаш, толкова повече времето се подмладява, става мъничко и за нищо не стига.
Детето: - А на бизнеса тате, кой е бащата?
Таткото: - Ще да е някое правителство татковото, защото по всяко време му е...е майката!
- Здравей скъпи, как се чувстваш днес?
- Супер! Увеличиха ми заплатата, настроението ми е "на шест"! Хубав слънчев ден е и никой не може да ми развали настроението днес.
- Аз съм бременна!
- Поздравления! Аз пък съм стерилен!
Както се казва - разстоянието Париж-Дакар, е нищо, виж разстоянието аванс - заплата, това е изпитание за истински мъже…
Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа… – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева…
- О… – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща…
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата. Бащата седнал и макар че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно… Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари. Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не, тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти.
Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама…