Вицове за затвора и затворниците
В тази категория има 834 вица, разпределени в 56 под-страници.
Двама съдии се напиват заедно, полицията ги арестува. За наказание всеки от тях трябва да осъди другия. Първият осъжда приятеля си на дребна глоба. Вторият осъжда колегата си на шест месеца затвор.
- Но защо? - пита клетникът. - Аз бях толкова снизходителен към теб!
- Зная, но много зачестиха случаите с пияни съдии. Ето, днес сте вторият.
- Но не можете ли в края на краищата да живеете честно? - пита съдията.
- Че кога - вие през цялото време ме вкарвате в затвора!
Затворникът към тъмничаря:
- Моля ви да предадете това писмо на моя адвокат. Той е в съседната килия.
Инспекция в затвора. Проверяващият пита един затворник:
- За какво си тук?
- Защото не ме пускат да изляза.
Съобщение в пресата:
" Вчера за първи път бе осъден хакер за проникване в чужда мрежа и влезе в затвора за излежаване на 12 годишна присъда.
По данни на централния компютър на полицията, вдругиден хакерът излиза на свобода поради изтичане на срока на наказанието."
Съобщение:
"Вчера за пръв път хакер беше осъден за проникване в чужда компютърна мрежа и влезе в затвора да излежава 20-годишна присъда.
По данни от централния компютър на полицията, вдругиден хакерът излиза на свобода поради изтичане срока на наказанието".
В затвора:
- За какво лежиш?
- Гледах чужди карти.
- Хе, такива като тебе в казиното за пет минути ги хващат.
- А в Генералния щаб десет години не можаха да ме разкрият.
Войната в Чечня се закучила и руското командване решило да събере доброволци да се бият. Отишли генералите в един затвор и казали на най-опасните рецидивисти:
- Вижте какво, момчета, ако се пишете доброволци - за всяка глава, която донесете ви намаляваме 5 години от присъдата!
Естествено, всички се съгласили, натоварили ги в самолета и излетяли. По едно време самолета каца, вратата се отваря и затворниците се разпръснали... След два часа се връщат, всеки носи по 5-6 глави, подритва още 2-3... Командира се хваща за главата и казва:
- Абе, момчета, какво правите? Та ние сме в Киев за презареждане...
Вкарват един в затвора, и адвокатът му казва:
- След два, три дни ще те измъкна, а дотогава запомни: като те питат за какво си да им кажеш, че си по член 114 алинея първа.
Влязъл той, а другите го питат за какво е, а той:
- Член 114 алинея първа…
Веднага се поотдръпнали от него, дали му най-доброто място, изпълняват му всички желания.
След няколко дена, както му бил обещал адвоката го измъкнал.
- Какъв е член 114?
- " Изнасилване на едър рогат добитък със смъртен изход".
… И така, представете си 2028 г. Обикновено българско жилище.
— Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.
— Така ли? Коя книга?
— Ами, на тоя… Вазов. Под игото.
— Че защо ще я купуваш? Имаме я.
— Супер! В кой файл е?
— Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
— Пфу! Та тя е на хартия!
— И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
— На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
— Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…
— Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!
— Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?
— Да смъкна безплатно книга?!
— Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.
— Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?
— Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?
— На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
— А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.
— Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?
— Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…
— Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
— Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
— Платих я. Thanks.
— Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.
— Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.
Екранът пъстрееше от мигащи обяви: Дърводелски услуги — Марко и син. Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!. Рекламна служба «Метоха» — моментална известност навсякъде!. Кредити изгодно, ниски лихви. RADA-LESSONS.COM — всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!…
— А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?
— Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.
— Това пък от кой зор?!
— Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща — как я виждаш тая…
— Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
— Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.
— Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…
— Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…
… След 2 часа:
— Уфф. Привърших я най-сетне.
— Какво? За два часа си изчел Под игото?
— Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.
— Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
— Кой?!
— Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…
— Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
— Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
— Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…
В български затвор идват ненадейно проверяващи. На портала няма никой, вратите широооко отворени. Изумени проверяващите влизат навътре. Никъде не се вижда надзирател, всички врати отворени , килиите също. С учудване констатират, че всички затворници си седят кротко в килиите и никой не излиза. Направо шашнати проверяващите отиват в кабинета на началника на затвора:
- Как е възможно това нещо? Как го постигнахте?
- А , много просто. Позволих им да гледат всяка вечер новините от страната…
Марсилски безработни разговарят:
- Мой познат се опита да конструира нов автомобил. Взе гуми от "Рено, карбуратор от "Пежо", резервоар от "Фиат", амортисьори от "Ситроен"…
- И какво получи накрая?
- Пет години строг затвор.
Защо в затвора е по-хубаво, отколкото в службата:
1. В затвора (според закона) на всеки затворник се полагат 6 квадратни метра от килията. В службата седите зад бюро и разполагате със свободно пространство от 1 кв.м.
2. В затвора ви хранят безплатно три пъти дневно. В службата имате само обяд и то не безплатен.
3. В затвора за добро поведение може да ви намалят присъдата. В службата за добро поведение ви дават повече работа.
4. В затвора за вас се грижи надзирател и отваря и затваря всички врати вместо вас. В службата сами се главоболите с ключове и секретни кодове.
5. В затвора можете да играете карти и да си разказвате вицове. В службата за това получавате мъмрене.
6. В затвора могат да ви посещават близки и приятели. Опитайте се да го направите на работното си място!
7. В затвора е пълно с извр*тени и садисти. В службата ги наричат мениджъри…
- Господине, защо искате да емигрирате от България?
- Вижте, преди години хомосексуализмът се наказваше със затвор, после само с принудително лечение, после започнаха да го смятат за нормален, напоследък започнаха рекламни гей-паради. Искам да се махна, преди да е станал задължителен!
Затворник вика надзирателя:
- Ще изрежеш ли този лист?
- Добре.
Надзирателя се връща и му подава листа и ножица:
- За какво ми даваш ножицата?
- Много си прост! Утре си на електрическия стол!
Изрежи кабелите да си още 2 дена жив!
- Що не го направиш ти?
- Да не сам луд! Да ме удари тока ли?