Вицове за завещания
В тази категория има 110 вица, разпределени в 8 под-страници.
Бабичката не каза на никого, че си е купила слухов апарат. Три пъти променя завещанието си...
Нотариална кантора.
Нотариус чете завещание пред тълпа наследници на богат евреин.
- Скъпи мои, аз имах труден живот, но Съдбата беше благосклонна към мен. Вече съм немощен и ръката ми трудно изписва думата "к*р", но тя доста често ще се среща в това завещание!
Глух по рождение се подложил на операция по нов, революционен метод и започнал да чува. На контролния преглед след около месец лекарят го попитал:
- Как семейството ви приема промяната, радват ли ви се?
- А, още не съм им казал. Седя, слушам ги... През последния месец три пъти си променям завещанието.
От завещание:
- На съпругата ми, която цял живот мечтаеше за диамантено колие и палто от норки, завещавам моето старо, но здраво кресло - люлка. В него е много приятно да мечтаеш.
Преди малко дойде дъщеря ми и ми каза:
- Тате, искам веднага да ви напусна. Дай ми стаята под наем. Занеси всичките ми дрехи в Червения кръст. Продай ми телевизора, уредбата и лаптопа. Откажи се от мен и никога повече не разговаряй с мен. Изключи ме от завещанието ти. Всъщност не го каза точно така. Тя каза само:
- "Тате, запознай се с новия ми приятел. Мохамед се казва."
Не разбирам хората, които като се напият и пращат СМС-и на бившите си. Аз обикновено така се напивам, че единственото, което бих написал е завещание.
- Авраме, как си със здравето?
- Мойша, това тебе не те интересува! В завещанието ми те няма!
Богат човек е на смъртно легло. Диктува завещанието си:
- На третата си жена оставям вилата в Княжево и малкия дворец в Испания. На приятелката ми - сто хиляди долара и мерцедеса. На племенницата ми, която работеше в моя офис - да поеме работата и да ползва служебното чероки като свое. А, на сина ми, който смята, че главното богатство е здравето - оставям спортната си шапка и кецовете...
Бизнесмен диктува на смъртно легло завещанието си на адвокат:
- На третата си жена завещавам вилата в Княжево и малкия дворец в Испания.
- На приятелката ми - сто хиляди долара и мерцедеса.
- На племенницата ми, която работеше в моя офис, да поеме работата и да ползва служебното чероки като свое.
- А на сина ми, който смята, че главното богатство е здравето, оставям спортната си шапка и кецовете.
В завещанието си ще добавя онези тримата, дето ми лайкват всичко.
Един човек го ухапало куче. Почувствал се зле след някой ден и отишъл на доктор:
- Трябва да ви огорча - имате бяс.
Пациентът взел един лист хартия и започнал бързо нещо да пише.
- Ама защо пишете завещание? Ще може да ви излекуваме.
- Това не е завещание. Правя си списък на тези, които трябва да ухапя, преди да ме излекувате.
Адвокатът:
- Преди да прочета завещанието на мистър Смит, искам да задам един въпрос на вдовицата му. Госпожо, ще се ожените ли за мен?
Веднъж, докато се чудела кво да прави, Червената шапчица се сетила за старата си баба.
- Требва да навестъ дрътата, че току виж ма лишила от наследство, нейните препъре деба азе! - помислило си доброто дете.
Тя изгърбила майки си да нагоди зеье с пръшчици и едно заенце (по ресцепта на Гениниа), сложила манджата у кошничката и тръгнала къде баба си, която живеела у малка горска къщица идеална за форумни срещи.
Както си подскачала и весело си подсвирквала по горската пътечка, насреща изскочил страшния вълк.
- На къде си тръгнала ма, да ти го спуща между филиите? - учтиво попитал вълка.
- Тръгнала съм къде баба ми, ако още не си я изял.
- Азе да не съм лешояд ма! Виж, с тебе бих замезил, че ми са видиш още у срок на годност.
- А бренеке у гъзарете сакаш ли? - отвърнала храбрата Червена шапчица, и извадила от задния си джеб стария ДЕДОВ револвер, с който дъртия навремето са прострелял у слепоочието, докато играел на руска рулетка.
Вълкът временно бил отбой, но той не бил от вълците, които лесно се предават. Непременно сакал да еде пресно червеношапчешко, затова скроил хитър план. Отишъл до бърлогата си, рипнал на Симсоня и без усилие изпреварил червенушката. Дъртият вампир (бабата) тамън строяла вътрешен нужник, оти и било писнало на дедовия да я апат комарите по г*за. Кога дочула рев на мотор и скърцане на спирачки си рекла.
- Сигурно е па оня не доклатения мармот - е неска вече ще му навра шаколадете отзади! - бойно помислила бабата, и излезнала да посрещне госта си.
- Я, каква приятна изненада! - възкликнала старата лицемерка, щом видела вълка.
- Уя ли ми дириш тука?
- Дошъл съм да ми дадеш малко сол, вино и оцет, бабо, че вълчицата сака да маринова едни уйови глави, гледала у форума на "Резерват Северозапад" Джайо бил пуснал рецептата и да ги пробва.
- Ти кой лъжеш бе деба твойта семка врачанска! - викнала бабичката.
- Вълчицата още миналата годин ти сложи роги с лопатара и емигрира с него у Аляска!
- Е, фана ма да гу е*а! - неловко казал вълка и изял бабата.
Не щеш ли, скоро на вратата са почукало.
- Кой е там? - изръмжал преялия дзвер, и превключил от Енимъл планет на Експлорър.
- Азе съм, мила бабо, твойта уникина. А що ти е толкова надебелял гласа?
- Щото съм пила севън ъп на течение, айде флазай и не ми са обеснявай!
Червената шапчица плавно влезнала, погледнала и ахнала от удивление:
- Кво правиш тука бе, Уйо пелешати! Баба ми къде е, а?
- Не ми приказвай за баба ти, че получих киселини от нея! Я по-добре ми дай един Ранитидин, пъ тогава ще говорим!
След като изпил хапчето, вълкът изпаднал у добро настроение, и даже разказал на Червената шапчица два-три вица.
- А баба къде е, а, все пак? - не мирнала мининката разпоретина.
- Изядох я, не видиш ли ка съм са издул като котна жаба.
- Еее, време беше... ама чакай, преди да я изядеш, пита ли я къде е оставила завещанието?
- Дремало ми е на уя за роднинските ви проблеми! - едва изгъгнал вълка, и отново са отдал на храносмилане.
Тогава Червената шапчица ревнала с горчиви сълзи, щото много обичала баба си, пъ и къщичката била пълзящ кофраж по немска технология.
- Отивам да викам Кольо горския и ше ти са е*ат алелуите, ще видиш ти кон боб яде ли, ели луканка на пръчка!
И в миг изскочила навънка.
- Тоо ендзавиа ли? На доважданье му кажи да ми донесе и малко сода бикарбонат, че Ранитидина май е от ония на Чайка Фарма къде ми не действа! - са провикнал вълка.
Ма слабичък бил ангела на Кольо, коги дошъл вълкът тамън режел последния домат, ракията била сипана, заяка по Генински разпарчетосан и от кастофоня са чуел благо да припева Миле Китич, седнали на масата, дигнали чаши и историята мълчи какво станало по нататък... Зли езици говорят, че манинката Червена шапчица са превърнала у самодива и отишла да работи по видинско.
Пациент раздрусал благодарно ръката на лекаря си и му казал:
- Тъй като сме добри приятели, не искам да те обиждам и да ти предлагам заплащане. Но бих искал да знаеш, че съм те споменал в завещанието си.
- Това е много мило от твоя страна! отвърнал доктора.
И развълнувано и добавил:
- Можеш ли да ми дадеш рецептата, която ти написах? Искам да направя малка промяна в нея...
Мъка... Наследниците на милионера - доктор, вече втора година не могат да разберат какво пише в завещанието...