Вицове за Зайо Байо
В тази категория има 501 вица, разпределени в 34 под-страници.
Питонът срещнал заека и изсъскал заплашително:
- Ей, нахалник! Вярно ли, че си се подигравал с мене, затова, че нямам крака?
Зайо Байо отговорил:
- Извинявай! Беше тъпа шега! Дай да си стиснем ръцете и да забравим за случая!
Навремето, заекът и вълкът били приятели. Веднъж, двамата се разхождали заедно из гората. Не щеш ли, на една полянка те видели баба Меца да спи дълбок сън. А до нея се мъдрело шише първокласно уиски! Дългоухият предложил:
- А, бе, Вълчо - докато тоя кафяв китеник дреме - я да вземем да се почерпим, а?
Хищникът се задърпал:
- Айде, стига глупости! Нали, Мецана после ще ни откъсне главите, бе?
Заекът го изгледал презрително:
- Ти си бил голямо шубе! Какво като ни пита? Ние, само ще се облещим силно. Един вид - нищо не знаем!
Речено-сторено! Заговорниците гепили шишето с кехлибарената течност. И после - дружно го излокали!
На другия ден, двамата отново се разхождали из гората. Внезапно, пред тях изскочила баба Меца. Тя изревала свирепо:
- КОЙ МИ ИЗПИ УИСКИТО?!
Вълкът си спомнил уговорката от предишния ден. И се облещил на макс!
А Зайо му казал снизходително:
- Ей, Вълчо! Айде стига си се блещил, бе! Що не вземеш да си признаеш?
Вървяла си Кума Лиса през гората и видяла, че Гаргата лети наобратно.
- Ей, Гарго, защо летиш наобратно?
- Нали е демокрация, Лисо?! Правя каквото си искам.
- Хубаво нещо била демокрацията! - казала си Лиса и започнала и тя да върви със задника напред. Както си вървяла така, от един храст изскочил Кумчо Вълчо и докато Лиса се усети, я изненадал отзад. Опомнила се тя и го попитала:
- Вълчо, какво е това сега, защо го направи?
- Нали е демокрация, Лисо?! Правя каквото си искам.
Продължила Лиса, но и Зайо, и Меца, също я изненадали отзад. Ядосала се, тръгнала тя да търси Гаргата и какво да види - лети си тя отново напред.
- Гарго, защо ме подлъга с тая демокрация? Цялата гора ми се изреди заради тебе!
А Гаргата и отговорила:
- Ами, Лисо, това е положението! За нас горе е демокрация, а за вас долу си е чисто е*ане!
Вълкът срещнал заека и му казал:
- Сега ще те набия! Но ти - не се притеснявай! Следващият път ще бъде чак след шест месеца. Ето ти документ за това!
На другия ден двамата отново се засекли. И хищникът рекъл:
- Сега ще те набия! Но ти - не се притеснявай! Това е оня бой, дето трябваше да ти тегля след шест месеца. Просто си го вземам авансово! Така, че една година можеш да дишаш спокойно! Ето ти документ за това!
На третият ден Кумчо Вълчо отново спрял Зайо Байо:
- Сега ще те набия! Но ти не се притеснявай! Просто съм се разсеял и миналата година съм ти спестил един бой! Вземам си го сега! Ето ти документ за това!
На четвъртия ден вълкът пак мернал Зайо Байо:
- Сега ще те набия! Но ти не се притеснявай! Аз, хубаво ти обещах една година да дишаш спокойно! Но се оказа, че на всеки пет години ти се полага един извънреден бой! А сега е точно. петата година от предишния такъв! Ето ти документ за това!
След поредния кютек, любителят на морковите се видял с Ежко Бежко. Бодливото животинче поинтересувало:
- Как си Зайо Байо? Как я караш?
Оня въздъхнал:
- Не питай, братко! Не е за разправяне! Не стига, че ям бой всеки ден... Ами съм затънал до гуша в документация!
Животните се събрали на купон. По едно време се чула зверска пр*дня. И в стаята се възцарила невъобразима смрад! Зайо Байо ударил с юмрук по масата и изкрещял:
- Кой пр*дна, бе? Искам да му кажа нещо много специално!
Лъвът се надигнал тежко от мястото си. Оголил страховито зъби, гривата му настръхнала и изревал:
- Аз пръдн*х! Що? Какво специално имаш да ми казваш?
Заекът се захилил до ушите и вдигнал високо палец:
- Ама, аромат - за чудо и приказ!
Вълкът среща заека да бяга из гората с една уредба в ръцете, и го спира:
- Къде бягаш с тая уредба, бе?
- Ами, да ти кажа Вълчо, преди малко Лиска ме покани у тях! Ама то какво да ти кажа... постелила едни розови чаршафи, запалила едни ароматизирани свещи... голяма чудо! И, моля ти се, легна на леглото, разчекна се и вика "Зайо, вземи от мен най-ценното ми!"
- И ти какво, взема урудбата и хукна ли, бе идиот? - питал го вълкът - Много си глупав, бе!
- Ти като си по умен върви вземай секцията, от дъб е!
Едно време, заекът и вълкът били приятели. Веднъж двете животни се разхождали заедно. Тогава на една полянка видели баба Меца потънала в дълбок сън! А до нея се търкаляла бутилка отлежала гроздова. Зайо Байо предложил:
- Хей, приятелю! Сега е момента за апартамента! Хайде да се почерпим с тая хубава ракийка!
Вълкът възразил:
- Стига, бе! Та нали мечката като разбере - ще ни откъсне главите?!
Дългоухият го изгледал презрително:
- Ти си бил голямо шубе, бе! Когато тоя ходещ китеник попита кой е изпил ракията, ние ще се облещим учудено все едно нищо не знаем!
Речено-сторено! Бутилката гроздова била изкъркана за отрицателно време!
На другия ден, баба Меца срещнала двамата заговорници! Озъбила се зловещо срещу тях и изръмжала свирепо:
- КОЙ МИ ИЗПИ РАКИЯТА?!
Вълкът си спомнил за уговорката със своя приятел. И се облещил на макс с върховно недоумение!
А заекът казал снизходително;
- Еее, Вълчо, какво се блещиш такъв, бе? Що не вземеш да си признаеш?
Зайо Байо станал спасител на плажа. Един ден, както наблюдавал къпещите се изревал зверски:
- Слоне, я ела на брега!
Животното с хобота попитало:
- Ама, защо, бе, Зайко?
- Идвай тука и не се обяснявай, бе, момче!
Когато сивият великан пристигнал, спасителят махнал с ръка:
- Оффф... добре, добре... Айде бегай обратно!
Слонът се зачудил:
- Какво става, бе, брат? Защо ме разкара за няма нищо?
Заекът обяснил:
- А, бе, някой ми е гепил банския! И помислих да не си ти!
Пасе един як и хубав бик на сочна ливада и чува:
- Тц, тц, тц, тц... Оглежда се наляво, надясно - няма никой.
Пак си пасе, след малко пак:
- Тц, тц, тц, тц... Вторачва се бикът и забелязва заека под една трънка.
- Ти ли цъкаш ве, Зайо?
- Аз. - кротко казва заекът.
- Защо цъкаш, ве, простак?!
- Как няма да цъкам, като гледам какво мъжко достойнство имаш... Твое ли е?
- Мое е, разбира се!!! И не цъкай, завистнико дребен, че ми пречиш на пашата!!!
След малко, заекът, пак:
- Тц, тц, тц, тц...
- Що цъкаш пак, бе?
- Как няма да цъкам... тези дисаги... дето висят и те ли са твои?
- Мои са, простак с простак, разбира се! Всичко, което си е на мен, си е мое!!! - казва бикът с неприкрита гордост.
Кратко затишие и пак:
- Тц, тц, тц, тц...
- Ся що цъкаш бе, заек?!
- Как няма да цъкам, бе... баси, при тези достойнства... и на теб са ти турили рога...
Лисицата и вълкът хванали заека насред гората. Заплакал Зайо и занареждал:
- Моля ви се, не ме яжте, имам жена и десет деца!!! Милост! Милоооост!
- Стига! - изкрещяла Лиса и продължила с кадифен алт-Зайо, успокой се, бе, пич! Никой не иска да те яде! Просто с Вълчо си търсим компания за пиене. Теб пие ли ти се?
- Дъа! - изхълцал заекът успокоен.
- Ок! На ти 10 кинта и бягай за бутилка ракия!
Както му видели гърба на Зайо, вълкът рекъл възхитено:
- Баси, Лисо, ква си подла и долна! Изпрати мезето да донесе питието!
Малкият Зайо тича из гората с уши, вързани под брадата му.
- Какво се е случило с ушите ти? - пита го мечокът.
- Мама ми ги върза. Каза, че ловците вече са в гората и я ме гръмнат, я не, ама със сигурност ще се наслушам на простотии.
Закъсала кокошката за пари и решила да практикува най-древната професия. Наконтила се и тръгнала по горската пътека. Среща Мецан:
- Мецане, за пет лева съм твоя!
Мецан бил два месеца на мед и пчели и се съгласил. Оправил я, след което кокошката продължила. Срещнала вълка, който също я оправил. Навътре в гората тя срещнала заека. След малко Мецан и вълкът чули крясъците на кокошката. Отишли и що да видят - заека скубе перата на кокошката едно по едно.
- Какво правиш бе, Зайо?
- Платил съм пет лева за нея! Искам я гола!
Вълкът си купил мотор и решил да повози заека. Качили се двамата и вълкът вдигнал 100 км/ч и попитал заека:
- Зайо, напика ли се?
- Не.
Вдигнал 150 км/ч.
- Зайо, напика ли се?
- Не.
Вдигнал 200 км/ч.
- Зайо, напика ли се?
- Да.
На другият ден заека си купил мотор и решил и той да повози вълка. Качили се, заека вдигнал 100 км/ч и попитал:
- Вълчо, напика ли се?
- Не.
Вдигнал 150 км/ч.
- Вълчо, напика ли се?
- Не.
Вдигнал 200 км/ч.
- Вълчо, напика ли се?
- Да.
- А сега се и насери щото нямам спирачки!
Вълкът кани заека..
- Зайо, искаш ли да ходим на дискотека довечера?
- Ооо, Вълчо, не искам, те там много се бият и ще вземе да стане проблем!
- Не се бой, нали си с мен, пък и ще пием само лимонада!
Съгласил се заекът и тръгнали. Тъкмо стигат пред входа и една камила излиза и пада мъртво пияна. Уплашил се заекът и побягнал. Вълкът едва го настигнал:
- Зайо, какво стана, защо избяга?
- Казах ти аз, казах ти, че ще стане проблем... Видя ли ония кон как са го изгърбили от бой!
Зима. Вълкът е гладен. Хванал зайчето и му казал.
– Зайо, приятел си ми, но животът ми е по-мил от теб. Ще те изям.
– Добре, Вълчо, изяж ме! Щом въпросът е на живот и смърт, но първо искам да поговоря с гората.
– Стига, бе! Нима гората може да говори?
– Ела и виж сам. И ако гората ми проговори, ще ме оставиш жив.
Речено, сторено. Стигнали до гората и зайчето се провикнало:
– Хей, лес?!
Ехото отговорило:
– Йес, йес…
– Какой цветок цветут в етаго мароза?
Ехото отвърнало:
– Роза, роза…
Няма как, пуснал вълка зайчето и сам се запитал:
– А бе, аз хубаво пуснах заека, ама какво ще ям сега? Я да попитам гората. И се провикнал:
– Хей, лес?
Ехото се обадило:
– Йес, йес…
– Что я буду есть в ету ночь темную?
Ехото отговорило:
– Ую, ую…