Вицове за Зайо Байо
В тази категория има 495 вица, разпределени в 33 под-страници.
- Зайо, Мечо, Слънце, миличък...
- Нямам пари, ма... Нямам...
Заекът и Мечокът били стари приятели. Един ден им станало скучно и решили да разведрят обстановката:
– Хайде да играем на хеликоптер бе?
– Добре, как се играе?
Мечо грабнал Зайо за ушите, навил ги сякаш изстисква мокра дреха и го хвърлил нагоре. От въртенето, ушите му се разпляскали във въздуха… Играли тази игра няколко дни и Зайо търпял, но накрая му писнало. Не издържал и казал на Мечо:
– Сега е мой ред!
– Добре! – съгласил се Мечо.
– Обаче, искам да затвориш очи!
– Добре!
Тогава Заекът извадил една права лопата и ударил с всичка сила мечката по главата.
– Ааааааааа… – изревал Мечо.
– Няма "Аааааааа!" Да си се пазил от перките…
След бурна нощ младеж и девойка разговарят:
- Зайо?
- Да, мечо?
- Ще направиш ли кафенце, сърчице мое?
- Разбира се, злато.
- Знаеш ли, къде стои, пиле?
- Естествено, съкровище!
В този момент и двамата се втренчват един в друг:
- И ти не се сещаш как се казвам, нали?!
Върви си вълкът из гората и изведнъж паднал в един трап. По едно време се появил Зайо Байо и като го видял му казал:
- Видя ли бе, тъпак, loser, как може да си толкова тъп, че да паднеш в тази дупка.
Изведнъж заекът се подхлъзнал и паднал и той. Станал, изтупал се и с наведена глава казал:
- Дойдох да ти се извиня.
Колкото пъти Вълчо срещал Зайо, толкова пъти го оправял. Зайо не издържал и се оплакал на лъва. Царят на животните осъзнавал, че е несправедливо, но Вълчо не бил кой да е и за това отсъдил, че Вълчо ще такова Зайо, но само веднъж на ден. Не останал доволен Зайо, но се примирил. На другия ден, на сутринта излязъл на разходка и Вълчо веднага го издебнал и оправил. На обяд се повторило всичко, Зайо се възмутил:
– Вълчо, какво става, нали беше само по веднъж на ден?
– Ами това е за утре!
И така продължило. Зайо, за да не се обърка, взел да си води бележки. Една хубава заран Лиса, докато се разхождала из гората, съзряла Зайо на една слънчева полянка, целият затрупан с бележки, дращи с молив, отмята нещо, ядосва се:
– А бе, Зайо… Какво става?
– Лисо… Да ми се махаш от главата, че не стига, че непрестанно ме таковат, ами и съм затънал в бумащина…
Нахлува Зайо Байо с шут в бърлогата на лъва, а там малките лъвчета:
- Баща ви тука ли е?
- Няма го.
- Като се върне, му кажете, че ще го е*а в г*за!!!
И треснал вратата. Прибира се лъвът и малките лъвчета разказали през сълзи какво се случило. Лъвът се ядосал и излязъл да търси заека, за да види каква е тая работа. Ходил из гората, срещнал заека и го подгонил. Зайо Байо скок-подскок и минал между клоните на едно дърво. Лъвът решил и той да мине, но си заклещил врата. Зайо минал зад лъва, вдигнал му опашката и с погнуса казал:
- Пфф, малко намирисва, ма какво да се прави, обещах на децата...
Заекът имал рожден ден. Седнали вълците да му напишат поздравление, написали:
- "ЧРД, Зайо!"
И се замислили как да я подпишат:
- "Група приятели" не върви. Да подпишат "Глутница вълци" - също не върви. Най-накрая я отнесли в пощата с подпис:
- "Глутница приятели"...
Гущера и заека отишли до една ЖП линия. Гущера казал:
- Зайо, като идва влака ми кажи!
И се излегнал на релсите.
Обаче заекът заеквал и като се задал влака казал:
- Иии... ииии... ииииии... ии... ииибахтиииии как го размаза!
Вървял си Мечо по горската пътека и гледа на земята шишенце с „Виагра“. Мечо не знаел какво е това, помислил го за бонбони и, понеже обичал сладичко, изял всичко. Но, след няма и две минути ужасът настъпил. К*рът му се надървил до пръсване, Мечо се изплашил, хукнал през гората и започнал да шиба всичко наред, само и само да му мине. Да де, ама след като овършал почти цялата гора, резултатът все още бил тревожно приповдигнат и неспокоен. В този момент, о щастие, Мечо видял лисицата, която се славела като най-ненаситната к*рва в целия Варшавски договор. Мечо благословил късмета си, хвърлил се върху Лиса и започнал да я употребява по всички възможни начини. След един час трескав с*кс на Мечо к*ра най-после спаднал. Успокоен, Мечо си отдъхнал и в това време Лиса проговорила задъхано:
- Мечо, ти си просто страхотен! Никой до сега не ме е чукал така качествено, направо съм възхитена! Само не мога да си обясня, защо ти е толкова космат к*ра?
Мечо я изгледал с учудване, след това си погледнал к*ра, ококорил се, ударил се по челото и креснал:
- Леле, ужас, забравил съм Зайо!!!
Пасе един як и хубав бик на сочна ливада и чува:
- Тц, тц, тц, тц... Оглежда се наляво, надясно - няма никой.
Пак си пасе, след малко пак:
- Тц, тц, тц, тц... Вторачва се бикът и забелязва заека под една трънка.
- Ти ли цъкаш бе, зайо?
- Аз. - кротко казва заека.
- Защо цъкаш, бе, простак?!
- Как няма да цъкам, като гледам какво мъжко достойнство имаш... Твое ли е?
- Мое е, разбира се!!! И не цъкай, завистнико дребен, че ми пречиш на пашата!!!
След малко, заекът, пак:
- Тц, тц, тц, тц..
- Що цъкаш пак, бе?
- Как няма да цъкам... тези дисаги... дето висят и те ли са твои?
- Мои са, простак с простак, разбира се! Всичко, което си е на мен, си е мое!!! - казва бикът с неприкрита гордост.
Кратко затишие и пак:
- Тц, тц, тц, тц..
- Ся що цъкаш бе, заек?!
- Как няма да цъкам, бе... баси, при тези достойнства... и на теб са ти турили рога...
Колкото пъти Вълчо срещал Зайо, толкова пъти го оправял. Зайо не издържал и се оплакал на лъва. Царят на животните осъзнавал, че е несправедливо, но Вълчо не бил кой да е и за това отсъдил, че Вълчо ще такова Зайо, но само веднъж на ден. Не останал доволен Зайо, но се примирил. На другия ден, на сутринта излязъл на разходка и Вълчо веднага го издебнал и оправил. На обяд се повторило всичко, Зайо се възмутил:
- Вълчо, какво става, нали беше само по веднъж на ден?
- Ами това е за утре!
И така продължило. Зайо, за да не се обърка, взел да си води бележки. Една хубава заран Лиса, докато се разхождала из гората, съзряла Зайо на една слънчева полянка, целият затрупан с бележки, дращи с молив, отмята нещо, ядосва се:
- А бе, Зайо... Какво става?
- Лисо... Да ми се махаш от главата, че не стига, че непрестанно ме таковат, ами и съм затънал в бумащина....
Вървял си Зайо из гората и срещнал някакво животинче:
- А, ти к'во си бе!?
- Мечкопорче!
- Че как... така?
- Ми срещнали се мама Меца и тати Пор и ей ме на...
- Велико нещо е природата! - помислил си Зайо и продължил по пътя си.
По едно време нещо бръмнало край ухото му...
- Ми ти к'во си!?
- Аз съм Конска муха!
- Айй стига сте се бъзикали с мене бе!!!
На Лъвyt му се прияло нещо месно.
И като цар на гората се разпоредил:
- Всяко животно да ми донесе месно блюдо по избор. За неизпълнение ще получи три удара по главата с големия ми х*й!
Чете заекът депешата и се чуди какво да прави. Търсил, търсил месо... не намерил и носи на лъва постни зелеви сърми.
Вкусил Лъвът и казал:
- Тука няма месо! Подложи дългоухата си глава!
Прас! Един удар. Заекът се ухилил... Праас! Втори, Зайо се разсмял... ПРАСС! Трети път. Заекът се търкаля от смях...
- Какво ти стана, бе, идиотче двузъбо!?
- Като се сетя, че таралежът иде насам с кило ябълки...
Тръгнал един човек на лов за мечки в гората. Ловецът, видял две мечки и се прицелел да ги убие и от тях, да си направи кожух за зимата. Да ама мечките го видели и се втурнали към него, а той от страх хвърлил пушката и взел да бяга, но мечките го хванали и му откъснали патката. И те я дали на по малките мечки да си играят с нея. Да ама им писнало на мечетата да я метат на сам на там и я оставили на пътя. Да ама от храстите излязал Зайо Байо и като видял такава голяма патка, и си казал:
- И тук ли взеха да никнат тези моркови?
Зайо станал пълнолетен и го пуснали да броди през гората, срещнал странно животно.
- Ти какво си?
- Мечкопор!
- Как така мечкопор?
- Ами срещнали се мечката и пора, харесали се и…
Продължил заекът да броди и гледа друго странно животно.
- Ти какво си?
- Козобик!
- Козата и бика са се срещнали, харесали са се и…
- Да! – отговорил Кодобика.
Продължил Зайо да броди и гледа още по-странно животно.
- Ти какво си?
- Конска муха!
- А БЕ ЕЙЙЙ, ВИЕ СЕ Е*АВАТЕ С МЕНЕ!!!