Вицове за жаби
В тази категория има 382 вица, разпределени в 26 под-страници.
Софиянец седи на язовир в провинцията и си клати краката във водата, а една жаба му проговаря с човешки глас:
- Сега ако ме целунеш, ще се превърна в принцеса.
- Що, бе, ти и така ме кефиш!
Веднъж, докато се чудела кво да прави, Червената шапчица се сетила за старата си баба.
- Требва да навестъ дрътата, че току виж ма лишила от наследство, нейните препъре деба азе! - помислило си доброто дете.
Тя изгърбила майки си да нагоди зеье с пръшчици и едно заенце (по ресцепта на Гениниа), сложила манджата у кошничката и тръгнала къде баба си, която живеела у малка горска къщица идеална за форумни срещи.
Както си подскачала и весело си подсвирквала по горската пътечка, насреща изскочил страшния вълк.
- На къде си тръгнала ма, да ти го спуща между филиите? - учтиво попитал вълка.
- Тръгнала съм къде баба ми, ако още не си я изял.
- Азе да не съм лешояд ма! Виж, с тебе бих замезил, че ми са видиш още у срок на годност.
- А бренеке у гъзарете сакаш ли? - отвърнала храбрата Червена шапчица, и извадила от задния си джеб стария ДЕДОВ револвер, с който дъртия навремето са прострелял у слепоочието, докато играел на руска рулетка.
Вълкът временно бил отбой, но той не бил от вълците, които лесно се предават. Непременно сакал да еде пресно червеношапчешко, затова скроил хитър план. Отишъл до бърлогата си, рипнал на Симсоня и без усилие изпреварил червенушката. Дъртият вампир (бабата) тамън строяла вътрешен нужник, оти и било писнало на дедовия да я апат комарите по г*за. Кога дочула рев на мотор и скърцане на спирачки си рекла.
- Сигурно е па оня не доклатения мармот - е неска вече ще му навра шаколадете отзади! - бойно помислила бабата, и излезнала да посрещне госта си.
- Я, каква приятна изненада! - възкликнала старата лицемерка, щом видела вълка.
- Уя ли ми дириш тука?
- Дошъл съм да ми дадеш малко сол, вино и оцет, бабо, че вълчицата сака да маринова едни уйови глави, гледала у форума на "Резерват Северозапад" Джайо бил пуснал рецептата и да ги пробва.
- Ти кой лъжеш бе деба твойта семка врачанска! - викнала бабичката.
- Вълчицата още миналата годин ти сложи роги с лопатара и емигрира с него у Аляска!
- Е, фана ма да гу е*а! - неловко казал вълка и изял бабата.
Не щеш ли, скоро на вратата са почукало.
- Кой е там? - изръмжал преялия дзвер, и превключил от Енимъл планет на Експлорър.
- Азе съм, мила бабо, твойта уникина. А що ти е толкова надебелял гласа?
- Щото съм пила севън ъп на течение, айде флазай и не ми са обеснявай!
Червената шапчица плавно влезнала, погледнала и ахнала от удивление:
- Кво правиш тука бе, Уйо пелешати! Баба ми къде е, а?
- Не ми приказвай за баба ти, че получих киселини от нея! Я по-добре ми дай един Ранитидин, пъ тогава ще говорим!
След като изпил хапчето, вълкът изпаднал у добро настроение, и даже разказал на Червената шапчица два-три вица.
- А баба къде е, а, все пак? - не мирнала мининката разпоретина.
- Изядох я, не видиш ли ка съм са издул като котна жаба.
- Еее, време беше... ама чакай, преди да я изядеш, пита ли я къде е оставила завещанието?
- Дремало ми е на уя за роднинските ви проблеми! - едва изгъгнал вълка, и отново са отдал на храносмилане.
Тогава Червената шапчица ревнала с горчиви сълзи, щото много обичала баба си, пъ и къщичката била пълзящ кофраж по немска технология.
- Отивам да викам Кольо горския и ше ти са е*ат алелуите, ще видиш ти кон боб яде ли, ели луканка на пръчка!
И в миг изскочила навънка.
- Тоо ендзавиа ли? На доважданье му кажи да ми донесе и малко сода бикарбонат, че Ранитидина май е от ония на Чайка Фарма къде ми не действа! - са провикнал вълка.
Ма слабичък бил ангела на Кольо, коги дошъл вълкът тамън режел последния домат, ракията била сипана, заяка по Генински разпарчетосан и от кастофоня са чуел благо да припева Миле Китич, седнали на масата, дигнали чаши и историята мълчи какво станало по нататък... Зли езици говорят, че манинката Червена шапчица са превърнала у самодива и отишла да работи по видинско.
В приказките е едно, а в живота - съвсем наобратно. Ако Принцесата никой не я целува, тя се превръща в жаба.
И целунал Иванушка жабата в очакване тя да се превърне в дивна хубавица, а жабата се превърнала в нежен момък... А бе, въобще изпед*расти се и тая приказка...
Мамка му... Така и не се научих да разпознавам кои са женски? - казал си принцът, след като целунал жабата и тя се превърнала в красив момък...
Напътствия към внука от баба Пенка:
- Сашко, момчето ми! Нужно е да целунеш една жаба, за да намериш принцесата, а не да преспиш... с цялото блато!
Пролет, слънце, зеленина, река... над нея – мост. В реката жаба, под моста – двама влюбени. И влюбените и жабата си мислят:
- Ами ся, ако дойде щъркела?
Жена в зоо магазин, търси подарък за съпруга си. Нищо не и харесва и моли продавача да и препоръча нещо, той веднага се отзовава:
- Получихме вчера гигантски жаби... Тихи, непретенциозни, а дори са обучени да правят страхотни свирки.
Жената е предоволна, защото тя и без това такива неща рядко правела, щото се гнусяла. Вечерта подарява жабата, като изтъква основното и предимство. Съпругът и се подсмихва недоверчиво. Посред нощите жената се събужда от страшен грохот в кухнята. Отива и вижда мъжа си и жабата сред тигани и тенджери, надвесени над готварска книга. Мъжът и трескав със зачервени очи:
- Значи тая жаба само да се научи да готви, ти си стягаш багажа и си заминаваш!
Щъркелът Юсуф се излюпи на покрива на една от истанбулските джамии. Гнездото беше точно срещу прозорците на турската баня и майка му, докато мътеше се нагледа на какви ли не мурафети... И Юсуфчо стана с обратна щъркелова резба... Порасна и все търсеше някой да го... но всички го отбягваха. Един ден, тъжен бродеше из блатото да лови жаби. Мярна една водна змия и ловко я глътна цялата. Змията, обаче много искаше да живее и някакси успя да излезе през г*за му, което хем страшно го учуди, хем му достави огромен кеф. И изведнъж нещо му светна! Трескаво догони змията, глътна я отново жива, завря си клюна в г*за, остави я да циркулира в затворения кръг... и получи вечен кеф.
Таралежът Спас беше много гнуслив. Никога не ядеше умрели жаби и изгнили ябълки. И никога не се свиваше на кълбо докрай.
Гледа Гошо комшията си всеки ден играе тенис, ту с Джокович, ту с Надал, а тия дни и с Гришо. Попитал го:
- А бе комши, как ги правиш тия неща бе?
- Гоше, хванах златната жаба и тя ми изпълни едно желание и така...
- Е хубаво... не може ли и аз да я хвана?
- Може та, ходи на езерото и се пробвай... ама внимавай че е малко глуха...
Отива Гошо на езерото и цял месец чакал. Накрая я хваща и жабата го питала какво му е желанието.
- ЦЕЛИЯТ АПАРТАМЕНТ ДА МИ Е В ЗЛАТО!
- Нямаш грижи... готово!
Прибира се Гошо и какво да види... целият апартамент в блато!
Отива при комшията:
- Комши кво стана бе... исках злато, тая жаба ми е*ба майката с това блато!!!
- Гоше, казах ти аз, че е малко глуха, ама ти не чуваш. Ти кво мислиш, че съм искал голям тенис ли, а?
Има кастинг за фотомодели. Явява се жабата.
- Вие за какво сте?
- Ми за кастинга!
- Ама, с тази голяма устааа...
- Амчи кво? Значи в Парламента може, а тук не може?
- Е, щом сте от Парламента... Добре. Гледайте в обектива и като щракна с пръсти – свивате устни и казвате - „Конфитююююр!" Готова ли сте?
- Да!
- Едно, две..
- Мармалаааааад!
Луд учен изучавал поведението на жабите. Поставил жаба върху равна повърхност, извикал "Скачай" и жабата скочила. Ученият записал в бележника си:
- Жабите могат да скачат.
После отрязал един от краката и, и извикал "Скачай. Жабата скочила и ученият записал:
- Жабите могат да скачат на три крака.
После отрязал втори крак, и извикал "Скачай." Жабата скочила и ученият записал:
- Жабите могат да скачат на два крака.
После отрязал трети крак, и извикал "Скачай. Жабата с усилие скочила и ученият записал:
- Жабите могат да скачат на един крак.
После отрязал последния крак и извикал "Скачай." Жабата не помръднала. Ученият повторил командата. Жабата не реагирала. Той заключил в бележника си:
- Когато останат без крака, жабите оглушават.
- Докторе, имам ишиас, дископатия, ревматизъм, простатит, синузит, диабет, гръдна жаба, вода в коляното...
- Ееее, има ли нещо, дето да нямаш?
- Да, докторе. Нямам зъби...
Отишъл един за риба. Цял ден дремал, дремал - нищо. Завалял порой. Почнало да се вдига нивото на водата и пичът си останал сред язовира на едно парче суха земя. Мислил, мислил... нищо не измислил, та си рекъл:
- Бе тъй и тъй няма път да се прибера, ще си ловя тука риба, а водата все ще се дръпне.
И както си ловял, хоп - хванал една жаба. Ама жабата не е к'ва да е, а златна! Показала се тя, ухилила се и казала:
- Ай да те видя ся кво желание искаш да ти изпълня, ама аз изпълнявам само по едно, тъй че добре мисли!
Мислил пак мислил... и рекъл:
- Ми жабо, то кво друго да искам, направи ми един мост!
Жабата се намръщила, намръщила, поразкършила се насам натам, хванала се за кръста и рекла:
- Бе ще се пробвам, ма дърта съм вече...