Вицове за жени
Сарказъм, шеги и смях за сметка на слабия пол. Хубави и грозни, лоши и добри, умни и глупави - това са част от определенията за хумора с жените и техните мъже, любовници, ухажори и свалячи.
В тази категория има 26754 вица, разпределени в 1784 под-страници.
Жена казва на мъжа си:
- Защо не обичаш моите родственици?
- Обиждаш ме! Аз даже твоята свекърва обичам повече от собствената си тъща...
Мъж лети с балон и разбира, че се е загубил. Променил височината и видял една жена. Спуснал се по-ниско и я попитал:
- Извинете, нуждая се от помощ. Разбрах се с приятели да се срещнем преди час, но не зная къде се намирам.
- Вие сте приблизително на 30 стъпки над земята, в балон с горещ въздух. Намирате се между 40 и 41 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
- Вие сигурно сте счетоводителка?
- Да, но как познахте?
- Ами всичко, което казахте е абсолютно точно, но аз нямам идея какво да правя с вашата информация. Факт е, че аз все още съм изгубен, а вие не ми помогнахте с нищо.
- А, вие сигурно сте кандидата за кмет на някое населено място в България?
- Да, но как познахте?
- Не знаете къде се намирате и каква е целта Ви. Издигнали сте се там, където сте, благодарение на голямо количество въздух под налягане. Обещавате неща, които нямате идея как ще изпълните и очаквате други да решат вашия проблем. И накрая вие все още сте в същото положение, след като ме срещнахте, но вече прехвърлихте вината за това върху мен...
Жена с любовника вкъщи. Внезапно се прибира съпругът и тя в бързината скрива любовника зад масичката с телевизора. Мъжът се пльосва на дивана и започва да гледа футболен мач. За да отвлече вниманието на съпруга си, жената виква от кухнята:
- Ела да видиш чудо! Изпуснах тенджерата със супа на пода и не се разля нито капка.
- Разбира ти главата от чудеса! Тука показаха червен картон на левия защитник и той мина край мен на път за съблекалнята.
Съпругата флиртува със съпруга си:
- Скоро ще имаш романтична вечеря и с*кс с красива жена.
Съпругът:
- А ти, какво? Излизаш ли?
Една млада жена си вървяла и изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, и други диви и не толкова животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял първият праисторически човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса, навремето дори имал и колело. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка:
- К’ва си ти, ма?
- Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера – примолила му се девойката.
- Мах’са от тука, ма – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас.
- Моля те, моля те – ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб.
- Не, разкарай се. Не ми трябваш.
- Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама!
Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си: „За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
Жена към мъжа си:
- Ей, пияницо! Я се виж! Доктора ти каза най-много по 100 грама на ден!
- Е аз ходя на 7 доктори за по-сигурно!
- Пешо, как живееш, има ли жена до тебе?
- Не!
- А мъж?!...
Ако загубите жена си в магазина, започнете флирт с друга. Вашата веднага ще дойде.
В час по анатомия, професор показва човешки скелети и пита:
- Кой може да ми каже, кой скелет е на жена и кой на мъж?!
Една студентка вдига ръка и посочва:
- Този е на мъж!
Професорът я помолил да се аргументира. Студентката се приближила до скелета и посочила между краката му:
- Тук е бил пениса!
А професорът отвърнал:
- Права сте колежке, там е бил, само че от време на време, на жена е... А мъжки всъщност е бил другият, с изтърканите капачки на коленете.
Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке, пълно с пилета. На Пазарджик жена маха на стоп. Той спира и тя казва:
- Добър ден! Ако може за Бургас?
- Няма проблем, но Вие ще ми пуснете ли? - попитал тираджията.
- Еее, не мога, господине!
- Щом не можете, ще вървите пеш!
И тираджията продължил по магистралата. Пловдив. Жена маха на стоп.
- Добър ден! Ако може за Бургас?
- Няма проблем, мадам, но Вие ще ми пуснете ли?
- Еее, не мога да правя такива неща!
- Щом не можете, ще вървите пеш!
На 100 км преди Бургас пак жена маха на стоп, но с папагалче на рамото.
- Добър ден! Ако може за Бургас?
- Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но Вие ще ми пуснете ли?
- Е, щом е до това, ще Ви пусна. Но нося и папагалчето ми с мен.
- Няма проблем. Дайте ми го! - казал тираджията и хвърлил папагала при пилетата.
Стигнали Бургас, тираджията оставил дамата, но забравили за папагала. Отива нашият човек да разтоварва пилетата, отваря ремаркето и гледа вътре - нито едно пиле. Само папагалът седи и го гледа умно.
- Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?
- Е, как къде?! Като не пускат, ще вървят пеш.
- Отче, може ли да правим c*кc с близки роднини?
- Не разбира се!
- Абе аз и казвам на жена ми, а тя може, та може.
Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм и казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5, 2 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шаранът помни нещо?
Американец, руснак и българин спорят. Американецът се хвали:
- А пък нашите самолети летят на ръба на небето.
- Е, чак пък на ръба...
- Добре де, на 2-3 сантиметра от ръба. После руснакът се хвали:
- А пък нашите подводници плуват по дъното на морето.
- Е, чак пък по дъното...
- Добре де на 2-3 сантиметра от дъното.
Българинът слуша, слуша и накрая казва:
- Пък нашите жени раждат през задника.
- Как така през задника, бе?
- Добре де, на 2-3 сантиметра от задника.
- Пешо, защо си толкова унил днес?
- Какво да ти кажа, Жоре. Животат толкова поскъпна, че за издръжката на една жена вече са нужни няколко мъже.
С жена ми решихме, че не искаме деца и мислим да им го съобщим довечера!