Вицове за зимата
В тази категория има 715 вица, разпределени в 48 под-страници.
Един си кара колата по магистрала и взел една на автостоп, ама колата му се развалила... Било зима и като излизал да ремонтира колата,влизал за малко периодично вътре,да си мушка ръцете между краката на стопаджийката и да ги стопли.
Оная по едно време не издържала и му казала:
– А бе, на тебе ушите не ти ли измръзват?
Сподели
- Скъпи, дебела ли съм?
- Не скъпа, ти просто си готова за зимата!
Зима е. При един художник пристига негов модел - хубава млада жена. Той ѝ предлага кафе, за да се сгрее. След като си изпиват кафето, художникът поглежда през прозореца, подскача и казва на модела:
- Жена ми идва. Моля ви, събличайте се по-бързо, защото тя ще си помисли бог знае какво!
Тя:
- Скъпи, знаеш ли, че на есен птичките отлитат на юг, а зайчетата получават ново кожухче. Ти каква искаш да бъда - птичка или зайче?
Той:
- Mеченце - те цяла зима се търкалят в леглото и смучат нещо...
Ако си самотен през есента, не се отчайвай! Скоро тя ще отмине, ще дойде самотната зима.
Два мечока се заврели в една дупка да спят зимен сън, ама нещо не ги хваща съня и единия казал:
- Гоше, така и така не можем да спим, дай да се оправим.
Другият се навил, оправили се, обаче ги видял Зайо. Първият мечок се стреснал:
- Гоше, дай да го хванем тоя, щото каквото е дрънкало, цялата гора ще разбере.
Хукнали да го гонят през цялата гора и накрая Зайо се хвърлил в някаква река.
Първият мечок тръгнал да бърка във водата, обаче хванал някаква риба. Извадил рибока, изгледал го.
А рибока казал:
- Пусни ме, бе пед*раст.
Еврейско семейство приготвя кошницата на Червената шапчица:
- И запомни, Червена шапчице, баба ти може да се оплаква от малката си пенсия, от това, че покрива тече, че няма дърва за зимата, че вечно е сама... Няма да обръщаш внимание... Запомни - сиренките са по 1.00 лв, а кашкавалките по 1.20 лв...
3-ти август, 1492 год. Късно вечерта в Палос, Испания, разговор между съпрузи:
- И как така само ти, ще поведеш такава експедиция?! Няма ли други ненормалници, да си зарежат семейството и да тръгнат да търсят Индия?! Земята била кръгла?!!! Ми това го знаят и хлапетата, ти ли си героят дето ще го доказваш?! Вечно пръв, само тук никакъв те няма! Кой ти каза, че си бил най-добър в тая работа?! Оная испанска фльорца ли, дето те сваля вече 4 години... Защо не намери някой португалски глупак, ами пак ти и се хвана на въдицата?! Защото я чукаш, нали? Мръсник италиански... не си ги прибрахте в гащите от времето на Казанова... И защо пък да няма жени в тая експедиция? Какво като е "на лош късмет"? Защото пак си уредил оргии с ония индиански к*рви, нали...?! И какво, щял си да се върнеш?! Тръгвате с 3 яхти, към Бермудите и ми разправяш да те чакам... Ти луд ли си бе?! Я веднага да се връщаш тука, че докараха дърва за зимата... Няма кой да ги нацепи и да ги прибере... Индия, ще ми открива?!
Вълците издебнали куче, обкръжили го, искат да го изядат. Кучето се моли:
- Не ме убивайте, обещавам да ви помагам, да завръщам овцете към вас...
Помислили вълците, оставили го живо. Две години то им помагало, учило ги, показвало им места и методи, ловувало заедно с тях... Обаче дошла много гладна зима. Ловът неуспешен, вълците гладни, отчаяни. Какво да правят? Решили все пак да изядат кучето. И го изяли. Костите погребали. Поставили надгробна плоча. Чудят се как да я подпишат, от кого? "От приятели"? Какви приятели, като са го изяли? "От враговете?" Не става - две години заедно ловували, гръб до гръб, всичко точно... Помислили, помислили и написали:
- "От колегите".
Трябва, значи много хъс, а също хватки подходящи, за да напъхаш зимен г*з в стари, прани летни гащи!
Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ.
Петка крещи:
- Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна!
Василий Иванович:
- Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!
Зимата си снимахте храната, а сега си връзвате шалчета на задниците...
Зимата ми е студено, лятото - горещо! Винаги съм недоял, недоспал и ... недое... Това живот ли е?
Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
- Ама те са на обратно!...
Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
- А това не са моите обувки!...
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита:
- А къде са твоите?
- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
- А къде ти са ръкавичките?
- Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките..
Мъж и жена копаят градината:
- Малиии, тия краставици ако порастнат големи като моя ще има да ядеме цела зима!
Жената казва:
- А пък тия домати ако порастнат големи колкото мойте ц*ци верно ше ядеме цела година!
Комшията слушал слушал и казал:
- А ако замаа градушка, голема колко мойте мъде, шъ ми ядете к*ра!