Вицове за зимата
В тази категория има 715 вица, разпределени в 48 под-страници.
С наближаването на зимата напомням, че свинското се опакова в хартия, а не в дънки.
Наближава Зимата. Чудя се дали да си търся сродна душа... Или да си купя дърва?
Отиват индианците при шамана и го питат:
- Тежка ли ще е зимата да знаем колко дърва да събираме?
- Кучетата ще умират от студ. - отговорил им шамана.
След един месец.
- Да събираме ли още дърва?
- Събирайте, вълците ще умират от студ.
След още един месец.
- Още да събираме ли?
- Още, още, мечките ще умират от студ...
Но на шамана му станало гузно дали не е подвел хората си и решил да отиде на върха където имало метеорологична станция и да попита бледоликите каква ще е зимата. На портала видял един техник качен на стълб и го попитал:
- Момче тази зима дали ще е студена?
- Голям студ, дядо! Мечките ще умират от студ!
Шамана доволен се обърнал да си ходи, но се извърнал и попитал:
- А бе, вие, момчето ми, по тези жици ли познавате?
- Зае*и ги жиците, ти само гледай индианците как събират дърва, като побъркани!
Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му! Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я — рекъл, — ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса катаджийският началник.
— Две бутилки. — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Катаджийският началник забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин. — пак притропал стеснително Гецата.
— От обяд до осем вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
Та тъй — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора. Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе! Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата и отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип! Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години. Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук пиян Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…
Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата в усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…
Единствени сред над 45 вида елени, женските на северния елен също имат рога. Мъжките хвърлят рогата си в началото на зимата, а женските - по-късно. Това означава, че Дядо Коледа разчита на дамски впряг. Убиха всичко детско в мен… сега си задавам въпроса "Кой е Рудолф?"
Кредит - това е като да се насереш в гащите през зимата. Отначало ти е топло...
- Прибираме се с жената от купон по късна доба. Тя кара. Аз съм пил. Спират ни полицаите, ясно за какво. Но като ме видяха на другата седалка с блеснал поглед, гушнал саксия с доста обемисто цвеке, подарено ни от стопанката на купона, само махнаха с палката "Минавай, минавай!"
- Зима, прибираме се от купон. Аз съм на антибиотици, не пия. Спират ни ченгетата, отварям прозореца, отвътре излитат инкриминиращи миризми и го блъсват ченгето в носа. Той, таман да се развихри, и жена ми, въобще без да отчита ситуацията, започва колоратурно да пее стара градска песен. Фалшиво, естествено.
Ченгето ме погледна разбиращо, кимна и ми махна:
- "Аре, бегай, бегай!"
Аптекар неистово се кикоти. Колегата му го пита:
- Кво се кискаш бе, да не се побърка?
- Не бе. Спомняш ли си миналата година ни правиха ремонт на водопроводните тръби и зимата всичките се напукаха?
- Помня, и кво?
- Ми майстора който прави тогава ремонта, преди малко дойде да си купува лекарства.
Запасняци. Лагер в през зимата в планината. Един запасняк помолил да го пуснат за една нощ да слезе до най-близкото село, защото бил от там. Да се види с жена си и да донесе нещо за пиене. На сутринта се връща и всички го питат носи ли пиене. Той казва, че носи но преди да им го даде трябва да му отговорят на два въпроса. Първият бил:
- Какво направих най напред като се прибрах в къщи?
Всички в хор отговорили:
- Еми, ясно, оправил си жената.
- Правилно, а вторият въпрос е какво е второто нещо, което направих у дома?
Мълчание. Никой не може да познае.
- Ами свалих си ските. - обяснил той.
2038 г. Един си спомня:
- Най-студената ми зима, беше лятото на Слънчев бряг през 2018 г.
Прибира се мъж от лов и казва на жена си:
- Тука едни таралежи съм застрелял. Зима иде, студено става. Ти яка да си ушиеш, а и за майка ти да остане за едни стелки да и топлят на краката.
Зима. Детенце си прибира ревящо в къщи.
- Защо плачеш, миличко? - пита майка му.
- Тате каза да не ям жълт сняг. А що нищо не каза за кафявия?!
Скъпи приятели, обръщам се към вас с наистина сериозен проблем - от снощните дъждове покрива на съседа е протекъл и всичко в тях е наводнено. Човекът няма пари и точно поради тази причина искам да стартирам една благотворителна кампания, всеки да помогне с каквото може, за да си купя билет до Хаваите, щото тоя ремонт явно ще се проточи, а неам нерви да издържам на къртене до зимата.
Да питам аз жените, които зимата под якетата имаха големи цици, пък сега под потниците ги няма. Интересувам се как да направя тоя номер с корема?