Вицове за зимата
В тази категория има 709 вица, разпределени в 48 под-страници.
- Иванчо, прочети си домашното!
- На вън е зима...
- До тук добре!
- Езерото е замръзнало...
- До тук добре!
- Вълците се еб*т...
- Ааа, тук не е добре Иванчо!!!
- Ами как да е добре като се хлъзгат!
Късната любов е, като плаж през зимата... Възникват емоции, но не ти се съблича...
Зима. Студ. Сняг. Късно вечерта мъж и жена вървят по улицата, жената е пияна, мъжът я придържа докато залита, жената едва говори:
- Аз съм без...
- Да, да, ти си безпардонната чума, за която се ожених!
- Аз съм без...
- Да, да, ти си безметежната гадина, която ме трови!
- Аз съм без...
- Да, да, ти си безумницата, която ми изпива мозъка!
- Аз съм БЕЗ ОБУВКИ, БЕ!!!
Зима. Грипна епидемия. Опашка в аптеката. Влиза запъхтян човек и се обръща към опашката:
- Много ви моля, нека мина без да чакам, човек на легло ме чака.
Съъгласили се хората, а човекът се обърнал към аптекарката:
- Три презе*ватива, ако обичате.
Да се влюбиш след 60, е като да си на море през зимата - тръпката я има, но не ти се съблича!
През зимата човешкия организъм трябва да съдържа 80% вино и 20% ракия.
Бай Стамат - Хомеопат
Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките, и лелките помагат при обличането. Четиригодишният Ради нещо се бави с ботушите и една от лелките идва на помощ. Ботушките на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот, жената се справя, само за да чуе:
- Ама те са наобратно...
Поглежда и се вцепенява - наистина десният и левият са разменени! Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и обуването. В края на краищата, ботушите заемат полагаемите им се места, но Ради пак има какво да съобщи:
- А това не са моите ботушки!
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита:
- А къде са твоите?
- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите ботуши на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние, пита:
- А къде ти са ръкавичките?!
- Като дойдох сутринта, ги сложих в ботушите...
Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на Витоша, а на гледката, застанали до черния си Mercedes S-Class, се любували двете мутри Карфиола и Репата.
Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола.
Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от 3 квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата.
Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес.
Двете му мозъчни клетки се напънали, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка!
А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!
Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
- Ама те са на обратно!...
Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
- А това не са моите обувки!...
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита:
- А къде са твоите?
- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
- А къде ти са ръкавичките?
- Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките...
- Скъпа, помниш ли как една зима отидох на лов, изгубих се в гората и после нощувах в една хижа?
- Не ми се слушат глупости, давай накратко!
- Момче на три години...
Как се женят хората по градове:
София - женят се на 40-45, да улегнат малко. Там са хай-лайф и са над нещата. До тогава са ларж, наркотици, рокендрол и третото не помня какво беше.
Пловдив - женят се в пубертета, обикновено единия е от село другия е от града и така остават до края. Изневери, скандали, циркове, по 4-5 любовника, но не се развеждат, защото хората говорят все пак.
Бургас - в периода май-септември е "имам отворена връзка със жената и тя не се сърди, защото сега е момента да се опита от всичко". От Полша, Чехия, Дубай...
От септември до април живеят на семейни начала, защото иначе как сам да си плащаш отоплението в тази люта зима от плюс 28 градуса навън през зимните месеци?
Варна - същото като в Бургас, но там септември се женят, за да имат на януари 50 процента отстъпка на данъка на апартамента понеже са скръндзи. Март като мине данъчния период се развеждат.
Велико Търново - там въздишат пред телевизора до 35 после се женят за софиянци като се представят, че са на 40 и "колко много са видели от живота и е време да се задомят". То за кой да се оженят иначе? Все пак Търново е малката столица на България. Другите им са под нивото.
Габрово - там не се женят, защото севлиевци отказват да платят чужда сватба.
Ловеч - не се женят, защото там всички са роднини.
Плевен - там се раждат на 30 вече оженени и на толкова си остават. Няма млади, няма стари. Има поверие, че може би са вампири там...
Русе - женят се, за да могат да участват в риалити шоу "смени жената по русенски" с румънски семейства.
Враца, Мездра, Видин - там е бермудския триъгълник на България. Няма статистка за женени и разведени, защото който е отишъл там не се е върнал да разкаже.
Зима, камината запалена, Пена се е разчувствала нещо и дума на Кире:
- Скъпи, искам да ме любиш като по филмите!
Кире само това и чакал - и я почнал. Отпред, отзад, отдолу, отгоре, в лево... в десно..., всичко що се сетиш! Призори, когато свършил и блажено се отпуснал на леглото, очакващ аплодисменти, чул Пена да замислено да казва:
- Кире, мисля, че с теб гледаме различни филми.
В час по Български език, дошъл инспектор на проверката, а учителката задала темата:
- "Преразказ по картинка." Иванчо пръв вдигнал ръка, а учителката знаела за изцепките на Иванчо и хич не и се искало да го вдига, но той бил много настоятелен и тя се престрашила. Станал Иванчо и започнал:
- На вънка беше Зима.
- Браво Иванчо, продължавай.
- Валеше пухкав бял снежец. Всичко беше побеляло, а езерото беше покрито с дебел лед!
- Много добре Иванчо, продължавай.
- По средата на езерото два вълка се еб*ха!
- Много лошо Иванчо. Много лошо.
- Ами, как няма да е Лошо госпожо, че се "Лъзга" и не могат да застанат на едно място.
- Неуспях да се отърва от бълхите в дивана!
- А пробва ли да го изнесеш през зимата на улицата?
- Пробвах.
- Е, как е?
- Те го внасят обратно!
Два мечока се заврели в една дупка да спят зимен сън ама нещо не ги хваща съня и единия казал:
- Гоше, така и така не можем да спим, дай да се оправим.
Другия се навил, оправили се, обаче ги видял Зайо. Първия мечок се стреснал:
- Гоше, дай да го хванем тоя, щото квото е дрънкало, цялата гора ще разбере.
Хукнали да го гонят през цялата гора и накрая Зайо се хвърлил в някаква река. Първия мечок тръгнал да бърка във водата обаче хванал някаква риба. Извадил рибока, изгледал го, а рибока:
- Пусни ме, бе педе*аст!