Вицове за зимата
В тази категория има 716 вица, разпределени в 48 под-страници.
Зима е. Адски студ е навън. Един борец вози шефа си в Мерцедес-а и гледа на пътя застанало едно маце с къса поличка и чака нещо.
- Абе шефе - казал бореца - дай да приберем мацето, че ще вземе да измръзе на тоя студ.
- Добре - съгласил се шефът .
Качило се мацето и седнало отзад до шефа. През това време борецът видял в огледалото, че тя е без гащи и решил да предложи малко атрактивна гледка на шефа си. Почнал той да нагласява огледалото и казал на шефа:
- Шефе, нещо си разрошен. Я си оправи косата на огледалото.
А шефа му като погледнал, възкликнал:
- Леле, от сутринта не съм се ресал, а съм заприличал на п...ка в главата!
Сподели
Началник пита служител:
- Обичаш ли потни жени и топла бира?
- Не.
- Добре, ще ползваш отпуск през зимата.
В този тържествен миг
Аз Ви приветствам.
И Ви желая гръмогласно
Всичко, всичко най-прекрасно.
Но какво да Ви желая:
Пари, жени, имоти уважение?
Не, това неща са без значение
Едничко родно, мило, свето
Това другари е срането
Срането Освежава
Срането сили дава
В срането всеки се калява
Серете в тенджери, тигани
Серете по тавани и мазета,
но най-вече във клозета.
Зимата, когато сме на ски
на пухкавия сняг се изсери
Слушай как шуми гората
И нежно скърцат ти лайната
Лятото, когато си на лагер край реката
Сери направо във водата
Оглеждай дупето си бяло
В това немирно огледало
Ако нявга запек хванеш
и срането мъка да ти стане
въобще не се чуди
а с пръст в гъза си ти бръкни
и чак тогаз ще разбереш
великото блаженство да сереш.
Ако, не дай си Боже,
хванеш пък диария
И лайната твои падат
Нежно, рядко като ария
Сери със жар и брой лайната
Които като тънка прежда,
Дупето ти произвежда.
Сери, сери, сери,
Ако щеш гъза си съдери!
На една жена мъжът и умрял. Жената започнала всеки ден да ходи на гробището и да ридае:
- На кого ме оставииииии... Нямам си палто за зимата, нямам дърва за печкатаааааа... Ти, мерзавецо, ти не помисли за менееееее...
Това се повтаряло всеки ден. На пазача на гробището му писнало и един ден и казал:
- Госпожо, те умрелите всяка вечер излизат от гроба да се разходят. Ако искате, да кажа на съпруга ви за вашите претенции.
На следващата сутрин жената пак идва на гробището, намира пазача и пита:
- Говори ли с моя мерзавец?
- Да, госпожо. И искам да ви кажа, че съвсем не сте права. Човекът каза, че непрекъснато мисли за вас. Още каза, да ви предам, че в момента не може да направи нищо, защото е още нов. Ако можете да изкарате някак зимата, а на пролет щял да дойде да ви вземе при него...
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита:
- Абе ти що пасеш трева?
- Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак...
- На ти 20 стотинки, стига си пасъл!
Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса."
Минава друг гражданин:
- Що пасеш бе?
- Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си...
- На ти 1 лев, стига си пасъл!
Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса..."
Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов:
- Какъв си ти и що пасеш тука?
- Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак...
- Ти зимата беше ли на барикадите?
- Бях, бях!
- А скача ли, вика ли за нас?
- Виках, скачах!
- А така! - рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело:
"Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове.
Подпис: Иван Костов."
Класическата версия на приказката за мравката и щуреца:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде.
Край
Френската версия:
През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде, свиква пресконференция и пита защо мравката има право да стои на топло и да има какво да яде, а нещастния щурец мръзне гладен под снега. Телевизията веднага организира предаване на живо, как щуреца е посинял от студ и се чуди къде да се свре на завет. В същото време се пуска видео как мравката се е разположила удобно в топлия си дом, а масата е препълнена с храна. Всички французи са поразени, че в една толкова богата страна оставят бедния щурец да замръзва на улицата, докато другите тънат в изобилие и охолство. Асоциациите, борещи се срещу бедността организират протести пред дома на мравката. Журналистите организират интервюта, питащи как е допуснато мравката да забогатее на гърба на щуреца и искат от правителството да увеличи данъците на мравката, за да плати справедливата цена на богатството си. В отговор на сондажите, правителството приема закон за икономическо равенство и закон срещу дискриминацията. Данъците на мравката са увеличени и плюс това, тя трябва да плати огромна глоба за това, че не е наела щуреца на работа (за да му помогне финансово). Тъй като мравката няма достатъчно пари да си плати глобата и данъците, къщата й е иззета от държавата и тя напуска Франция и се заселва в Швейцария.
Телевизията прави репортажи как щуреца е надебелял. Той е на път да изяде и последните запаси от храна, натрупани от мравката, а пролетта е още далеч. Жилището на мравката се превръща в социално жилище за щуреца и започва да се разпада, защото последният не прави нищо за да го поддържа. И за това се порицава правителството.
Съставя се анкетна комисия по проблема, която ще струва 10 милиона.
Щуреца умира от свръхдоза.
Вестниците "Либерасион" и "Юманите" коментират провала на правителството да се справи със социалното неравенство.
Къщата се превръща в свърталище на банда от паяци имигранти.
Правителството се поздравява с голямото разнообразие на културни общности във Франция.
Паяците организират трафик на марихуана и тероризират целия квартал.
Край.
Зима. Грипна епидемия. Опашка в аптеката. Влиза запъхтян човек и се обръща към опашката:
- Много Ви моля, нека да мина без да чакам - човек на легло ме чака.
Съгласили се хората, а човекът се обърнал към аптекарката:
- Три презерватива и един вазелин, ако обичате.
Вуте казва на жена си Пена:
- Пено, искаш ли да си поиграем на пролет?
- Що е това бе Вуте?
- Ами аз ще те чукам, а ти ще цъфтиш...
Пена:
- Ооо, това не е интересно, дай да играем на зима. Комшията Нане да ме чука, а ти да фучиш...
Веднъж в час по-български в класа на Иванчо щял да влиза инспектор на проверка. Учителката знаела за "мръсната уста" на Иванчо, извикала го и му казала:
- Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е?
- Да, госпожо - отвърнал Иванчо.
Дошъл денят на проверката.
Класът имал за домашно да напише съчинение за зимата.
Учителката казала:
- Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете?
Всички деца навели глави, само Иванчо вдигал високо ръка.
Учителката се правила, че не го вижда известно време, но инспекторът казал:
- Госпожо, този ученик вдига ръка, а вие не го вдигате. Кажи, моето момче.
Станал Иванчо и започнал да чете:
- Ситен сняг се сипе над полето, клоните на дърветата се превиват от тежестта му, дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци...
Учителката след първоначалното притеснение, се поуспокоила, като си рекла, че сигурно Иванчо нещо се е поправил...
- ...се еб*т, госпожо.
Учителката с ужас погледнала първо инспектора, после Иванчо и казала:
- Иванчо, не е ли малко неудобно...
- Еми неудобно е как няма,знаете ли как се пързаля!
Едно котенце попитало батко си:
- Бате, какво е това "еб*не"?
Батко му казал:
- Ела с мене довечера и ще ти покажа.
Излизат те вечерта и отиват на мястото където се събират младите котки. Обаче било зима и било много студено. Чакали те котките, чакали и мръзнали и по едно време котенцето казало:
- Абе бате, аз още малко ще поеба и ще си ходя.
Петка и Чапай в студена зима на лов се загубват....става студено почват да премръзват.
Петка към Чапай
-Чапай дай да се нае*ем за да се стоплим иначе ще умрем от студ?!
-Петка добре наистина ще умрем от студ , да се нае*ем да се стоплим. Давай ти първо да ме е*еш, после аз те*е
-Ок...
Чапай почва да е*е..е*е ..е*е стопля се и свършва..
-Чапай, а сега се надупи да те е*а аз, за да се стоплим...
Петка почва да е*е ..ибе ибе ибе и не свършва, А си ибе ибе ибееееееее
Чапай се ядосва и разгневен.
-Петка ако ме ибеш щи е*а майката, куче, но ако се топлиш-топли се...?!?!?
В час по литература, децата имали задача да напишат разказ на избрана по тях тема. Като няколко минути преди края на часа, няколко деца трябвало да станат да прочетат това което са написали. Като особено силен ученик вдигнали Иванчо на дъската да чете.
И той започнал да срича лекинко :
- Зима е. Престанало е да вали сняг и земята се е сковала от сухия студ който я обвива ...
- Браво Иване, - прекъснала го учителката - ще оправим двойките !
- ... езерото е замръзнало - продължил Иванчо - и вълците се шибат на леда !
- И В А Н Е, не те ли е срам, пак започна с твоите истории, не ти ли е неудобно ?
- Е как ще е удобно госпожо ? Нали е хлъзгаво...
-По колко пъти чукаш, приятелю, годишно?
-Аз вече не чукам.
-Аз по два пъти, ама втория път много се потя.
-Защо?
-Защото първият е през зимата, а вторият през лятото..
Една мутра в затвора седи в килията и плаче. Пред килията началника и двама надзиратели и той пита:
- Що реве това говедо?
- Иска посред зима да яде грозде.
- А х*й в гъза не ще ли..
- Пробвахме. Пак плаче..
Иванчо и Марийка си играят през зимата в снега и строят снежен човек. Когато човекът е почти готов Иванчо казва:
- Отивам да донеса един морков.
Марийка му отговаря:
- Донеси един и за нос.