Вицове за змии и змейове
В тази категория има 492 вица, разпределени в 33 под-страници.
В едно кралство се настанил змей. Силата му била в двата предни зъба.
Кралят обявил награда:
- Който му донесе двата предни зъба на дракона, получава 1/2 кралство и дъщеря му за жена.
Мнозина опитали и влезли в менюто на змея... Наш Пешо, взел каса ракия и при дракона:
- Няма да се бием, само ще пийнем...
Драконът се напил и Пешко... хръсс 2-та зъба.
Всички яли, пили. Първа брачна нощ, Пешко лежал до принцесата и изведнъж се почукало на вратата.
- Кой е!?
- Ссссса се видиссс кой е!
Перничанин вървял през пустинята без капка вода.
Накрая видял оазис и един змей до водата. Събрал всички
сили и смелост и почнал да се бие със змея. По едно време
змеят го попитал:
- Какво искаш ти, бе?
- Да пия.
- Ми пий, бе, що се биеш!?
Докторът:
- Може ли да ми опишете змията, която ви е ухапала?
Пациентът:
- Маро, влез ма!
Снощи си пуснах Анимал Планет и ми стана едно гадно. Заради жените, такова лошо име е излезло на горките змии...
Тръгнал Крали Марко към дълбоката, тъмна пещера да убива триглавия змей, отмъкнал руса Стойна, която Марка любел. Цяло село тръгнало след него, за да чакат пред пещерата да видят какво ще стане. Влиза Марко, от пещерата се чуват викове, писъци, дрънкане на желязо. Излиза след малко Крали Марко, държейки една от главите на змея и се провиква към селяните:
- Едно на нула за юнака!
След глътка въздух влиза отново в пещерата. Отново викове, писъци, дрънкане на стомана. Излиза Марко, държейки другата глава на змея и отново се провиква към селяните:
- Две на нула за юнака!
Връща се в пещерата за трети път. Цялата суматоха се потретя. Излиза змея, държейки главата на Крали Марко и се провиква:
- Край на мача! Победа за гостите! Две на едно за юнака!
- Какво казал Змея на Св. Георги, преди да издъхне?
- "Бат Георги, задушавам са"...
Казват, че змиите правели с*кс в продължение на 36 часа непрекъснато... Е... после как да не се влачат...
- Скъпи, колко живеят змиите?
- Що ма, да не ти е лошо?
Не съм си и помисляла, че е възможно - змия да изяде прилеп и после един китаец да изяде змията, а аз на другия край на света, в следствие на това да умра от пиене...
Заекът отива при змията:
– Искрено ти се извинявам, че ти се подигравах, че нямаш крака. Дай да си стиснем ръцете и да забравим за случката...
Три дни под карантина и вчера видях змия в двора. Тряс-прас направих я на парчета с мотиката. И сега си седя без кабелна и интернет...
Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му!… Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я — рекъл — ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса началника.
— Две бутилки! — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Началникът забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин — пак притропал стеснително Гецата.
— От обяд до осем вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
- Та тъй! — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора.
- Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе!
Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата ѝ отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип!… Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години.
Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…
- А как върви пияна змия?
- Направо, без да криво личи.
Лято. Жега. Влакът София - Варна. Няма никакви места, всичко е претъпкано. На двама тарикати обаче не им се стои прави.
Влизат в едно купе и почват да гледат под седалките, излизат...
Влизат в следващото купе, пак гледат под седалките... Пътниците ги питат:
- Какво правите, бе?
- А бе, изпуснахме си змията и я търсим...
Лека полека пътниците се изнизали от купето. Нашите се настанили вътре, заключили вратата, пуснали пердетата и легнали да спят. След няколко часа се събуждат. Единият поглежда през позореца. Вижда чичката, дето почуква колелата на влака...
- Еййй, чичеее, във Варна ли сме вече?
- А бе, к'ва Варна, бе... Вие не разбрахте ли... Некви идиоти си изпуснали змията и трябваше да откачим вагона...
Бащина гордост. Зетят да те упреква, че си отгледал змия, а ти с гордост да кажеш:
- Не просто змия, а Кралска кобра!