Вицове за зоопарка
В тази категория има 326 вица, разпределени в 22 под-страници.
Младеж и девойка се разхождат, хванати за ръка, из зоопарка. Наближават клетката на горилата и спират пред нея. Голяма мъжка горила невъзмутимо седи на един пън и яде банан, без да им обръща никакво внимание.
Младежът се обръща към девойката и казва:
- Я си разкопчей блузката.
Девойката разкопчава блузката. Горилата проявява някакъв слаб интерес.
- Свали си сутиена!
Девойката сваля сутиена. Горилата се размърдва и започва да гледа с интерес.
- Вдигни си полата и свали бикините!
Девойката изпълнява. Горилата скача и започва възбудено да удря по решетките.
Младежът хваща девойката и я бутва в клетката при горилата с думите:
- Ха сега му обясни, че майка ти не разрешава...
Две мутри отишли в зоопарка. Вървели вървели и като стигнали до клетката на магарето, единият се спрял, замислил се и казал:
- Така като го гледам, този заек е на около 200 години!
Възмутен посетител на зоопарка към администрацията:
- Мечките ви се еб*т, а децата гледат!
Администрацията:
- Така се възмущавате, все едно децата се еб*т, а мечките гледат!
В Софийския зоопарк вече трийсет и две години се грижил за животните Ефрат Хайванчев. Хайванчев защитавал животните по-яростно от Бриджит Бърдо и ги обсипвал с любов, пред която Росица Кирилова изглеждала като бракоразводен адвокат. Веднъж в края на работния ден, директорът на зоопарка Благо Звереджиев, събрал служителите и им казал:
- Утре сутринта очакваме правителственно посещение, воглаве с царя. Искам всички клетки да са излъскани, алеите да се прекопаят, а животните, Хайванчев, искам да са нахранени и вчесани. Срамота Хайванчев! Днес ходих да ги видя и ми се дорева. Слона е станал такъв слабак, че вече пада от мравояда на канадска... А пък на хипопотама от глад направо си му охипил тамата. Вземай се в ръце бай Ефрате и особенно обърни внимание на лъва. Искам го силен, здрав и горд, като от герба. Пък и имай предвид и, че е символ на монархията - царя най-много него ще гледа.
- Ама шефе - смънкал Ефрат Хайванчев - той лъва е болен от три дни.
- Не ме интересува - ревнал Звереджиев - до утре сутринта да го вдигнеш на крака. Царя какво ще гледа, да не е Костов - да гледа костенурки.
Ефрат преглътнал уместната забележка, запътил се към клетката на лъва и какво да види. Лъвът легнал по средата на клетката и навирил петалата - гътнал се като хлебарка пръскана с мухозол. Такъв ужас Ефрат Хайванчев не бил изпитвал откакто видял за пръв път тъща си.
- Ами сега - царя идва, а лъв няма. "Ще го ям големия корморан" - помислил си Ефрат, усещайки уволнението и видял как цялата му зоологическа кариера минава на лента. Тръгнал Ефрат с една пръчка по клетките и до кръв прехапал устни запял: И от болка пиян Се проклел за това, Че пред царя за срам станахме със лъва. Болиии... И изведнъж на Ефрат му хрумнала гениална идея - да препарира лъва - така хем ще е изправен, хем ще е горд. Метнал го на гръб и право при препараторите. И тъкмо препараторите започнали да обработват животното, на Хайванчев му хрумнала още по-добра идея. Решил да вземе кожата, да влезе в нея и утре като дойде царя на посещение, да мърда и да ръмжи. Цяла нощ обмислял плана си Ефрат и след като не намерил нито един пропуск в него, още в пет и половина сутринта, облякъл лъвската кожа и започнал да тренира горда походка. Към девет часа правителствената делегация пристигнала. И както директорът предположил - царя се лепнал за клетката на лъва. Ефрат ръмжал, посягал с лапа, мятал грива - въобще държал се като истински лъв. Делегацията огледала зоопарка и си заминала, и Ефрат тъкмо си отдъхнал, когато забелязал, че към него се приближава черната пантера.
- Мале изгорях - помислил си Ефрат - царя го излъгах, ама пантерата ще разбере, че съм човек и ще ме изяде. Пот се стичала по гърба му, а пантерата все така зловещо се прокрадвала. Сърцето на Ефрат щяло да се пръсне, като видял как зъбите и проблясвали и макар, че бил лъв, му дошло да вдигне крак като кучетата. В това време черната пантера се приближила и му казала на ухо:
- Спокойно Хайванчев, аз съм Бисерка от счетоводството. Да ти се намират цигари, че на слона му се пуши?
Лъв броди из пустинята
Едно време имаше задача за физици да се приложи метод за хващане на лъва и поставянето му в клетка. Ето как се решава тази задача в епохата на информационните технологии:
Програмист на Паскал:
Преглежда цялата пустиня в цикъл по X и Y. Когато открие лъва, строи около него клетка.
Напреднал програмист на Паскал:
Сортира пустинята по възходящ ред, след което търси лъвът по двоичен метод и строи около него клетка. Ако в процеса на строежа лъвът си отиде зарязва работата с вик: "Range Check Error".
Програмист на Си:
Търси в пустинята камък и го слага в клетка. Присвоява на камъкът стойност "лъв".
Напреднал програмист на Си:
Присвоява на пустинята стойност "клетка".
Програмист на Си++:
Създава клас клетка по такъв начин, че лъвът да е негова съставна част. При инициализиране на клетката, лъвът автоматически се генерира вътре.
Програмист на Ада:
Заявява, че лъвът и клетката са обекти от различен тип, така че няма какво да го занимава те с некоректни задачи.
Програмист на Делфи:
Пише по всички конференции: "Народе, от къде да взема компонент, който да търси в пустинята лъв и да го пъха в клетка?"
Хардуерист:
Купува от зоопарка лъвица, прави и операция за смяна на пола и дълго се опитва да я напъха в клетка за канарчета.
Екшън-геймър:
Въръжава се със супершотгън, плазмагън, рейлгън, нейлгън, шест-стволна картечница и бензинова резачка. Прокарва пустинята, разбивайка всичко по пътя. Търси сред убитите лъв и се опитва да намери в корема му жълт ключ. Ако го намери - отваря клетката и чака награда.
Куест- геймър:
Търси из цялата пустиня лъв и го слага в джоба. След това търси из цялата пустиня клетка, като по пътя се опитва да напъха лъва в чайник, телевизор, кофа с боя и други попаднали му съдове.
Геймер-стратег:
Вдига навсякъде в пустинята данъците, за да изкара пари за строителството на клетки и ловни юнити. Към края на строителството всички лъвове измират от глад.
Интернет потребител:
Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня". След това в намереното търси "лъв в клетка". Ако не намери, казва, че задачата е нерешима.
Уебмастер:
Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня + лъв". Създава клетка.html и вкарва в нея връзка
- Как мина разходката ви в зоопарка?
- Чудесно аз си харесах една маймунка, а татко едно гълъбче.
- Какво гълъбче?
- Това, дето продаваше билетите на входа.
Ходят си семейство в зоопарка и гледат животните...
по едно време се спират пред мястото където живее слона и малкото момче пита майка си..
- Мамо, мамо кое онова което виси на слончето?
- Хоботът му сине.
- Не това онова там отзад?
- А това ли това е нищо.
Момчето се обръща към баща си...
- Тате, тате какво е онова дето виси на слончето??
- Това е оная му работа сине.
- А защо мама вика че е нищо?
- Ааа, значи много съм я разглезил!!
Камилче пита майка си:
- Мамо, защо имаме две гърбици?
- За да можем да издържим без вода дългите дни, през които прекосяваме пустинята.
- А защо ни е такава дебела шията?
- За да не ни е студено през нощта и да не ни е горещо през деня в пустинята.
- А защо имаме такива големи копита?
- За да можем по-лесно да ходим през пясъците на пустинята.
- Мамо, за какво са ни всички тези екстри, след като живеем в зоопарка?!
В софийския зоопарка пред клетка с маймуни стои чернокож гражданин със своята приятелка. Опитват се да подхвърлят някакъв "Зрънчо" на маймуните. Минава служителка на зоопарка и не се сдържа:
- Господине, точно на вас ли трябва да обяснявам къде растат бананите!
(това е истински случай)
Срещат се двама приятели.
- Вчера те търсих цял ден, къде беше?
- А, с жена ми ходихме в зоопарка!
- И кво?
- Е, кво, кво, приеха я!!!
Назначили полковник о.з. Иванов, като пазач в зоопарка. Вика го шефа и му казва, че ще идва на посещение партийно-правителствена делегация от чужбина, като той ще трябва да следи болният лъв да е в добро състояние, тъй като лъва е символа на държавата. Но ден преди посещението лъвът умрял и Иванов полудял да не би да бъде отстрелян от шефа. За целта вечерта взел на рамо умрелия лъв и право при препараторите. Изкормили го те, препарирали го и Иванов пак на рамо право в зоопарка. Облякъл лъвската кожа и почнал да се разхожда гордо из клетката. В един момент към него се приближава черната пантера и той почти се насрал от страх, защото тя го усетила, че не е истински и щяла да го хапне. Но идвайки към него, изведнъж пантерата му прошепва:
- Иванов, спокойно, аз съм Кинчето от счетоводтството, да ти се намира една цигара в повече, че на слона им се пуши?
Дама се възхищава на щраусите в зоопарка.
- Извинете ме! - обръща се тя към стоящия наблизо служител. - На тези щрауси, дали понякога им падат перата от опашката?
- Обичайно не, мадам, но могат да паднат, ако видят десет долара...
Веднъж учителката водила класа на зоопарк.След като обиколили всички клетки,учитлката попитала всяко дете какво е видяло
-Петре ти какво видя?
-Аз видях жирафа.
-Митко ти?
Аз лъвът.
-Милке ти? Ми аз видях елените.
-Иване ти какво видя?
-Ми аз другарко видях на слона т*шаците.
-Какво?!? Сядаи си. Две!
-Две, двем ама еееееиииии такива!
Баща води децата си в зоопарка.
Стигат до клетката на мечките и бащата вижда ,че мечките се шибат във всички пози от кама сутра.
Възмутен , бащата извикал управителя /мечкаря/ и му се скарал :
-Не ви ли е срам - тука мечките се чукат , а децата гледат !
- Ееее вие така се възмущавате, сякаш децата се чукат , а мечките гледат.
Лорд Тоби и съпругата му се разхождат в зоопарка. До всяка клетка има пазач. Спират до клетката на маймуните. Миледи пита пазача:
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи, питайте.
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават маймуните?
- Три-четири пъти дневно.
- Чухте ли, милорд?
Горд и величествен като камъните на Стоунхендж, лордът мълчи.
Продължават нататък. Спират пред клетката на зайците.
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи. Питайте!
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават зайците?
- Три-четири пъти седмично.
- Чухте ли, милорд?
Невъзмутим като сфинкс, лордът мълчи.
Продължават нататък. Спират пред клетката на жирафа.
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи. Питайте!
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават жирафите?
- Три-четири пъти месечно.
- Чухте ли, милорд?
Студен като айсберг, лордът мълчи.
Продължават нататък. Спират пред клетката на лъва.
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи. Питайте!
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават лъвовете?
- Три-четири пъти годишно.
- Чухте ли, милорд?
Непристъпен като Маунт Еверест, лордът мълчи.
Продължават нататък. Спират пред клетката на благородния елен.
- Господине, може ли да Ви задам един въпрос?
- Разбира се, миледи, питайте.
- Но, въпросът е малко неприличен...
- Няма значение, миледи. Питайте!
- Колко често се сношават благородните елени?
- Един или по-малко пъти годишно.
- Чухте ли, миледи? Вижте само колко е благороден!
- Но, Господи, милорд! Вижте какви са му рогата!